Класната стая

Директорът влезе в класната стая. Тя беше просторна и светла. Не се притесняваше много от първия си урок, нали в крайна сметка беше директор, но все пак леко го присви стомахът. Поздрави учениците:
- Здравейте първокурсници! През следващите ви няколко години тук, аз ще бъда не само ваш директор, ами и ваш преподавател по Вълшебство. Тук ще научите много интересни и полезни заклинания. А сега, нека да започнем с нещо лесно....някой чувал ли е заклинанието Алохомора?
Директора се спря за малко, за да види дали някой ученик ще отговори на въпроса му.

Днес по програма щяхме да имаме Вълшебство,а този час беше моят любим.Днес търчах много оп-бързо от вчера към класната стая.Когатос тигнах на третият етаж дори за малко щях да се блъсна в нея.Поех си дъх и се зачудих дали ича някой вътре.Не останах отвънка дълго.Отворих вратата и нахлух в кабинета.Огледах се и видях Зейн.Кимнах му и седнах до него.
-Здравей!-поздравих го аз докато бърках в раницата си за нужните неща.
Извадих учебника и го обърнах на урока за Алохомора.Знаех перфектно за заклинанието понеже бях прочел целият учебник.Когато стаанх готов закопчах и сложих раницата между краката ми под чина.След това записах заглавието и бях свободен да отговоря на току що зададеният въпрос.
-Професоре,Алохомора е универсално заклинание,което може да отключва разни затворени предмети,които са заключени БЕЗ магия обаче.
След като професора кимна седнах си на мястото и зачаках мнението му.

- Точно така Стивън, 5 точки за Рейвънклоу!
Момчето изглеждаше страшно доволно, усмихна се широко и си седна.
- Нека ви демонстрирам.-приближи се до гардероба, замахна с пръчката си и изрече заклинанието - Алохомора - вратата на гардероба се отвори, а от вътре се показаха всички разноцветни мантии на директора. - Ами мисля, че след като разбрахте какво прави заклинанието е време да го упражним на практика.- директорът замахна с пръчката си, чиновете се отдръпнаха встрани (тук имаше малко проблеми с не разбралите ученици, които се преместиха заедно с чиновете си в ъгъла с учуден поглед) и се появиха двадесетина шкафа с по още толкова чекмеджета.
- Нека всеки от вас да отиде до един шкаф и използвайки Алохомора да отключи всичките 20 чекмеджета.

Зарадвах се доста.С тези пет точки настигахме Слидерин.Стиснах пръстите си в юмрук от радост.До колкото разбрах сега ни предстоеше практиката.Нещото,което толкова много бях чакал.Извадих пръчката си от специалното отделение и загледах примерът на учителя.Той насочи пръчката си към гардероба си и начерта с пръчката си във въздуха формата на ключалката.След това доста спокойно и уверено каза:
-Алохомора.
От пръчката му излезе бледеникъв лъч,които се блъсна в ключалката и гардеробът се отвори широко.Напуши ме смях и едвам успях да се сдържа.В гардероба имаше всякаквоцветни мантии,та дори и розови.След като ми мина видях,че професорът парви нещо с пръчката и чиновете ни тръгнаха в края на стаята.Уплаших се,защото докато се смеех бях оставил пръчката си на чина за да не шибна Зейн случайо.Затичах се след чина ми.Беше доста бърз.Чудех се къде ли се беше научил да спринтира.Едвам го настигнах.Бързо грабвнах пръчката и се върнах на стола си.След това отново имаше замахване с пръчката.Мислех си,че и столовете ще тръгнат да бягат,но се случи нещо доста по-различно.Нещо,което накара ченето ми да увисне до петите.Пред всеки от нас се появи огромен шкаф висок,колкого двама директора с две колони от оп десет чекмеджета.Да не би да искаха да отключим всичко това.Както бях скочил изненадан,се върнах на стола зашеметен и отчаян.Всички обаче се заловиха за работа включителон и аз.Започнах да описвам формата на ключалката,която беше срешу ръката ми.Бях се приближил максимално за да съм сигурен,че ще успея.Колко бях глупав никой не знаеше.Щом свърших изрекох:
-Алохомора!
Чекмеджето се отвори и ме фрасна през корема.Аз залитнах и отново се стоварих на стола,които вече нямаше крака.Просто една дъска на пода.Абсолютно всички започнаха да се смеят.И директора дори не изоставашеСтанах и се изтупах.Целият бях червен.Огледах класа злобно.Почти всички млъкнаха само още един Слидеринец продължаваше да се хили.Ядосах се и замалко щях да му завържа устата с някое въже.Гадното беше,че Зейн ме спря и си го искарах на него.Като се поуспокоих продължих със чекмеджетата.Бях хванал цаката и ставаше лесно.Едно по едно се отваряха и аз ги проверявах дали има нещо.Бързо свърших и викнах професора да ме оцени...

Директора се позасрами малко, след като учениците му се посмяха добре заради гардероба. Но сега беше негов ред да се позабавлява. Знаеше, че не е правилно да се смее на учениците, но някои бяха просто уникални. Не след дълго едно момче от Рейвънклоу го повика. Същото това момче, което спринтира след чина си и което получи едно чекмедже в стомаха. Директора погледна неговия шкаф и с радост видя, че рейвънклоуецът се е справило чудесно.
- Браво Стивън, 10 точки за Рейвънклоу!
Той подскочи от радост и замалко да се удари в едно от по-горните чекмеджета. След това директорът си седна и зачака другите да свършат.

Чуваха се стъпки от тичане от коридора. След малко спряха и Зейн влезе, задъхан в стаята.
-Извинете....за.....зак-къснениет... - не можа дори да си поеме дъх от всичкото тичане. А пък беше и притеснен, все пак беше и закъснял и задъхан. Той се надяваше, да е извинен и седна на мястото си, до Стив. Дори се зачуди дали да отваря учебника, тъй като днешният урок беше за заклинанието - Алохамора. Кой не го знаеше?! Това беше едно от най-простите заклинания, но също така беше и много полезно.
-Алохамора е просто заклинание, което позволява да се отварят различни врати, които не можеш да отключиш без да имаш ключ или нещо друго. НО! Едно голямо но. Ако вратата е омагьосана срещу такив тип магии - заклинанието няма да има никакъв ефект на него. Някой врати са по-силни и трябва малко повече време за да се отворят с Алохамора. - това беше определението на Зейн за тази магийка. Не му се струваше много трудно, но не и лесна. Той беше уверен, че ще успее, защото вече беше схванала цаката на Икарцерус и Вцепени се, а те не бяха никак лесни също! Той стана от стола си, свали чантата от гърба си и отиде на място, където бяха шкафчетата. "Лелеее! Това ще отмене доста!" - помисли си Зейн.
-Всички наведнъж ли? - попита Зейн, малко плахливо, тъй като, това беше нов учител за него, нито го познаваше, нито знаеше, дали е "зъл". Той извади пръчката си, плавно и плашливо и я насочи към първия шкаф. "Хайдее, няма от какво да се страхуваш! Това е само шкаф! Няма да те изяде! Хайде, Зейн това е лесно!" - говореше си наум Зейн, докато мислеше как да изпълни заклинанието. Стисна здраво пръчката, съсредоточи си погледа само и единствено върху шкафа. После отвори уста и извика самоуверено:
-Алохамора! - и шкафа, бавно, но пак се отвори. Зейн беше щастлив! Защо ли? Защото успя и то от първия път! Ноо, оставаха, още 19 шкафа. Той се отдръпна и се опита да използва нова тактика. Щеше да се опита да отвори повече от един шкаф наведнъж. Разбира се, това беше доста по-трудно, защото той едва отваряше един, а това бяха два. Насочи пръчката си посредата, където разделяше двата шкафа от един. Концентрира се, но едва, едва, всичкия този шум от другите съученици не му помагаше. Никак даже. Отпъсна малко пръчката, защото имаше чуство, че щеше да я счупи, от толкова здраво стискане. Целия беше потен. От притеснение, дали ще успее всички двадесет. Затвори едното око, за да е по-точен. Е, поне така мислеше. На теория. Накрая извика думата, но не стана. Зейн не се предаде, той отново извика заклинанието, като вратите на шкафчетата, почнаха малко по малко да се отварят. На третия вик, той успя! Беше още по-радостен. Успя две наведнъж и дори силата на отваряне, стана по-силна. Той отиде още по-вляво, където бяхадругите. Той продължи да прави това, докато не отваряше вратите на шкафовете. Бройката на затворените шкафове намаляваше, като той усъвършенстваше техниката си за отваряне на врати. В стаята се чуваше само думата "Алохамора", всички ученици само това казваха. По едно време чу, как учителя поздравява приятеля му Стив, за успешно направената работа.
-Общо 15 точки засега за Рейвънклоу! - извика учителя, а една голяма усмивка сепояви на лицето на Зейн, което доказваше, че това му даде кураж. Силата на заклинанието му се усилваше, тревогата и неспокойстието на Зейн намаляваше, както и бройката на затворените шкафове. Останах 5 шкафа. Зейн беше доста уморен. Насочи пръчката си и извика "Алохамора!" и петнадесетия шкаф се отвори. Оставаха още 4. Той насочи пръчката си извиквайки, вече уморено думата на заклинанието, а шкафовете, малко-по-малко се отваряха. И накрая остана само един. Отвори го и него. Той седна на чина си, уморен, едва не припаднал. Извика учителя си, за да види ефекта на заклинанието.

Днес по вълшебство учехме Алохомора... Не, не беше нещо сложно, но моята специалнизация беше левитирането, а колкото да Алохомора, никога се го правех като хората. Застанах пред един от шкафовете и се опитах да се съсредоточа. Насочих се към ключалката на първото чекмедже.
-Алохомора! - почти прошепнах. Ключалката изщрака жално и след още малко зли погледи от моя страна, чекмеджето леко се отвори.
Някъде до мен някакъв рейвклоуец едно чекмедже го удари в корема, а и отгоре на всичкото тича след чина си, защото си бе забравил пръчката. Колкото и да ми се щеше да не съм чак толкова зла и да не се разконцентрирам, просто се получи така, че избухнах в смях. Момчето ми хвърли ядосан поглед и се опита да ме удари, но приятеля му го спря и отнесе вместо мен. Лелее... замислих се, ако рейвънклоуци са така забавни, какво оставаше за грифиндорци?
Върнах се на заклинанието. Затворих очи и се съсредоточих върху ключалките.
-Алохомора! - повторих. Ключалката бавно изщрака и чекмеджето се отвори със скърцане.
Повтаряйки същата процедура още 18 пъти, при последното чекмедже вече напълно схванах заклинанието. Чекмеджето се отключи веднага и се отвори.. елегантно до средтата си.
Вдигнах ръка, за да дам знак на професора, че съм готова.

Един рейвънклоуец и една слидеринка бяха готови. Дамите са с предимство. Уолтър отиде при нея и радостен от успеха на момичето я награди с 10 точки.
- 10 точки за Слидерин!
Тя страшно се зарадва. След това директорът отиде при Зейн, момчето от Рейвънклоу. Неговите чекмеджета също бяха отворени.
- 10 точки и за Рейвънклоу!
Директорът отново си седна и зачака другите да приключат.

Първият час по вълшебство! Нейтън разбираше с цялото си същество, колко му личи, че се вълнува. Нямаше никакво търпение да влезне в кабинета и да поздрави преподавателя, след което да заеме мястото си и да се отдаде на часът, който очакваше от много време насам.
Честно да си признаеше, това бе неговият любим предмет. Ето на какво се дължеше факта, че бе пръв пред кабинета, чакащ преподавателя да пристигне и да го пусне да влезне, което стана едва след око двайсеттина минути. Рейвънклолеца влезе с горда крачка, поздравил преподавателя, и разбира се – зае един от първите чинове. Нямаше учебник... По-скоро имаше, но той не бе от новите, продавани във Флориш и Блотс, а бе учебника на майка му, която тя бе пазила с толкова години и му го бе дала. Първокурсникът бе решен да го опази. Ето защо любимият му предмет бе вълшбеството. Именно, защото го бе заобичал покрай това четиво.
Алохомора! Алохомора бе заклинанието за отключване на катинари, врати и всичко, което е заключено, но за тази цел не е използвана магия. Нямаше търпение да го направи. Разбира се, знаеше че няма да успее от първия опит, защото още не бе на ти със заклинанията, но си струваше да опита. Застана до едното чекмедже, като за целта стана от чина. Чекмеджето бе в най-голяма близост до него. Концентрира се!
Концентрацията отне около една минута, като не бе от най-силните, които бе направил. Макар и да бе успял да си представи много точно и ясно как отваря чекмеджетата, като прави онзи замах с ръката, който бе показал преподавателя, той знаеше, че няма да успее.
-Алохомора! – изрече много ясно и точно момчето, при което не се получи нищо.
Тук е момента да се спомене, че Нейтън бе едно момче с амбиции. Рейвънклолец, който бе готов на всичко, за да докаже способностите си и това, че знае доста неща. Ето защо не се отказа и се концентрира повторно.
Този път концентрацията изтрая по съвсем различен начин. Успя да си представи много ясно как най-горното чекмедже се отваря. Дори успя да почувства заклинанието с цялото си същество. Бе се оттърсил от всякакви отрицателни мисли, в опит да не навредят с нещо на направата.
-Алохомора! – каза много спокойно, с доста хъс в гласа си първокурсника, с насочена пръчка към най-горното чекмедже. След около секунда нещо изщрака и то се отключи. Трябваше само да се приближи и да го отвори, за да види дали се е получило, което и стана. Бе успял да направи заклинанието и това го правеше изключително щастлив. Щеше да отбележи това някъде, за да запомни направата на първото си заклинание по вълшебство. Направи същото и с останалите чекмеджета.
Щеше да запомни първия си час по предмета. На излизане не забрави да поздрави директора за довиждане и да затвори вратата след себе си. Естествено бе взел и учебника на майка си.

П.П: Макар и героят ми да не учи вълшебство, бе решил да посети първия час, за да реши дали да го посещава следващата година, така че се надявам да оцените РП-то.

Директорът много се учуди от реейвънклоуецът, който бе решил да посети часа без да се е записал. Разбира се, остави момчето. Нейтън се справяше много добре със заклинанието и директорът реши да го награди, въпреки че не се беше записал на предмета.
- Нейтън, справи се отлично. Въпреки че не си записан на моя предмет, няма как да не оценя отличното ти представяне. 10 точки за Рейвънклоу!

Днес имахме час по вълшебства,погледнах часовника си....закъснявах.Затичах се към стаята,отворих вратата,всички вече бяха по местата си,а преподавателя тъкмо започваше урока си.

-Съжалявам,че закъснях!-казах,професор Уплтър ми кимна,и аз по най-бързия начин заех своето място на чина.

Днес взехме магията Алохомора.Професора попита дали някой знае каква е тази мягия.Едно момче вдигна ръка и обясни.Преподавателя му присъди точки,и продължи урока си.Пред него имаше един шкаф,той насочи пръчката към него и след като произнесе Алохомора,шкафа моментално се отвори.След това беше наш ред да направим опит.Пред всеки имаше шкаф с по 20 по малки шкафчета,задачата беше да отворим всички шкавчета.Докато по други предмети не бях ного сръчна,по този предмет винаги успявах.Гледах как всички се опитват а резултата им беше перфектен.Най много точки валяха за ревънклоу.Хмм..трябваше и аз данаправя нещо,а не само да гледам.Насочих пръчката към шкафчетата.

-Алохомора!-тонът ми беше висол почтикато вик.Шкафчетата бързо започнаха да се отварят,тъкмо си помислих че всички ще се отворят,но не беше така.едно шкафче най долу стоеше заключено.

-Алохомора!-произнесох пак,след което шкафчето се отвори.Усмивката се изписа на лицето ми.Огледах се и извиках професор Уолтър да види резултата.

Директорът отиде при Катрин и нейния шкаф. Тя също се бе справила много добре със задачата. Беше отворила всички чекмеджета, и то без поражения.
- Браво Катрин, получаваш 10 точки за Грифиндор!
Момичето радостно си седна. Директор Уолтър започна да крачи около другите, които все още правеха заклинанието, в очакване някой да приключи.

Днес имахме урок по Вълшебство. Естествено, докато се ориентирам с многото етажи, закаснях за часа. Но за мое щастие още не бяха напълно започнали. Оказа се, че директор Уолтър ще е нашият учител. Попита ни за заклинанието Алохомора. Вдихнах бързо ръка, защото знаех за какво се използва и го бях практикувала. Директорът обаче вдигна едно момче и го възнагради с 10 точки за правилния отговор.
Задачата ни сега беше да отворим двадесет шкафчета със заклинанието. Приближих се до скрина и казах тихо:
- Алохомора! - шкафчето без да се противопоставя се отвори внимателно. - Алохомора! - казах, като насочих пръчката си към следващото.
И така с този процес отворих всичките останали шкафчета. Усмихнах се леко на себе си и провъзгласих, че съм готова.

Директор Уолтър забелчза, че едно момиче от Грифиндор го вика. Същото момиче, което вдигна ръка, но Стивън изпревари. Директорът се приближи и с радост видя, че Джени е усвоила магията напълно.
- Добра работа, Джени. 10 точки за Грифиндор.
Момичето се зарадва и си седна доволно, а директорът продължи да чака останалите.

Този път не закъснях за часа по вълшебство, за разлика от другите ученици. Бях си на мястото и кротко изчаках учителят да започне урока. Той запита класа за заклинанието Алхомора. Докато се чудех , какво точно правеше то, един от закъснялите ученици вдигна уверено ръка. Как не се досетих!!! Заклинанието за отключване на заключеното. Нали точно така Виолет ми беше отворила прозореца в онази топла лятна вечер. И така урока започна!! Всички трябваше да упражняваме заклинанието. Като главна цел трябваше да отворим 20 чекмеджета. Отидох до шкафа . Вдигнах леко разтреперено пръчката.
-Алхомора - прошепнах. Първият шкаф леко потръпна и се отвори. Усмихнах се и при втория път го направих по - уверено След като приключих учителят дойде и при мен. Разгледа и 20те чекмеджета, оцени труда ми и се завъртя обратно. Часът беше свършил.

Директор Уолтър погледна работата на слидеринката и я оцени отлично:
- 10 точки за Слидерин.
Момичето доволно се запъти към мястото си. Вече всички бяха готови. Време беше директорът да даде домашното на учениците:
- Искам да ми напишете 5 случая, в които Алохомора да се използва с добри цели, и 5 случая - с лоши.

ПП: Домашните на ЛС до следващият четвъртък!

Сандра уви тънък, черен кичур около показалеца си и се загледа в дъската. Като по чудо не бе закъсняла за часа по Вълшебство. Вероятно защото бе любимият й предмет. Или просто защото не кой да е, а самият директор преподаваше в този час.
Съвсем скоро звънецът иззвъня и мъжът започна с урока. Още от първия час щяха да започнат с практика, което бе хубава новина за повечето ученици. Кой ли не обичаше практиката?
Директор Уолтър зададе въпрос за заклинанието Алохомора - как действа то и върху какво може да се приложи. Каси знаеше отговора, но както винаги едно момче от нейния дом я изпревари. Все едно, нали печелеше точки за Рейвънклоу, значи нямаше проблем. Все някога щеше да дойде и нейният момент на слава.
Внезапно, без никой никого за нищо да предупреждава, чиновете се запътиха към двете странични стени на стаята. Лео се бе заблеяла в една птичка, която бе кацнала спокойно на перваза на големия прозорец, и въобще не забеляза, че чина й го няма, докато не се опита да се подпре на ръката си. Както и се очакваше, лакътят й пропадна във въздуха, а с него и чернокосата й глава. Момичето се сепна и мислите й за красивата синя птичка бързо-бързо отлетяха заедно с нея. Още преди да се е осъзнала обаче, пред всеки от учениците изникна по един гардероб или нещо подобно на мястото на чиновете. Леонел въздъхна раздразнено. Още преди директорът да беше казал какво щяха да правят, тя вече знаеше. Щеше да се наложи да отворят всички шкафчета - всяко едно от двайсетте шкафчета. Сандра се намръщи, но все пак хвана здраво пръчката и се впери в едно шкафче по средата.
- Алохомора! - тя изрече думичката ясно и отчетливо, бе свикнала да я чете от книгите на Джак, затова и сега й беше лесно да я произнесе. От ключалката се чу леко изщракване и шкафчето се отвори бавничко. Каси надникна бързо в него и остана разочарована, че беше празно, макар и да знаеше, че няма начин да има нещо в него.
Тя повтори същото нещо още цели деветнайсет изморителни пъти, докато накрая езикът й направо не се преплиташе в изричането на заклинанието. Но все пак успя да отвори всичките двайсет шкафчета.
- Директоре, готова съм.. - каза тя, когато преподавателят минаваше покрай нея. Той я оцени, а скоро след това свърши и часът.

П.П. Съжалявам, че закъснях с поста.. Rolling Eyes

Звънеца биеше , потрепнах бях изспуснал часа , гледах как имаше наредени шкафове с ученици явно се упражняваха заклинанието Алохомора
то беше за отключване на заключените предмети , баща ми беше разказвал за него.Извиних се на учителя за дето закъснях (бях се успал).
Помолих го да го изпробвам и той замислено кимна: - Да ти е за последно ! - каза той Отново зе извиних и застанах пред моят шкаф с 20 шкафчета вътре.Алохомора ! - казах аз и се отвориха 19 шкафчета. Поех си въздух и отново произнесах заклинанието този път с повече увереност .
И последното се отвори , всички шкафчета се бяха отворили ... Елънд чакаше търпеливо директорът да го оцени.

Пак бях закъснял.Докато тичах по коридорите си мислех дали учителите щяха да ме намразят задето закъснявам.Стигнах до класната стая, почуках и влязох.
-Извинете за закъснението, професоре.Може ли да седна?-попитах аз.
Директор Уолтър ми каза, че може и аз благодарих.Седнах на един чин и бях заедно с момиче от Хафълпаф.Директор Уолтър ни обясни за Алохомора-заклинание което отключва заключени врати, шкафове и така нататък.След малко повечето ученици станаха, а директора започна да мести чиновете в краищата на класната стая.На тяхно място се появиха двайсет шкафове с по двайсетина заключени чекмеджета.Нашата работа бе да ги отключим.Учениците се наредиха пред шкафовете, включително и аз, и започнаха да изричат Алохомора.Няколко ученика викаха и професора им се скара.Реших да почна от най-долното шкафче.Клекнах и прошепнах:
-Алохомора.
След това отворих шкафа, за да видя дали е отключен и той наистина беше.Направих лека усмивка и започнах да отключвам и другите чекмеджета.След като ги отключих всичките двайсет чекмеджета повиках директор Уолтър да види какво съм направил.

Това бе последният ми час за тази седмица, и естествено – отново бях закъсняла, и то не малко. Можем да кажем, че часът трябваше всеки момент да свърши, а аз тъкмо бях тръгнала към кабинета по Вълшебство, който се намираше на третия етаж. Преди това бях имала Трансфигурация и както може да се очаква, закъснях за часа. Въпреки това бях допусната до него и смятам, че се справих добре.
По коридорите се мяркаха само по-големи ученици, които не бяха в час, по една или друга причина. Няколко от тях ме погледнаха и поклатиха глави, а след като разбраха, че имам Вълшебство, някои дори се ужасиха. Стана ми интересно защо бяха тези физиономии. Знаех, че часа се води от директора на Хогуортс, знаех и че вероятно ще получа едно голямо смръмване за огромното закъснение, но пък от една страна не ме интересуваше. От друга обаче, не исках да си спечеля репутация на вечно закъсняваща. Но това бе само тази седмица, а и според мен е нормално през първите си дни в ново училище - в цял един нов свят, всъщност - да закъсняваш. Предполагам, че през новата седмица няма да е така, поне се надявам. Вече си знам програмата наизуст, както и къде се намират кабинетите, в които се провеждаха часовете, които имах, така че не би трябвало през новата седмица да се извинявам във всеки час, в който вляза.
И така потънала в размишления какво щеше да ми се случи в мига, в който прекрача прага на класната стая по Вълшебство, стигнах до въпросната врата, през която трябваше да вляза. Натиснах бравата съвсем леко и тихичко, сякаш опитвайки се да се вмъкна без да ме забележат и да се преструвам, че през целият час съм била в стаята. Истината бе, че накрая май наистина това се опитвах да сторя. Е, да, но не ми се получи, защото още щом направих първата си крачка в стаята, няколко погледа се извърнаха към мен, включително и този на директора, който ме гледаше неодобрително.
- Ъм .. аз .. такова.. извинете, че закъснях. – измънках и погледах тъжно към пода. Не, не целях да изглеждам жална и тъжна и поради тази причина да ме пуснат в часа, просто знаех, че съм виновна и го показах по някакъв начин. – Може ли да остана в часа? – попитах, малко по-уверено. Надявах се да не вземат точки на дома ми, заради безбройните закъснения тази седмица.
За моя изненада, директорът кимна и ме пусна в часа, казвайки ми, че учим заклинанието “Алхомора”. Знаех го. Тоест, бях го чувала, но не можех да го правя, предпоагам. Поне не съм пробвала. С него се отваряха врати. Е, сега бе моментът да разбера дали го мога или не. Застанах пред един от свободните гардероби, вероятно единствения такъв, и извадих пръчката си.
- АЛХОМОРА! – извиках и няколко чекмеджета се отвориха. Усмихнах се доволно и се огледах. Имаше и други като мен, които не успяваха да отворят всичко от един път. Повторих още веднъж простата думичка и този път всички врати на гардероба ми се разтвориха. На лицето ми се появи още една усмивка. Повиках директора да погледне какво бях направила и както очаквах часът свърши.
- Извинете за закъснението, обещавам, че няма да се повтори! – казах, когато учителят се приближи към мен.

Директорът провери шкафа на Сандра. Всичко беше както трябва.
- Браво г-це Суалоу, 10 точки за Рейвънклоу.
След това се насочи към грифиндорците - Елънд и Хенриета.
- Невероятно, 20 точки за Грифиндор.
Остана да провери и един слидеринец.
- Много добре г-н Маккол, 10 точки за Слидерин.
След като почти всички бяха готови, директорът им напомни за домашните и освободи готовите да си ходят.

Рик влезе във часа по Вълшебство.Всеки се опитваше да прави някаква магия върху шкаф.Рик се сети,че правят магията Алохомора.Тя беше доста известа магия.Рик отиде при професора каза,че съжелява за закъснението и ако може да не отнема точки на Слидерин.Рик си остави на едно свободно място раницата и отиде при един шкаф.момчето извади пръчката си и каза:
-Алохомора!
Нищо не стана.Рик свали пръчката и се разочарова,но реши да опита още веднъж.Момчето вдигна пръчката си и се средоточи върху катинара.Първокурсникът след това каза:
-Алохомора!
Този път катинара се отключи и слидеринеца бе успял със тази магия.Рик извика професора да види,че бе успял с магията и се надяваше да му даде точки.

П.П.Сори,че неможах да пиша компа ми беше на поправка и неможах.

Директорът отиде при Рик, за да провери шкафа му. Беше използвал заклинанието успешно.
- Точно така г-н Роджър, 10 точки за Слидерин.
Момчето шастливо отиде да чина си, взе си нещата и си тръгна. Директорът беше доволен от първия си час, а и от учениците си. Всички се бяха справили чудесно със задачата си и бяха усвоили заклинанието перфектно. Той си събра нещата, докато си тананикаше някаква мелодийка и отиде в кабинета си.

ПП: Ако някой е пропуснал да пише, но държи да го направи, нека ми прати РП-то си на ЛС

Директор Уолтър влезе забързано в стаята.
- Добро утро! Днес ще учим едно полезно заклинание... е, поне за някои хора. Ще учим Редукто. Както сигурно знаете Редукто се използва за чупене на предмети. Ще ви покажа.
Директорът замахна с пръчката си и пред него се появи една невероятно красива чашка за чай. Първокурсниците го гледаха с очакване. Той замахна втори път и чашката се пръсна на парчета. Момичетата се постреснаха малко, но на момчетата като че ли им хареса.
- Внимавайте, трябва да изговаряте думата много ясно. Стават големи грешки, когато не изречете правилно заклинанието... Е, сега е ваш ред. - той замахна и на всеки чин се появиха по три чашки, досущ като тази, която Уолтър току що разби на парченца. - Искам от вас да счупите чашите, използвайки заклинанието Редукто.

Последният ми час за седмицата беше вълшебство. Беше рано сутрин и нямаше никой в кабинета все още. Бях много подранила, въпреки това поздравих директора и си седнах на местото. След минути стаята се напълни - урокът започна. Всички изглеждахме изморени в края на седмицата. Заклинанието за чупене на предмети беше Редукто (едно от любимите ми). Спомням си как веднъж като бях малка едно момче ме беше нервирало и аз без да искам му счупих чашката, която държеше и беше пълна със портокалов сок. Тя се разцепи на парченца. Момчето се изплаши, но никой не подозираше , че това може да е магия включително и аз. Директорът измагьоса една прекрасна красива чашка за чай. Той направи заклинанието и чашката уви се пръсна на парчета. Някой ученици се постреснаха , ала си беше яко. Този път трябваше да счупим само три чаши? Не е като да отвориш 20 чекмеджета.. рекох си аз. Концентрирах се върху първата чаша. "Редукту" - прозвоча първия път когато изрекох заклинанието и нищо не става. Рекудкууу - втори път - отново нищо.
-Не, не не! Не го казваш правилно. Р-Е-Д-У-К-Т-О ! Не слушаш ли учителя? - скара ми се моята добра приятелка Виолет. Тя си падаше леко педант.
-Мерси - какво очакваше друго да й кажа? - РЕДУКТО!! - казах го толкова силно, че чашата направо щеще да се изфръкне през прозореца, но се счупи - на парченца (много малки при това). Обърнах се отново към Виолет. Тя се беше захванала с втората чаша, но не използваше заклинанието толкова силно като мен. Бях свършила с трите чаши, когато показах на учителя резултата си. След като свършихме с урока с Виолет се насочихме към Голямата зала.

» Класната стая
» Класната стая
» Нужната стая
» Класна стая.
» Стая за упражнения!