Класната стая

Днес по отвари имах късмет - щяхме да правим отвара, която знаех добре на теория, но никога не бях пробвала на практика, защото вкъщи все нямахме корени от Шизандър. Слад като учителката ни каза какво ни трябва и как приготвим замразяващата отвара, с Хелда се запътихме към шкафовете, вземе нещата, които ни трябват и започнахме да правим отварата.
След като водата започна да завира, сложих чаена лъжичка розмарин и нагласих таймера на 30 минути. След което с Хелда си разменихме няколко приказки и таймера ни извъня. Беше време да свалим котлетата от огъня, да ги разбъркаме, да добавим смрадликата и да варим на силен огън още 45 минути. Тази отвара беше много дълга и скоро с момичето от дома ми пак почнахме да говорим най-общи приказки, само и само с надеждата времето да мине по-бързо така. Най-накрая добавихме корените от шизандър и ги оставихме да се варят за най-кратките 2 минути в историята. Накрая добавихме по едно кубче лед в отварите си и те, станали вече синкави, бяха готови.
Вдигнах ръка и зачаках учителката.

Поредният вторник - поредният час по Отвари. Този път се събудих по-рано. Навън всичко бе огряно от сутрешното слънце, чуваха се песните на птичките, а малки облачета вирееха из синините. Започнах деня си с усмивка, което беше изключително приятно. Не бързах за никъде - имаше повече от половин час до началото на часа. Прекарах времето в разглеждане на учебници, някои от които не бях още отворила. След това се приготвих и тръгнах надолу към подземията. Учениците вече вървяха към класните си стаи, някои забързани, други меланхолични. Срещнах познати лица и им помахах. Някои ме видяха - бяха вглъбени в картата на училището, явно още не се оправяха. За разлика от мен - знаех почти всичко вече.
Стоях пред класната стая по Отвари. Отворих вратата и се промуших вътре. Помещението се бе напълнило - това малко ме учудваше. Проф. Агрон скоро влезе в стаята и всички, както бърбореха оживено, млъкнаха. Настаниха се по чинове и зачакаха урока.
- Днес ще учим как да приготвяме замразяваща отвара. - това бе задачата ни. Беше интересна. Не бях чела нищо за тази смес, но скоро разбрах как действа. Учителката написа на дъската съставките и начина на приготвяне и всички се заловиха за работа.
От шкафчето взех шепа Смрадлика, чаена лъжица розмарин, кубче лед и корен от Шизандър - последното бе доста странно. Извадих котела на чина и започнах да забърквам отварата. Първо изчаках водата да заври и добавих розмарина, който имаше нужда да вари 30 минути. Следващата стъпка бе да махна съда от огъня и да бъркам. След това взех шепата Смрадлика, прибавих я и я оставих да ври 45 минути. Беше ред на корена от Шизандър да ври 2 минути. Последното нещо бе, да сложа и кубчето лед. Изчаках. Отварата започна да придобива прозрачно-синкав цвят. Според мен беше готова. Облегнах се на стола и изчаках проф. Агрон да дойде да провери какво бях направила.

Дребно на вид момиче с дълга, черна коса се вмъкна в кабинета по Отвари след останалите ученици, тътрейки краката си, а главата й бе забита в пода. Тя дори не устои преподавателката си с едно "Здравейте", камо ли пък с усмивка, придружена от поздрава. Първокурсничката се стовари върху първия свободен стол, който едва отворените й очи съзряха, подпря главата си с ръка и понечи да се унесе в сладък сън. Звънецът обаче иззвъня, силно и пронизително, сякаш единствената му цел бе звукът от него да достигне и до най-непробудните нервни клетки в мозъка на клетото момиче. Тя изруга едва чуто, след което опита да си отвори очите, не с особен успех, но поне горе-долу виждаше професор Агрон. Чудите се кое е това странно момиче, приличащо на ходещ труп, току-що събуден от атомна бомба, паднала до гроба му? Може да се изненадате, но бе самата Сандра, винаги веселото и подскачащо насам-натам момиче. Причината бе ясна - недоспиване.
Учителката започна да обяснява какво ще учат, какви съставки им трябваха за отварата и как щеше да се направи. Но за Каси всичко това бе нещо съвсем далечно, което идваше сякаш от километри разстояние и не можеше да проникне до нейния разум, а само, както се казва, влизаше през едното ухо и излизаше през другото. Но все пак, за да не ядосва много-много преподавателката, чернокоската се завлече след другите първокурсници към шкафа с нужните им неща. Ходеше едва-едва, дори направо предпазливо, тъй като имаше чувството, че всеки момент краката й щяха да откажат и тя да се строполи като пълно кюфте пред целия клас. А това определено не трябваше да се случва.
Когато най-накрая след цял век взимане на съставките Сандра се строполи обратно върху стола си, тя изпъшка уморено и се вгледа в дъската. Очите й започваха да се поотварят малко повече, но все пак й трябваха няколко секунди, за да фокусира написаното. След това се зае за работа с неприятното усещане, че нищо нямаше да се получи. В най-лошия случай - нямаше да е замразяваща отвара.
Чернокоската се пресегна към бурканчето с розмарин и взе две чаени лъжички, които пусна във все още завиращата вода. Едва изчака да минат трийсетте минути, през което време единствено се опитваше да заспи, положила глава на чина, но постоянното бръмчене, идващо от стаята, я изнервяше и не й даваше мира. Когато времето изтече, първокурсничката изсипа една шепа розмарин в котлето [или поне се надяваше да е една шепа], и отново се зае с неуспешните опити за наваксване на изгубения сън. Трябваше да изчака четиредесет и пет минути, но нямаше особено търпение, когато в ушите й бучеше такъв шум, сякаш бе застанала точно под някой водопад, така че още на тридесет и петата минута момичето добави корена от шизандър, който трябваше да се вари две минути. Това време нямаше да й е достатъчно за спане, така че Каси се зае отново да препрочете написаното на дъската, за да види дали не е сбъркала нещо. Очите й бързо минаваха по редовете, когато внезапно тя цялата застина на място.
- Опа. - промълви чернокоската, когато осъзна, че бе сложила цели две лъжици от розмарина, а на всичкото отгоре след това въобще не си бе направила труда да бърка отварата. "Дано само не вдигна училището във въздуха..", помисли си Каси, докато добавяше кубче лед. Загледа се в течността пред себе си, която трябваше да придобие синкав цвят, но единственото, което се променяше в нея, бе стопяващото се ледче. А цветът й въобще не наподобяваше на синьо, по-скоро бе нещо от рода на кафеникаво-зелено.
- Браво бе, глупачке. - промърмори си момичето така, че никой да не я чуе, като все още се надяваше да не загуби много точки от несполучливата си отвара.

Влязох в час по отвари. Не ми се правеше абсолютно нищо. Професорът влезе в кабинета с бърза крачка и замахна с пръчката.
На дъската се появиха съставките на отварата и как се приготвя. Аз не реагирах, но като видях, че всички започнаха да пишат и аз се присъединих. Написах каквото трябваше и започнах с отварата. Приближих се до шкафа с нужните потребности и награбих каквото ми трябваше.
След като се върнах на чина започнах да я приготвям. След доста за мен време и движения отварата стана що горе синя и аз зачаках учителят да дойде при мен като се облегнах на стола и започнах да се клатушкам напред назад. Бях много уморен. Защо? Не знам. Аз чаках ли чаках накрая очите ми се затвориха...

Влязохв часа заедно с тежката раница на гърба с всичките състваки вътре. Седнах на чина най-отзад до едно момче. Госпожата по отвари влезе. Застана до дъската и поздрави учениците с едно леко уморено "Здравейте". Застана до дъската и си размаха пръчаката. Появиха се съставките и инструкцията. Отворих си бележника и написах на бързо съставките. Такам готово... Обърнах се към котела и почнах да приготвям. Няколко от това. Пет от онези. Три от тези. След известно време и много бъркания отварата стана розова. Така ли трябваше да е? Е аз се умлегнах и почаках госпожата да дойде.. Дано не я пробват върхо мен ....

Али си седеше спокойна на леглото в стаята на момичетата от Слидерин . Тя беше последната останала . Гледаше през прозореца и си мислеще за брат си . Дали има начин той да се завърне от мъртвите и ако има дали Али ще успее да го открие. Тя бе размишлявала по тази тема много пъти , но сега , когато вече бе в магическо училище , тя бе една стъпка по- близо до намирането на този не изговорен въпрос.
"Црррррррррррррррр" - чу се . Али се стресна . Това бе будилника на едно от момичетата. Изглежда бе станала по-рано днес и бе забравила да го изключи. Али се изправи ядосано , извади пръчката си и махна бясно. Часовникът веднага спя да звъни. Али се отправи към вратата..
15 минути по-късно:
След закуска всички ученици се отправиха към класните си стаи , но Али имаше важна работа преди да отиде в час. Тя слезе в подземията и отиде право при Сър Николас или по-известен като Кървавият Барон . Това бе духът бродник на Слидерин . Али реши , че той може да отговори на въпроса и :
- Кажи момиче? - каза духът както винаги ведър
- Сър Никълас чудех се дали можете да ми отговорите на един въпрос?
- Разбира се ! - каза духът - Ако знам отговора!
- Има ли някакъв начин , чрез който мъртъв магьосник може да се завърне?
- З-з-защо питаш такова нещо момиче? - духът дори заекна
- Заради брат ми сър . Той загина и аз бих искала да го върна , ако е възможно!
- Съжелявам мила , но няма как да направиш това. Това е единственото нещо , което е невъзможно дори и за магията. - отговори и Баронът със състрадателна нотка в гласа
- Благодаря ви - каза тъжно момичето , обърна се и се отправи към кабинета по Отвари.
Али бе закъсняла само с няколко минути , но все пак се извини когато влезе и се настани на чина си . Тя се заслуша в думите на професорката си . Днес щяха да учат за смразяващата отвара. "Лесна работа " помисли си Али . Тя бе изучавала много отвари у дома с майка си и сега и беше доста лесно . След като учителката обясни накратко за действията на отварата децата се втурнаха към шкафа , за да вземат необходимите продукти. Али се нареди на опашката и след като взе необходимите неща се върна на чина си . Тя махна с пръчката си и запали огън под котлето си . След като водата завря Али пусна една чаена лъжичка розмарин. След това изчака търпеливо и след 30 минути издърпа котлето от огъня . Алисън разбърка хубаво отварата след това добави една шепа смрадлика към нея и върна котлето на вече засиления огън. След още 45 минути Али добави и коренът от шизандър. След 2 минути Али извади котлето от огъня , добави едно кубче лед и се усмихна. Течността в котлето беше в синкав цвят , а това означаваше , че отварата се е получила точно както трябваше. " Ха голяма изненада" - каза Али сама на себе си . След като вече беше готова тя просто седеше и чакаше да дойде края на часа , а през това време размишляваше над думите на Кървавия Барон .

» Класната стая
» Класната стая
» Стая за упражнения!
» Стая за практика
» Класна стая