Класната стая

Класната стая бе просторна, но слабо осветена. Каменният под осигуряваше непрестанна студена температура в стаята, и нерядко през зимата ученици идваха с ръкавици и шалове. В дъното на стаята, точно пред малкия прозорец, се намираше учителското бюро. На него имаше купчина книги, празни и пълни шишенца, колби и епруветки, огромно пауново перо, с което професор Агрон пишеше и малка купчинка неоценени домашни. Точно до бюрото имаше огромен котел, където Диана демонстрираше направата на различни отвари за учениците си. Имаше четири редици с по 5 маси всяка, където работеха в час. На всяка маса имаше по един котел. Работеше се по двойки и затова зад всяка маса имаше по два стола. В дясно от бюрото на Агрон беше шкафът със съставки за отвари. Учениците имаха свободен достъп до него по време на час, а с разрешението на професорката можеха да взимат съставки и извън учебно време.

Проф. Агрон влезе в стаята. Тя все още бе почти празна, тъй като Диана бе подранила малко. Беше малко развълнувана от първия си урок, но не го показваше. Отиде при бюрото си, остави една книга там и след като малко повече хора се събраха тя започна:
- Добро утро ученици! Аз съм проф. Диана Агрон и ще ви въведа в невероятното изкуство на приготвянето на отвари.
Тя забеляза как всички са в готовност да записват.
- Днес обаче мислех да започнем с нещо по-интересно, не с теорията. Искрено се надявам да се веселите в този час, а дори и да не ви е много забавно самото приготвяне на отварата, накрая със сигурност ще се посмеете, защото днес ще правим отвара за смях. Някой може ли да ми каже нещо за тази отвара - как изглежда, какво причинява, има ли странични ефекти?

Тихо влезнах в кабинета по отвари. Професор Аргон обяви, че днес ще учим отвара за смях. Бях чувала за нея от брат ми, който и няколко пъти ми бе давал такава. И това определено не са най-приятните ми спомени с него. Тази почти прозрачна отвара с леки бели изпарения лесно можеше да се сбърка с топла вода зимно време.
Вдигнах ръка, имайки желанието да отговоря на простичкия въпрос на професор Аргон - можех и да отговоря на някой по-сложен. Жената ми кимна да отговоря.
-Отварата за смях е почти прозрачна с бели изпарения. Не е много силна и няма странични ефекти, освен, естествено, че причинява добро настроение и може да доведе до пристъп на смях.
Усмихнах се и седнах. Трябва да благодаря на брат си, помислих си. Това, че ми показваше как прави най-различни отвари, и това, че през цялото време ми казваше най-общото за отварите, явно щеше да ми е от голяма полза в училище.

- Точно така Виолет. 5 точки за Слидерин.
Момичето си седна доволно.
- А сега да видим как се приготвя. Нужните съставки са 2 пълни черпака очи от златоочица, 2 опашки от воден плъх, 5 пиявици и 4 стръка пача трева.
Учениците отидоха до шкафа със съставки и си взеха от всичко.
- Отварата се приготвя за 30 минути,като се бърка през цялото време по посока на часовниковата стрелка. Действието трае 3 часа.
След като всички наобиколиха котлите си, готови да забъркат отварата Агрон им обясни начина на приготвяне:
- Първо слагаме очите от златоочица и варим, докато придобие светло зелен цвят. След като сложим и опашките от воден плъх, варим още 10 минути, постепенно ще започне да излиза все по - гъста пара. След това добавяме заедно пиявиците и пачата трева, като я варим още 7-8 минути. Най накрая, трябва да получим почти прозрачна отвара с страхотен аромат.

ПП: Напишете ми РП как приготвяте отварата

Отворих бурканчето очи от златоочица и точно както очаквах започна да ми става смешно. Може би беше просто защото очите бяха... ами, смешни. Взех си черпачето и скоро два черпака очи от златоочица бяха в котлето ми и се варяха. Скоро отварата придоби светло зелен цвят. Набързо добавих двете опашки от воден плъх и продължих да бъркам в посока на часовниковата стрелка. Постепенно парата почна да става все по-гъста и 10 минути по-късно добавих и петте пиявици и четрите стръка пача трева. Аромата ставаше все по-приятен и по-приятен.
Спомням си как брат ми обичаше в този момент да добавя някаква си негова смеска за безовкусяване и обезцвеняване на отвари, която не действаше на ефективността им. Това беше и причината да съм много мнителна към каквото и да е за пиене, което ми даваше, защото нямаше как да разбера дали е отвара, преди ефекта й да е станал явен.
По погрешка вдишвайки от гъстата пара на отварата почнах да се хиля. и когато станаха 8 минути от слагането на пиявиците и тревата, свалих котлето от огъня и доволно продължих да разбърквам още минута-две, докато отварата не се избистри почти напълно, продължавайки леко да отдава бяла пара.
-Професоре, готова съм - казах и зачаках жената да дойде и оцени отварата ми. А по някаква причина продължаваше да ми е много смешно.

Денят определено бе фантастичен, имайки се в предвид, че на Нейтън му предстоеше първият учебен ден в училището, което толкова харесваше. Вълнението в него се надигаше и до последния момент, преди да влезне в класната стая по отвари.
Отварите! Бе изчел доста неща за този предмет, както и доста теми. Уви не бе предполагал, че ще прави каквото и да е през първия си час, освен да се запознае с учителя и основите на предмета.
Рейвънклолеца влезе в тъмния кабинет, представляващ кабинета по отвари, и зае един от първите редове. Редом със себе си носеше и котела си, за всеки случаи. Преподвателката дойде пет минути след това, с грациозна походка, което накара първокурсника да изтръпне. Изглеждаше една властна жена, на която не можеш да се опреш лесно. Въпреки това усмивката, която озаряваше в момента лицата на уплашените дечурлига, имаш силата да оправи настроението на всеки в лош момент.
Отвара за смях. Множество пъти беше чел самата рецепта, но така и не бе успял да я научи на изуст, макар и готвенето да му се отдаваше до известна степен. Е, сега навярно щеше да приготви отварата или поне щеше да се опита да го стори, без да има фатални последици.
Момчето сложи котела на печката и пусна огъня под нея. Много внимателно изсипа вода в съда, която остави да се загрява, през което време отиде да си набави нужните съставки. Върна се много бързо и видял, че водата се е нагряла, пусна очите от златоочица вътре и започна да бърка по посока на часовниковата стрелка, без да спира.
След около минута, отварата бе придобила желания светлозелен цвят. Нейтън грабна опашките от воден плъх и ги сложи внимателно в течността, без да престава да бърка. Засече точно десет минути и макар и ръката му да бе окапала от умора, когато те изтекоха, той се зарадва, видял че всичко до тук е перфектно. Да, вече се бе появила леко гъстата пара, излизаща от котела.
За финал на съставките кестенявокоското добави пачата трева и пиявиците, като отново не престана да бърка. След около осем минути, орелчето(рейвънклоулчето) изключи огъня и изсипа готовата прозрачна смес в стъкленица, която предаде на професор Аргон за проверка. Щеше да запомни направата на първата си отвара.

Професор Агрон разгледа отварите на Виолет и Нейтън. И двете бяха доста сполучливи, като за приготвени от първокурсници.
- По 10 точки и за двама ви - каза радостно жената. Беше и страшно забавно, но като се имаше предвид няколкото току-що приготвени отвари за смях и изпаренията им във въздуха, това беше нормално. Щастлива от резултатите на учениците си, тя отново си седна и зачака другите да приключат.
Малко след това професорът се изправи и даде домашно на класа:
- След като проверих отварите ви и мога да гарантирам, че са годни за употреба, за домашно искам да "почерпите" свой приятел и да ми напишете около 4-5 реда описание на държанието му. Ще е забавно както за вас, така и за тях.
Агрон събра нещата си и излезе от стаята.

ПП: Ще ви дам срок до другия урок да напишете РП (не е 100% задължително да пишете, но е от полза на дома ви Wink

)
Пращайте ми домашните си на ЛС до следващия ни урок (9 август) Smile

И бтв името ми е АГРОН, не АРГОН! Laughing

Леко закъсняла влезнах в кабинета по отвари. Учителката ми позволи да влезна и аз тихо се отпратих при Виолет.
-Здрасти Виолет! Много ли изпуснах?? -Тя вече беше събрала продуктите, докато аз си оставях чантата.
-Не точно, но побързай да вземеш продуктите, защото ще изостанеш доста!- каза тя. Тръгнах да събирам 2 пълни черпака очи от златоочица, 2 опашки от воден плъх, 5 пиявици и 4 стръка пача трева. Бях изостанала ,но бързо свикнах с миризмата от златоочицата , която придаваше смях. След като стана зелена сложих и опашките от воден плъх. Започнах да засичам 10 минути. Докато не се появи гъста пара. Още малко и щях да ги достигна. Пъхнах и пиявиците и пачата трева и изчаках 7 минути. Воаля! От зеленият цвят нямаше и следа. Отварата ми беше прозрачна и издаваше неочаквано приятен мирис.

Въпреки закъснението, Агрон пусна момичето в часа си. Хелда бързо се хвана на работа и скоро завърши отварата. Професор Агрон отиде при нея и погледна творението и. Отварата беше доста добра, което много се хареса на Диана. Радваше се, че учениците и са добри, мразеше когато и се налага да повтаря едно и също нещо по няколко пъти.
- Браво Хелда, 10 точки за Слидерин.
Момичето много се зарадва от постижението си.

Леките стъпки на Сандра, изоставащи от останалите ученици, отекваха между каменните стени, а звукът им бе все по-самотен, сякаш зов за помощ. Но чернокоската не се плашеше от такива мрачни и влажни места, всъщност дори й харесваха. Бяха някак потайни, сякаш криеха стотици мистерии, отминали истории, караници между приятелки, вражда между две момчета.. О, да, определено й допадаха подземията. Но колкото и да й се искаше да върви по-бавно от останалите, се налагаше да побърза, за да не закъснее за час. Не желаеше да прави лошо впечатление на преподавателката си още от първия час. Може би по-нататък, когато вече се опознаеше по-добре с останалите, можеше да си позволи нещо такова.
Каси забърза и скоро настигна останалите ученици, които вече влизаха в също така мрачния кабинет по Отвари и си избираха места. Момичето ги последва, и докато минаваше покрай учителката й хвърли един бърз поглед, колкото да прецени дали й харесва или не, и й се усмихна дружелюбно. Оценката бе положителна.
Съвсем скоро звънецът би и младата жена се представи на учениците си. Обясняваше какво ще правят този час, но чернокоската я слушаше с половин ухо. Не че не й беше интересно, но едно паяче, което лазеше бавно-бавно по стената до нея бе доста по-пленително от монотонния тон на професор Агрон. За сметка на това, когато Лео дочу, че още този час ще правят отвара, веднага заряза паячето и впери лешниковите си очи в учителката. Сега трябваше да слуша внимателно, да изпълни всичко като хората и да спечели някоя и друга точка за дома си. Това бе вероятно едно от малкото неща, които бе разбрала за "Хогуортс" и всъщност това щеше да е единственият й стимул да е добра ученичка. Иначе не би си правила труда.
Младата жена изброи съставките, които щяха да им трябват за отварата, и всички се изредиха пред високия, дървен шкаф, който съдържаше всичко необходимо. Сандра, разбира се, бе една от последните, но се върна бързо на чина си, държейки разни гнусотии, поне според нея, в ръцете си. Намести се по-удобно на стола си и се загледа в котела. Черно, дълбоко, метално гърне. Нищо странно. А в него се правеха най-опасните и най-нужните отвари.
Чернокоската загреба два черпака от буркана с очите на златоочица и ги изсипа в котела. Огънят отдолу къкреше весело, докато очите бавно започваха да се сваряват, придобивайки някакъв странен зелен цвят. Не точно като на свежа трева, не и като умряло зелено, ами нещо средно. Но не беше съвсем светъл, както професор Агрон бе казала, че трябва да се получи. "И все пак, като за първи път..", помисли си Каси и прибави двете опашки от воден плъх към сместа. Изчака десетина минути, а през това време парата, която излизаше от котела, ставаше все по-гъста и по-гъста и започваше да заприличва на нещо като мъгла. Лео се опитваше да не я вдишва, все пак правеше отвара за смях, но въпреки усилените й опити, тя най-накрая се предаде и дълбоко си пое дъх. Парата нямаше мирис на нищо. Затова пък на Леонел внезапно започна да й става смешно, сякаш бе изпушила два-три джойнта. О, да, определено не трябваше друг път да се опитва да вдишва парите на подобна отвара.
Каси пусна в котела пет пиявици и няколко стръка пача трева, а ръцете й вече трепереха от напушващия я смях. Успяваше да се сдържи, но забеляза, че и на останалите им беше смешно. Поне не бе единствена.
След известно време отварата й вече бе избледняла, приличаше на вода, само че съвсем леко замъглена, сякаш се гледаше през запотено стъкло. Уханието, което се виеше на дълги, бели стълбчета дим над котела, бе неописуемо. Навирайки нос над парите, Сандра сякаш вдишваше изпарения от бонбони, примесени със свежестта на борова гора и сладостта на марципан. Определено тази отвара щеше да й хареса.
Когато забеляза, че преподавателката е наблизо, Каси я повика по име, макар и гласът й леко да й изневеряваше. По лицето й имаше широка усмивка, която дори придобиваше вид на усмивката на някой луд човек. Но поне й бе забавно.

Проф. Агрон провери отварата на момичето. Беше много добра.
- Браво Сандра. 10 Точки за Рейвънклоу!
Момичето много се радваше, но беше трудно да разбереш дали се смееше така заради точките, които получи, или заради отварата. Професор Агрон се запъти към учителската катедра и седна на стола си, докато другите завършат отварите си. Беше много весела, но вече беше ясно защо. С тези отвари за смях навсякъде около нея, нямаше начин да остане сериозна.

Бях закъсняла за първия си урок в Хогуортс. Слязох в подземията, където се намираше кабинета по Отвари. Имаше няколко първокурсника пред мен, така че не бях единствената, което донякъде ме успокои. Подземията бяха влажни, тъмни и мрачни места, които веднага отсъдих, че не харесвам особено. Да, бяха пълни с мистерии и винаги можеш да откриеш нещо в тях, което после да ти доведе неприятности. А аз съм момиче, което винаги се забърква в някаква беля и си навлича неприятности. Обичах рисковете, ала повече мразех паяци. А на такива места се крият много от тези гадни... гадини.
Влязох в класната стая последна и огледах какво правят останалите ученици. Всички забъркваха някаква отвара. Погледнах въпросително към учителката, а тя ме упъти към шкафа, казвайки ми какво ми трябва и обяснявайки ми кое как да сложа в котела, за се получи отварата. Благодарих й и се запътих към въпросния шкаф. Взех всичко, което ми бе необходимо и застанах пред един свободен котел. Затворих очи, за да си припомня дума по дума казаното от професорката.
Сложих два пълни черпака от очите от златоочица и ги гледах как се сваряват, докато отварата ми не се сдоби със зеленикав цвят. Следващото нещо, което трябваше да пусна в гърнето бяха две опашки от воден плъх. Сложих и тях, като изчаках да се варят десетина минути. Някъде на петата-седмата минута от котела ми започна да излиза все по-гъста и по-гъста пара. Пет пиявици и четири стръка пача трева бяха следващите съставки, а след като ги сложа трябваше отварата да се вари още около осем минути.
Направих всичко както трябва и накрая течността придоби прозрачен цвят. Вдъхнах от аромата, който се носеше от котела ми и установих, че е прекрасен. Започнах да се смея, а учителката дойде до мен, разбрала че съм готова. Това бе отвара за смях и явно действаше, защото не само аз, а и всички останали в стаята бяха много весели.

p.s. Извинявам се, че пиша късно, но не успях по-рано. (:

Адски много бях закъсняла за урока по Отвари, затова тичах по коридорите. Когато стигнах пред кабинета, вратата беше затворена. Почуках тихо и я отворих. Всички бяха по местата си и гледаха към професора.
- Много се извинявам, за закъснението си, професоре. Мога ли да вляза? - попитах и лицето ми придоби тъжен вид. Тя кимна, аз изтичах в стаята и застанах пред едно празно котле. Изслушах какви трябва да са съставките и как точно трябва да ги добавя.
Събрах си няколко и започнах с отварата. Сложих очите от златоочица и започнах да варя сместа. Чаках, докато тя не придоби светло зеленикав цвят. Добавих опашките от воден плъх и оставих да се вари още десет минути. Започна да излиза пара, гъста и все по-гъста. Добавих пиявиците и пачата трева, като не спирах да варя. После получих нещо като прозрачна течност. Помирисах. Както каза професорът, миришеше добре. Изведнъж започнах да се смея тихичко. Повиках професора и тя дойде, за да види отварата ми.

Отново закъснях за поредния урок.Бързах по коридорите за часа по Отвари.Отворих вратата и казах:
-Извинете за закъснението, професоре.
Професор Агрон ми посочи да седна на един чин и аз изтичах до него.Тя тъкмо казваше съставките на отварата за смях, както разбрах.След като изреди всички съставки отидох да ги взема от шкафа, както всички други.Изглеждаше лесно, но едва ли щеше да е.Взех очите от златоочица и ги напъхах в котлето.Започнах да следя цвета на отварата и да бъркам по посока на часовниковата стрелка.Мислех си за следващия ми час, когато забелязах, че отварата е зелена.Сложих опашките от воден плъх и продължих да бъркам.Минаха десетина скучни минути и от парата започна да излиза гъста пара.Най-накрая сложих пачата трева и пиявиците докато бърках.Минаха около седем минути и отварата беше готова или поне на готова ми изглеждаше.Сипа малко от отварата в стъкленица и извиках професора.

Трима ученици бяха готови. Проф. Агрон се надигна от креслото си и първо отиде при г-ца Би. Нейната отвара бе добила бледия, почти прозрачен цвят.
- Много добре г-це Би, 10 точки за Грифиндор.
Момичето се зарадва. След това Агрон отиде при г-ца Хъмфри. Нейната отвара цъщо бе както трябва, с белезникавия цвят и белите изпарения.
- Справили сте се отлично, 10 точки за Грифиндор.
Сега остана да провери отварата на един слидеринец. Неговата също бе много добре наоравена.
- Прекрасно, г-н Маккол, 10 точки за Слидерин.
Вече всички бяха готови. Агрон изпрати първокурсниците и отиде в кабинета си.

ПП: Ако има някой, който не е писал, но много държи да пише, да ми прати РП-то си на ЛС

Агрон влезе замислено в класната стая. Днес беше вторият и урок по Отвари. Предишният път всички се позабавляваха, защото правиха отвата за смях. Днес обаче трябваше да вземат малко теория.
- Здравейте първокурсници. Предлагам да започнем с домашните от миналия път. Получих пет, което не е много, но пък за сметка на това и петте бяха отлични. Ето и оценките ви:

Виолет Невърленд - И + 20 точки
Дерек Маккол - И + 20 точки
Джени Хъмфри - И + 20 точки
Нейтън Смит - И + 20 точки
Хелда Гринд - И + 20 точки

А сега, да се залавяме с отварите - Агрон се опита да звучи въодушевено, но не и се получи много добре. - Миналият път правихме отвара, но за мое огромно съжаление, а предполагам и за ваше, днес трябва да вземем малко теория. Първо нека видим какво е отвара. - Агрон замахна с пръчката и на дъската се изписа плана на урока. - Отварата е магическа смес, която има определени свойства. Може да променя физическото и/или психическото състояние на изпилия я. Всяка отвара има точно определена рецепта, по която се приготвя. Повечето отвари имат цвят, вкус, мирис и пари. Отварите за мъгълите са чайовете, лекарствата, парфюмите и други. Някакви въпроси дотук?
Всички мълчаха, забили глави над тетрадките и записвайки всяка нейна дума.
- Добре, аз обаче имам един въпрос към вас - учениците моментално хвърлиха перата, надигнаха глави и се заспоглеждаха уплашено. - Отварите биват различни видове. Кои са те?

Днес беше прекрасен ден , съдейки по сутринта. Имахме отвари при нашия професор Агрон. Видях няколко от учениците си подрънили и тръгнах към познатото си място (до Виолет). Госпожата съобщи резултата от домашните , което страшно ме зарадва . Така се бях ентусиазирала , че нищо друго не ме инетересуваше освен урока! Когато госпожата задате въпрос, започнах да мисля . Мехлем със сигурност, разтвор, инфузия, настойка, тоник задължително, серум, елексир, иииии .... Какво беше последното.. Всички мълчаха, аз се запотих още повече. Само още една съставка. АХА! Вдигнах ръка, а учителката ме посочи:
-Мехлем, разтвор, инфузия, настойка, тоник, серум, елексир и паста.
Усмихнах се и седнах.

- Точно така г-це Гринд, 5 точки за Слидерин.
Момичето си седна щастливо. Агрон продължи монотонно с урока, чак на нея и стана скучно:
- Отварите са много разпространени. Някои по-известни отвари са любовният еликсир или амортенция , който ще изучаваме в шести курс, многоликова отвара, която също ще изучаваме в шести курс, веритасерум, който ще учим в четвърти, отвара против циреи, ще го учим тази година и още много други. Това е урокът ви за днес, за домашно искам да ми напишете свойствата на някоя от горепосочените отвари. Предавайте ги до 15 август.

Ето го и първият ми учебен ден в училището.Щяхме да имаме отвари със Професор Агрон.Малко закъснях за часа.Когато отворих вратата, погледнах професора и тя ми кимна да вляза.Много се зарадвах.Настаних се сам на чин.Професора съобщи за някакви домашни и, че днес ще учим малко теория.Тогава тя замахна с пръчката и на черната дъска се изписа плана на урока.Започнах да си записвам когато Професора зададе въпрос към целия клас:
-Има различни видове отвари.Кой са те?-прозвуча ясно нейния глас.
Аз веднага оставих перото и съсредоточено започнах да мисля.
тъкмо се сетих за 2-3 когато една Слидеринка вдигна ръка и Проф.Агрон я вдигна:
-Мехлем, разтвор, инфузия, настойка, тоник, серум, елексир и паста. - отговори ученичката.
Тя се усмихна на професора и седна.
Професорът също се усмихна и надари Слидерин със 5 точки.
Урокът продължи и стана доста скучно.Дадоха ни домашно и първият ми урок най-сетне приключи.

Пристигнах в часа на професор Агрон. Извадих си пособията и седнах на един празен чин. Изчаках всички ученици да дойдат, макар да бях от нетърпеливите. Когато това стана, професор Агрон започна да ни обяснява за отварите. За мое нещастие, днес щяхме да взимаме само теория и много да пишем.
Хванах перото и започнах да записвам това, което чувах. Професорът попита, кои са различните видове отвари. Докато си ги кажа наум, едно момиче вече ги каза на глас. Дадоха 5 точки на Слидерин. После започна да ни разказва за различните отвари. Накрая урока приключи и естествено ни даде домашно. Трябваше да напишем свойствата на поне една от тези отвари.
Събрах си нещата и напуснах кабинета.

На лицето на чернокосото момиче, ходещо забързано покрай каменните влажни стени, бе изписана каменна физиономия. Днес Каси не беше в настроение, никак даже, и се дразнеше на всичко около нея - на кикотещите се момичета, на момчетата, които обсъждаха кикотещите се момичета, на учителите.. дори и на заблудените пеперудки, които се блъскаха в прозорците на първия етаж.
Сандра отвори масивната врата и се озова в почти пълен кабинет. Този път поне не бе закъсняла, имаше още няколко минути до биенето на звънеца. Момичето зае първото свободно място, което видя, без въобще да огледа първокурсничката, до която седна. Отвори учебника и заби поглед в него, въпреки че нищо от това, което прочиташе, не влизаше в ума й, сякаш го четеше машинално.
Съвсем скоро професор Агрон влезе в кабинета, на лицето й бе изписано замислено изражение, сякаш духом въобще не съществуваше в стаята. Тя обяви точките, които са получили първокурсниците си от домашните, при което Лео леко подскочи на стола си. Момичето до нея обърна бавно глава и я огледа така, сякаш до нея седеше гущер, а не най-обикновено момиче. Сандра обаче не й обърна никакво внимание. Бе забравила да напише домашното, дори въобще не беше чула за такова. А ако си го беше написала, нейният дом щеше да има повече точки.. Чернокоската тръсна леко глава и изгони мисълта. Сега трябваше да се съсредоточи върху урока, понеже беше важен. Тя слушаше учителката с цялото си внимание, на което бе способна, и записваше всяка нейна дума. Самият урок не бе кой знае колко дълъг, но все пак достатъчен, за да затормози Леонел през следващите няколко дни и тя да бъде задължена да учи. Ученето не бе силната й страна, поради простата причина, че не можеше да помни дълго. Но един ден щеше да го преодолее.. вероятно.
Звънецът иззвъня весело и преподавателката освободи първокурсниците. Каси си събра набързо нещата, надявайки се този път да запомни, че имаше домашно. Което и не изглеждаше особено трудно. Щеше да се поразрови половин час из библиотеката и щеше да напише едно прекрасно домашно.
Сандра се усмихна леко и се вля в потока от ученици, изкачващи се нагоре по мрачните коридори на подземията.

Днес деня не беше слънчев както обикновенно.Над високите кули на училището се виеха черни облаци.От време на време си виждаха светкавици.Вървях бавно по тъмните извити стълби,които ведеха към подземията.Там навътре се намираше кабинета по Отвари.Влязох в кабинета и заех едно свободно място.Стаята беше почти пълна,а не след дълго Професор Агрон влезе.зае мястото си пред бюрото.Първото нещо което направи бе да съобщи оенките от домашните.Потрепнах леко,бях забравила да си напиша домашното.Стомаха ми се сви.След като съобщи и оценките от домашните,започна с урока.Днес щехме да учим само теория,усмивката на повечето ученици падна.На мен ми беше все едно защото ми беше интересно,независимо дали щяхме да правим отвари или просто щяхме да записваме.Професор Агрон започна да ни говори за отварите,за цвета им,за мириса и за много руги неща свързани с отварата.Записвах всичко,което чуя,а в същото време се опитвах да запомня всичко.Когато професора приключи с урока,попита кой са всички видове отвари,докато бавно си ги повтарях на ум,едно момиче от Слидерин вдигна ръка.Професор Агрон я изслуша внимателно,отговора и бяше напълно верен.Професора се усмихна и присъди пет точки на Слидерин.Лицето на момичето светна от радост.Професора добави ощя няколко изречения към урока,след което ни даде домашно.Аз бързо си го записах в тетрадката,зада не го забравя отново.След като професор Аргон ни освободи от часа.Тръгнах бавно нагоре по тъмните стълби.През едно малко прозорче видях че облацит се бяха разсеяли,а слънцето бе огряло цялото училище.

Вървях към подземията и си мислех каква отвара ще правим днес.Когато стигнах там влязох и си седнах на мястото.Извадих и отворих учебниците си.След малко дойде професор Агрон.Каза ни, че днес няма да правим отвари и аз бях много разочарован.Каза ни че днес ще учим теория.Попита ни какви са видовете отвари.Само едно момиче от Слидерин вдигна ръка и отговори.След това професорът ни каза за някои отвари, които ще учим в по-горните курсове.Например:мнoгoликова отвара, любовен еликсир, веритасерум и отвара против цирей.За домашно имахме да опишем как действа една от тези отвари.Като свърши часа професора ни пусна да си ходим.

Още щом станах, бях супер енергична. Сигурно беше защото имахме отвари. Разбутах Хелда, за да се събуди, и бързо тръгнахме към кабинета, който беше близо до общата ни стая.
Втория час по отвари не бе така интересен като предишния - днес учихме само теория. Професор Агрон също не изглеждаше много въодушевена, но какво да се прави? Първо професора ни обяви точките от домашните. Имах Изключителен! Хелда спечели точки за дома ни и бях много горда с нея. Останалата част от часа мина, като че ли през мъгла. Накрая ни бе дадено домашно да пишем за свойствата на някоя отвара по избор.
Това щеше да бъде интересно! Настроението ми се повдигна и почти се усмихнах - днешния ден даваше преспектива да добра седмица.
Щом професора ни освободи, тръгнах със слидеринци към общата стая.

Втория час по отвари! Нейтън взе нужните си пособия, които щяха да му послужат за часа, след което с бодри крачки излезе от общата стая на дома си, носейки всичко нужно в една чанта, която бе сложил на гърба си. Да, определено обичаше да се натоварва с полезни неща и това щеше да му осигури едно по-светло бъдеще... Или поне така се надяваше.
За около седем минути, които успя да засече на часовникът си, момчето пристигна пред старинната врата, служеща за вход към помещението. Бутна я, при което тя изкърца и по нея залазиха два паяка, които първокурсникът проследи с поглед. Веднага след това зае обичайното си място, като не пропусна преди това да затвори вратата. Извади тефтера, предназначен за записки в часа, както и учебника, перо и мастилница. Вече бе напълно готов и предстоеше чакането на преподавателката.
След десет минути, когато тъмното помещение бе пълно с дюдюкащи първокурсници, които заглушавафха всеки един звук, създаващ тишината, дойде и тя – преподавателката. С усмивка влезе в кабинета, съобщавайки на всички, че днес им предстои само теория.
Макар разочарованието, което бе видно за всички, Нейтън не се разочарова. Момчето знаеше с цялото си същество, че теорията е също толкова важна, колкото и практиката. Без теория, няма да можеш да практикуваш дадената отвара, а това е от особено значение.
Професор Агрон започна да диктува, при което по-заинтересованите ученици, в което число и рейвънклолеца, заел първия чин, започнаха да пишат. И за огромна негова радост, ръководителката на Слидерин успя да диктува толкова бавно, че да успее да запише абсолютно всичко. Не, че не го знаеше, защото бе прочел урока подробно някъде преди месец. Е, разбира се, не желаеше да се фука за щяло и нещяло, затова не реши да се прави на герои и да разказва урока, вместо младата магьосника.
Края на часът дойде бързо и неусетно. Първокурсникът прибра пособията си, при което напусна кабинета бързо, опитващ се да излезне от подземията възможно най-скоро. Не пропусна да поздрави преподавателката за довиждане.

П.П: Съжалявам за закъснението, но имах малко работа през изминалите два дни и нямах възможността да влизам.