Класната стая

Професор Агрон влезе в кабинета с необичайно бавна крачка. Беше много бледа и имаше сенки под очите. Изглеждаше изтощена, а и така си беше. Не бе успяла да мигне цяла нощ. Огледа учениците изпитателно, поздрави ги и започна лениво с оценките от домашните:
- Здравейте на всички. Ето оценките от домашните ви - замахна и на дъската се изписа:

Ванеса Сайдърс - И + 20 точки
Виолет Невърленд - И + 20 точки
Джени Хъмфри - И + 20 точки
Калан Амнел - И + 20 точки
Касиди Уолинг - И + 20 точки
Катрин Уест - И + 20 точки
Мак Морисън - И + 20 точки
Сандра Суалоу - И + 20 точки
Хелда Гринд - И + 20 точки

- Доволна съм, справили сте се много добре. - опита се да прикрие прозявката си, но без успех - Днес ще се научите да правите смаляваща отвара. Името и говори само по себе си - използва се за смаляване на различни предмети. Смаляващата отвара е много полезна. Може да ви потрябва както в домашни условия, така и в екстремни ситуации. - едно момче се закикоти, явно не се сещаше за "екстремна ситуация", но заситна на мястото си, веднага щом срещна строгия поглед на професор Агрон. - За направата и ще са ви нужни 7-8 гъсеници, 1 кутийка корени от маргаритки, сок от пиявица, далак от плъх и изсушена смокиня.
Учениците се затътриха към шкафа със съставки и си бъбреха. След като всички вече приготвиха съставките си до котлите и гледаха в очакване, Агрон продължи:
- Най-напред премахнете косъмчетата от гъсениците. След това ги добавете цели в котлите си. Настържете измитите корени от маргаритки и ги добавете в отварата. Сложете 1 ч.л. сок от пявица. След тази стъпка отварата ви трябва да придобие кафяв цвят. Трябва да бъркате по посока на
часовниковата стрелка, докато отварата добие червеникави отенъци и пара, която се издига на около 5 см над котела ви. Чак след това
добавяте далакът от плъх, нарязан на 3-4 еднакво големи парченца и цяла изсушена смокиня. Изчаквате, докато отварата
ви заври, около 3-4 минути и след това бъркате 1 минута наляво. Трябва да добие зелен цвят и кисел вкус... Не бих ви препоръчала да я пробвате... - учениците се спогледаха учудено, а после преместиха поглед към Агрон. Тя ги изгледа хладно и по погледа и разбраха, че е по-добре за тях да не се мотаят, ами да започват с отварите си.

Нещото, което никога не бе правил бе да пропусне да напише домашното си, защото е забравил. Ледени вълни минаха през цялото тяло на момчето, когато влезе в кабинета по отвари и зае обичайното си място. Беше го срам да погледне преподавателката в очите. И как можеше, имайки се в предвид, че самия той се мислеше за отрепка, която се е изложила по един необичаен начин за един рейвънклолец, а именно – да не си напише домашното. С цялото си същество чувстваше, че лицето му е червено като домат, но поради тъмнината в кабинета, навярно никой не го забеляза.
Като пореден час по отвари, отново щеше да се направи някоя такава, а именно – смаляваща отвара. Като за начало, Нейтън успя да запише всички нужни съставки и начина на приготвяне на сместа. Веднага след това се залови за работа.
Първо постави котела си, с малко течност вътре, на огъня. След това се зае да измие корениете от маргаритките и да махне косъмчетата от гъсениците. Веднага след това взе една дъска, нож и се доближи на барплота(ако можеше така да се нарече мястото, където се приготвяха отварите), както и почистените съставки. Добави целите гъсеници в котела си, което бе прочел в тетрадката си. Сложи корените от маргаритките, които ги настърга с помоща на нож. Готварството му се отдаваше, поради което това се случи без никакви последици и бе изключително лесно. Добави ги в котела, където бяха гъсениците. Взе една лъжица, с която взе сок от пиявица. Този сок също влезе в котела. Отварата веднага придоби кафяв цвят.
Момчето започна да бърка по посока на часовниковата стрелка около пет минути, които засече на часовника на ръката си. По-скоро тогава, отварата бе придобила желаните червеникави отенъци и пара, която се извисяваше на около пет сантиметра над котела му.
Далак от плъх! По-гнусна съставка не бе виждал никога през живота си и не смяташе да я използва занапред. Въпреки всичко го взе и го наряза на няколко по-едри парчета. Пусна го в котела, заедно с една цяла смокиня, която седеше до него. Бе сигурен, без да чете, че и тази съставка е необходима. За какво, иначе, щеше да седи до него?
Чакане! Чакането бе около четири минути, докато отварата заври, което стана. Веднага след това първокурсникът започна да бърка наляво около една минута. Отварата автоматично придоби зелен цвят, което бе добра новина, защото точно това се искаше. Е, вкусът й трябваше да бъде кисел, но не искаше да опитва. Спря котлончето под котела, който махна и пресипа в стъкленица, надписана с името му, част от отварата. Нея предаде на преподавателката за да я оцени. Веднага след това почисти работното си място и напусна кабинета, без да пропусне да поздрави младоликата магьосница за довиждане.

Бе вторник и като първи час имахме Отвари. Бях развълнувана, че отново ще посетя този час, въпреки че миналия път имахме теория и не ме грабна, но днес предчувствах, че ще е различно. Така се и окоза.
Бях се събудила рано, затова и подраних за урока. Строях в стаята сама, мислейки си какво ще изучаваме днес, докато не дойдоха останалите ученици и не започнаха да разговарят. Приятелката ми Калан се намести до мен и разменихме няколко погледа. Урокът започна. Първо съобщиха оценките. Всички имахме изключителен! Бях безкрайно доволна, все пак тогава бе първия ми урок по отвари. После професор Агрон продължи с урока. Смаляваща отвара, това бе нещо друго. Всички замълчаха и слушаха нежния глас на професора, който се простираше из цялата стая. Записвах си всичко, което успях да чуя, тъй като трудно се запомня.
След време професор Аргон ни каза откъде да си вземем съставките и всички хукнаха. Аз, естествено, останах последна, не бях много по бутането и грабането и щипането... Оставих всички пред мен и накрая взех нужните съставки. Върнах се на чина и започнах с отварата. Обстановката беше бодра, явно всички се наслаждаваха на часа, като мен.
Като за начало премахнах косъмчетата от гъсениците. Това вече беше отвратително, не понасях гъсеници и доста се забавих с тази задача. Поставих ги в котела и отидох да измия корените на маргаритки. След като бях готова ги настъргах и ги добавих към отварата. Сложих 1 ч.л. сок от пявици и отварата би придоби кафяв цвят. До тук добре. Погледнах записките си. Трябваше да бъркам по посока на часовниковата стрелка, докато отварата добие червеникави отенъци и пара, която се издига на около 5 см над котела. Заех се за работа. След известно време от кафяв се превърна в червеникав цвят, точно както трябваше. Не бях сигурна колко сантиметра е парата, но доколо успях да премеря, достигаше. Настигнах останалите. Бях изключително внимателна да не пропусна нещо, тъй като не знаех последствията от грешна отвара и не исках да разбирам. Извадих далака от плъх и го нарязах на 3 големи парчета, отново ме хвана гнус, но се контролирах и го сложих в котела, добавих и една цяла изсушена смокиня.
Време за почивка. Трябваше да изчакам докато отварата заври. Седнах на стола и започнах да си бъбря с Калан. Мина известно време, отварата завря и след четири минути започнах да я бъркам в продължение на една минута наляво. Ръката ми изтръпна, раздрусах я, за да може кръвтта да си дойде на мястото и погледнах към записките. Трябва да добие зелен цвят и кисел вкус. Цвета го доби, но не ми се искаше да я вкусвам.
Свърших навреме с другите. Дано да съм направила всичко както трябва. Бях радостна, че първата ми отвара се получи. Вдигнах ръка и изчаках професор Аргон да мине да оцени работата ми.

Днес беше вторник и имахме отвари.Седнах на първия свободен чин най-отпред.След като професор Аргон съобщи оценките от домашното започна да ни обеснява за смаляваща отвара.Всички слушахме мълчаливо за тази отвара.Беше много интересно.Професора ни каза за сътставките,а аз си записвах подробно.Извикаха ни за съставките.Аз станах и понеже бях най-отпред взех си съставките първа и веднага се върнах понеже стъна голяма бутаница.Сед като взехме всичко нужно Професор Аргон ни обясни как да слагаме съставките.Първо трябваше да махнем косъмчетата на гъсениците.Не ми беше много приятно дъ ги държа,но реших да не започвам да правя глупости,за това набързо им махаах косъмчетата и ги пуснах в котела.След това взех корените от маргартки,измих ги и ги,настъргах ги набързо и ги сложих в отварата.След това трябваше да добавя 1ч.л.сок отпиявица.След като го сложих забелязах,че отварата ми стана кафеникава.Това беше добре!След като отварата ми стана кафява започнах да бъркам по часовниковата стрелка.Отварата ми придоби червени отенаци и пара,но не беше 5см.След няколко секунди стана 5 см. и аз продължих с отварата.Трябваше да сложа далакът от плъх нарязан на еднакво глеми пърчета.Започнах да го режа и после го сложих в котела,а след това и цялата смокиня.Почаках 4мин.през,които упорито се чудих какво да правя.Но докато си мислех те минаха и аз трябваше отново да бъркам.Бърках една минута наляво.След това отварата ми стана зелена и незнам с какъв вкус беше,но неисках да я опитвам.Вдиганах ръка за да дойде професора да оцени работата ми.

Сандра показа чернокосата си глава през вратата и набързо огледа кабинета. Нямаше почти никой вътре, значи можеше да влезе най-спокойно. Бе необичайно щастлива, дори и тя не знаеше защо, но се чувстваше повече от прекрасно. На лицето й грееше широка усмивка, в топлите й кафяви очи се криеха искрици на радост, а самата първокурсничка се движеше така, сякаш се носеше на сантиметри над земята. По същата тази причина се бе облякла вероятно по възможно най-странния начин, или поне тя смяташе така. Бе обула тъмносини дънки, но достатъчно ярки, за да се открояват в сумрака, който цареше в кабинета. Над тях бе увиснала дълка, яркожълта тениска, по средата на която имаше широко усмихнато човече. На врата й висеше дълга верижка, която завършваше със син диамант. Косата й бе небрежно вързана на една опашка, но отстрани висяха всякакви по дължина черни кичури. Отгоре на косата си имаше жълта диадемка, а на ушите й висяха големи, кръгли, тъмносини обици. Да не забравя и кецовете - и те бяха яркожълти, в голям контраст с дънките, а връзките им бяха тъмносини.
Още с влизането си в кабинета, няколкото присъстващи първокурсници обърнаха глави към Каси и я загледаха с неприкрит интерес. Тя се усмихна още по-широко и, поздравявайки професор Агрон, която изглеждаше като пълната й противоположност, момичето си седна на един стол и отвори учебника по Отвари. Днес дори бе в настроение за учене, което се случваше рядко.
Изминаха няколко минутки, и кабинетът се напълни, а звънецът иззвъня жално. Учителката оповести оценките от домашните, при което Лео много се ядоса - тя бе единствената от Рейвънклоу, която бе предала домашно. А се чудеше защо домът им остава така назад с точките.
Урокът, който щяха да взимат днес, звучеше интересно - щяха да учат за смаляваща отвара. Чернокоската слушаше с интерес и записваше всичко, което казваше учителката. След това, заедно с останалите ученици, момичето се запъти към шкафа, за да вземе необходимите й съставки. Никак не й харесваше как звучат - гъсеници, плъхове.. Това не бяха приятни животни, независимо какво щяха да правят с тях.
Леонел седна на мястото си и заслуша професор Агрон, надявайки се да запомни всичко в последователността, в която трябваше да направи отварата. Тя погледна седемте гъсеници, които се гърчеха в купичката, и усмивката, която доскоро озаряваше бледото й лице, бе заменена от изражение на погнуса. Не си представяше как ще трябва да махне косъмчетата на всяка една от тях.. всяко едно косъмче.. Направо настръхваше от мисълта за това. Но.. трябваше да го направи.
Сандра хвана с два пръста една гъсеница, която започна още повече да се гърчи. Цялата изтръпна, но трябваш еда го изтърпи. Успя да махне косъмчетата на една, щеше да успее и на още шест. Каси ги пусна цели в котела, а след това беше ред на корените от маргаритките. Момичето ги изми и започна да ги стърже. Те бяха последвани от сока от пиявица, след което чернокоската се вгледа внимателно в отварата. Да, бе придобила цвят, който наподобяваше кафяво, значи засега бе добре. Тя започна да бърка течността по посока на часовниковата стрелка и след няколко минутки вече се виждаха червеникавите отенъци, които трябваше да се появят. Парата се издигаше на малко повече от пет сантиметра, колкото бяха нужни, но това можеше да се пренебрегне, поне според Лео. След това момичето се зае да реже далака от плъх на четири еднакво големи парчета, което бе поредното неприятно занимание. Сандра ги пусна в котела, и скоро бяха последвани от една цяла смокиня. Чернокоската отстъпи няколко крачки назад, така че да не е близо до котела, който вече излъчваше силна топлина, и се загледа в течността. Надяваше се скоро да заври, понеже не й се чакаше много. Когато това се случи, дойде ред на поредното бъркане - една минута наляво. След като тази дълга минута изтече, отварата на първокурсничката започна лека-полека да добива зеленикав цвят, който скоро заприлича на цвета на някоя жаба. Гадост. Професор Агрон бе казала, че е кисела на вкус, но тъй като бе смаляваща отвара, нямаше да е много смислено някой да си направи труда да я опита. Но пък можеше да стане интересно.. Чернокоската тръсна глава, за да отпъди мислите, които й нашепваше дяволчето в нея. Нямаше да го направи за нищо на света. Да не беше луда, че да опита от отварата и после да се смали? Оо, не, нейната лудост не се простираше чак дотам.
Скоро професор Агрон мина покрай чиновете, за да оцени отварата на всеки един от учениците. На повечето им се беше получила, и Каси се надяваше с нейната да е по същия начин.

Днес беше вторник и имах час по Отвари. Нямах търпение, защото исках да видя какви отвари ще правим днес.
Влезнах в кабинета и застанах пред едно котле. Оставих чантата си на земята и зачаках всички да дойдат. Когато това стана професорът каза оценките от домашните. За щастие трима ученици от Грифиндор ги бяхме предали и имахме повечко точки. След това професор Агрон каза, че ще правим Смаляваща отвара и затова ни трябват 7-8 гъсеници, 1 кутийка корени от маргаритки, сок от пиявица, далак от плъх и изсушена смокиня.
Изтичах при шкафовете и ги открих бързо, след което се върнах при котлето си.
После професорът каза как да ги добавим и как да разбъркваме. Накрая каза, че не е хубаво да я пием и ни остави да си направим отварата.
Взех една гъсеничка и махнах косъмчетата й, после на друга и така всичките осем гъсенички останаха без косъмчета. Пуснах ги в котлето. Измих корените от маргаритки, след това ги настъргах и ги пуснах при гъсениците. После добавих и една чаена лъжичка сок от пиявица. Отварата ми стана кафява. Започнах да бъркам по посока на часовниковата стрелка и не след дълго отварата придоби червеникави отенъци и парата се вдигаше на около пет сантиметра. Разрязах на четири горе-долу еднакви парченца далака от плъх и го пуснах в котлето. След това добавих и изсушената смокиня.
Почаках около четири минути отварата да заври и забърках наляво една минутка. Накрая отварата имаше зелен цвят, но не ми се искаше да опитвам, за да видя какъв е вкусът. Повиках професор Агрон да види отварата ми.

Катрин тръгна към подземията, бавно слизаше по мрачните каменни стълби. Влезе в стаята, която беше почти празна, и зае обичайното си място. Тъмнокосата извади учебника и перото, което беше тъмно черно с леки лилави отенъци. Тези дни Кат не беше достатъчно съсредоточена, опитваше се да учи но нещо не и се получаваше, но все пак полагаше всякакви усилия да запомни всичко в час.Първокурсниците влизаха в стаята, и заемаха местата си. Не след дълго влезе и професор Агрон, седна зад бюрото и поздрави учениците. Когато се настани, започна да казва оценките от домашните. На лицата на всички първокурсници се изписа усмивка, този път почти всички бяха написали домашните си, включително и Катрин.Професора се подготви за урока, но изглеждаше някак уморена и унила, но това не й попречи да предаде урока си.Отварата която днес учениците щяха да учет бе отвара за смаляване. За направата на тази отвара ни трябваха 7-8 гъсеници, 1 кутиика корени от маргаритки, сок от пиявици, далак от плъх и изсушена смокиня. Всички съставки можехме да намерим в шкафа, бързо станах и се разтършувах. Първото което Кат намери бяха гъсениците, които бяха затворени в прозрачна пластмасова кутиика, след това намери една малка зелена торбичка, отвори я леко, за да види какво е съдържанието...това беше далака от плъх. Другите първокурсници вече бяха се снабдили с материалите, и бяха заели местата си, тъмнокосата се почувсва малко неудобно, затова бързо взе останалите съставки и изтича до мястото си. Пред нея се намираше един котел. Катрин следваше инструкциите на професор Агрон. Първо трябваше да ремахнат косъмчетата от гъсениците.Момичето взе една пинсета и започна да премахва косъмчетата от гъсениците, когато вече бе готова Кат изсипа целите гъсеници в котела, той придоби жълтеникав цвят. Сега трябваше да настърже измитите корени от маргаритки, те бяха втората съставка която тъмнокосата добави в котела, разбърка леко отварата и тя придоби оранжев цвят. Професор Агрон каза, че след следващата съставка, която беше сок от пиявици, отварата ни трябва да придобие кафяв цвят. Кати взе една лъжичка сок от пиявици и я изсипа в котела, и ето че очаквания цвят се появи. Отварата стана шоколадово ккафява, след това Кат започна да бърка отварата в посока на часовниковата стрелка, след малко отварата придоби кърваво червен цвят, а над нея започнаха да се издигат пари с лек розов отенък, сега беше време за далака от плъх и смокинята. Момичето изчака отварата да заври 3-4 минути, след което започна да бърка отварата около една минута наляво. Изведнъж отварата отново започна да полъжълтява, а след малко придоби зелен цвят. Професор Агрон каза, че трябва да има и кисел вкус. Кат се позамисли малко, но не би искала да смали, а после да се окаже че няма противоотрова, затова просто вдигна ръка в знак, че е готова.

Днес беше вторият учебен ден, а имах чувството, че е краят на седмицата. Първи час имах отвари. Бях въодушевена, защото предишният път ми бе много интересно. Вървях бавно по стълбите надолу, чак до подземията. Разминах се с много ученици, някои от които дори не ме забелязваха. Стигайки до най-долния етаж в замъка, очите ми срещнаха слидеринци, които, както винаги, излъчваха лека високомерност..но не всички. Влязох в стаята, която вече бе пълна. Проф. Агрон стоеше зад катедрата и чакаше всички да дойдат, за да започне урока. Седнах зад няколко хафълпафци и извадих перо и пергамент. В този момент преподавателката заговори. Беше доволна от домашните ни, аз също - имах Изключителен. Усмихнах се леко. Този час щяхме да приготвяме смаляваща отвара. Щом ръководителката на Слидерин съобщи какви съставки ще са ни нужни, заситних към шкафчето, за да ги взема - 8 гъсеници, 1 кутийка корени от маргаритки, сок от пиявица, далак от плъх и изсушена смокиня. Върнах се на мястото си. Поставих котела на чина и започнах по първата стъпка - да премахна косъмчетата от гъсениците. Не харесвах тези насекоми. Бяха странни и малко гнусни, а какво оставаше, щом трябваше да им отстранявам косъмчетата. Въздъхнах и го направих, а след това пуснах животинчетата в съда. Взех корените от маргаритки, които бяха доста по-приятни от гъсениците, настъргах ги и ги добавих в котела. Изсипах 1 ч.л. сок от пиявица и след малко отварата доби кафеникав цвят. Разбърках я по часовниковата стрелка, тя доби червеникави оттенъци и изпусна пара. Не беше точно на 5 см от съда, но мислех, че става. Следващото, което трябваше да направя, бе, да нарежа далака от плъх. Направих физиономия, но скоро пред мен стояха 4 парчета от него. Добавих ги, плюс изсушената смокиня. Оставаше да изчакам да заври. през това време се огледах. Другите ученици също се гнусяха от съставките, но някои бяха с безизразни лица. Честно казано и аз започвах да свиквам. По едно време чух бълбукане. Погледнах в котела и видях, че отварата е завряла. Започнах да бъркам известно време наляво, докато тя не придоби зелен цвят. Трябваше да има кисел вкус, но не я пробвах. Не изгарях от от огромно желание. облегнах се на стола и изчаках учителката да дойде да провери сместа.

Стигнах бързо до кабината по отвари, тъй като беше на същия етаж като общата стая. Днес атмосферата бе натежала и ленива. Както миналия път, с магия учителката написа на дъската оценките от домашните и започна с урока. Смаляваща отвара. Нещо ми подсказваше, че тази отвара колкото лесна и проста да беше, бе и опасна. След като професор Агрон ни обясни как да я направим, всички много стегнато си взехме котлите и съставките и почнахме да правим отварата.
Трябваше да почнем с махането на косъмчетата от гъсеницеите. Отврат. Хем гъсецини, хем с косъмчета... Гнусливо започнах работа, неразбирайки как момчетата наоколо да се забавляват, обезкосмявайки насекомите. Щастлива, че се справих що-годе бързо, хвърлих 7-те гъсеници в котлето и се заех с настъргването на корените от маргаритки. Не беше много трудно, а и дори не миришеха много зле. Добавих ги към варящите се гъсеници заедно с една ч.л. сок от пиявици и отварата стана кафява. Усмихнах се, за сега правех нещата като хората. Започнах да бъркам по посока на часовниковата стрелка и отварата лека-полека стана червеникава и започна да отдава пара на около 5 см над котлето. А сега, помислих си, далакът от плъх. Зачудих се кой е измислял тази отвара и защо толкова гнусно, нарязвайки далака на 3 еднакво големи парченца, и пускайки ги в котела. Добавих и една цяла изсушена смокиня. А това от къде го измислиха? Дори не обичах смокини, но ми беше жал плод да отиде в тази кафяво-червена смес.
Три-четири минути по-късно отварата започна да ври и си настоих таймера на една минута за бъркане наляво. За тази една минута отварата започна да изсветлява леко и накрая стана зелена.
Не особено във възторг от цвета и миризмата на отварата вдигнах ръка, за да може професорът да провери как съм се справила.

Днес имахме отвари. Не бях спал много поради ред причини. Болеше ме глава и изобщо не ми се влизаше в клас.
Колкото и да не ми се влизаше се пак влязох. Седнах си сам на чин и започнах да се правя, че слушам професорката.
Чух само това, че съм имал Изключителен на домашното. Не знам какво ми ставаше, но това хич не ме накара да се зарадвам.
Имаше само едно нещо което ме накара да се ободря - това беше Виолет. Погледнах я. Тя отново слушаше много внимателно Професора.
Учителката каза какво трябваше да правим за някаква отвара за смаляване. Аз си набавих материалите и започнах бавно с приготвянето.
Първо трябваше да обезкосмим едни гъсеници - Кой и какво е имал против окосмяването на горките гъсеници? - питах се аз.
Направих това със махането на космите на гъсениците, сложих ги и седемте във котела. Започнах да настъргвам корените на маргаритките.
Това не ми беше чак толкова противно. Приготвих една чаена лъжица сок от пиявици и сложих всичко заедно.
Отварата стана тъмно кафява. Започнах да бъркам по посока на часовниковата стрелка и тя си промени цвета на червен и започна леко да изпуска пара. Трябваше сега да нарежа далакът от плъх. Не беше толкова гнусно, но на мен ми беше хипер гадно защото знаех какво държа в ръцете си.
Нарязах го на четири еднакви парчета, хвърлих го малко по-силно и изплисках малко отвара извън котела. Взех смокинята и я добавих и нея, но малко по - внимателно. След четири минути отварата завря и аз започнах да бъркам наляво точно една минута.
Когато отварата стана зелена аз извиках малко омърлушено професорът за оценка.

Няма да изтъквам очевидното, че днес беше вторник. Добре де направих го и какво ? Истина си е, затова закрачих с бавна стъпка към кабинета по отвари!!! Помещението както винаги си беше тъмно. Някои от учениците бяха заспали на чиновете, други пък въодушевено чакаха урока. А аз просто отидох в края на кабинета, извадих си учебника и започнах весел чат с Виолет, която показа, че очаква с нетърпение урока. Вече бяхме спрели да си бъбрим, когато учителката показа домашните и с прозрявка, която се опитваше да скрие, ни показва днешната задача. Отвара този път беше със смаляващи действия. Зачудих се за какво ли може да ми е полезна. Първото, което ми дойде на ум, беше да отида някъде без да ме забележат. Също така тази отвара според мен е и полезна за шпионски цели. В общи линии ми допадна. Когато отидох да взема съставките от шкафа, видях Мак и Виолет да се поглеждат любопитно. Не обърнах повече внимание и започнах да търся. Първо видях кутийката с корени. Прибрах я. След това взех сока от пиявица. Потърсих хубаво за далака от плъх и изсушена смокиня. Гъсениците обаче бяха свършили. Отидох при учителката и я помолих за последното ми нужно средство. Тя отиде към нейното бюро и след малко се върна с тях. Аз й благодарих и се върнах на мястото си. Когато всички бяха взели нужните съставки, учителката ни даде указания как да приготвим отварата. Направих всичко точно както тя беше описала и след 1 минута бъркане наляво, отварата стана зелена . Учителката ни посъветва да не я пробваме. Аз твърдо се съгласих с нея. Миризмата, която издаваше беше отвратително кисела.

Заслизах по стълбите към подземията. Влязох в класната стая и се настаних на втория чин. Бях много радостна от факта, че имам Изключителен и допринасям с 20 точки за дома си. Внимателно изслушах професор Аргон за това какво ще ни потрябва и се снабдих със съставките. Приготвих и котела си и започнах с отварата. Доставяше ми огромно удоволствие да правя отвари, също като готвенето. Първо премахнах косъмчетата от гъсениците, както каза професорката, Това беше доста гнусна работа, но го преживях. Сложих ги цели в котела си. Измих корените от маргаритки и ги настъргах, добавяйки ги. Сложих и една чаена лъжичка сок от гнусната пиявица. Отварата ми придоби кафяв цвят,както и трябваше. Бърках доста дълго по посока на часовниковата стрелка и отварата ми придоби червеникави отенъци и параа, която се издигаше на около 5 см. След това добавих и далака от плъх, нарязан на 4 еднакво големи парчета. Сложих и цяла изсушена смокиня. Изчаках докато заври и бърках една минута наляво. Отварата придоби зелен цвят. Надявах се и вкусът да е кисел. Търпеливо изчаках професор Аргон да ме оцени.

След като вече доста хора бяха готови, Агрон стана и се запъти първо към двама нетърпеливи рейвънклоуци.
- Браво и на двама ви, 20 точки за Рейвънклоу.
Двамата се спогледаха и се усмихнаха. След това Агрон мина покрай групичка Хафълпафци, които също бяха готови в отварата.
- Момичета справили сте се много добре, 40 точки за Хафълпаф.
Четирите момичета изпаднаха във възторг и се закискаха. Трима Грифиндорци също бяха прикл=чили и Агрон дари дома им с 30 точки. Останаха и две слидеринки, които бяха приключили и за техните отвари Агрон ги награди с 20 точки. Всички започнаха да си прибират нещата, когато Агрон се сети:
- За домашно искам да ми напишете съчинение за употребата на смаляващата отвара. Свободни сте!

ПП: Под съчинение имам предвид 5-10 реда. Предавайте ги на ЛС до понеделник

Диана Агрон влезе забързано в стаята и огледа учениците. Поздрави ги и веднага започна с урока.
- Здравейте първокурсници, днес ще изучаваме димната отвара. При счупване на стъкленицата, помещението в което сте ще се
изпълни с дим. Тази отвара ще ви послужи добре, ако искате да избягате
от някоя лоша ситуация. А сега си запишете
съставките - Агрон замахна с пръчката си и на дъската се изписаха съставките - корен от мандрагора, щипка босилек, смрадлика, чаена лъжица розмарин, стръкче лен.
Учениците се насочиха към шкафа със съставки и си взеха нужните неща. След като всички бяха готови Агрнон отново замахна и се появиха и инструции за направата на отварата - Първо
се прибавя щипката босилек, която се вари десет минути на силен огън.
Веднага след това добавяте стръкчето лен, което се вари 7 минути. След
това разбърквате отварата в посока на часовниковата стрелка. Добавяте
едновременно розмарина и мандрагората, които се варят 45 минути. Накрая
добавяте и смрадликата. Отварата е готова, остава само да изстине, за да е
готова за използване. Течноста трябва да придобие сив цвят...

ПП: Понеже в момента не съм в София, нямам много време за форума в момента. Ще ви оценя предишните домашните и РП-тата като се върна - в неделя. От този урок няма да имате домашно.

Днес бях много щастлива, направо летях вместо да ходя. Бях получила сова от майка си, в която беше приложено малко писъмце от Русия, тоест брат ми ми бе писал. Принципно, би трябвало да съм ужасена и в паника, но го обичах прекалено много и бях наистина щастлива. Беше ми обещал в скоро време да си поговори с мен през камината на спанята на момичетата в Слидерин.
Със замъглено от цялата еуфория съзнание, влезнах в час по отвари и наистина се надявах да учим отвара, която съм правила с брат си, накрая да не се окаже, че не мога да се съсредоточа. Преподавателката ни съобщи, че ще учим за димната отвара. Това беше страхотно! Тази отвара не само я бях праила, но и я бях ползвала много пъти.
Дори без много да внимавам какво обяснява професор Агрон, отидох и си взех нещата и започнах да правя отварата.
Погрижих се огъня да е силен и сложих шипка босилек. Изчаках десет минути в сладки размисли. Наистина бях в така нареченото розово настроение. Добавих стръкче лен и изчаках 7 минути. Разбърках по посока на часовниковата стрелка и добавих чаената лъжичка розмарим и корена от мандрагора. След 45 минути добавих смардликата и зачаках да изстине. Набързо си напълних 3 стъкленици със станалата сива на цвят отвара и си ги скрих в мантията. Кой знае - винаги могат да ми потрябват.
Двигнах ръка и изчаках учителката да дойде...

Отново часа по отвари. Бях тръгнал към подземията когато видях Виолет. Тя ми намигна, а аз й се усмихнах в отговор.
Влязохме заедно във класната стая и се настанихме на традиционните чинове: аз сам на чин, а тя до Хелда.
Стаята се напълни и Професор Агрон бързо започна с урока. Щяхме да учим за Димната отвара.
Аз не я познавах добре, но отново не ми стана много интересно. Учителят започна с доста бързо темпо.
Замахна с пръчката и урока се пови на дъската. Аз започнах да записвам урока доста тромавото.
Постарах се да запиша по - бързо защото изобщо не ми се пишеше. След като свърших започнах да си драскам по ръката с перото.
Видях, че учителят ме погледна страшно и строго, а аз продължих да се правя че пиша. Видях, че всички тръгнаха към шкафа за материалите.
Аз също се запътих до там. Видях, че Виолет не успяваше да стигне стръкчето лен, а аз й го подадох. Тя ме погледна и уж да вземе нещо се доближи до мен и незабелязано ме прегърна леко. Аз й се усмихнах. Взех всичко необходимо и се запътих към чина си. Тръгнах да приготвям отварата. След като я приготвих тя стана сива и аз извиках Професорката за оценка.

Както винаги влезнах си в кабинета по отвари и се натътрих до Виолет. Натътрих? Що за глаголец! Та урока започна. Затаили дъх очаквахме речта на професора! Димната отвара беше днешната тема. Интересно звучи. Ако искам да избягам от неприятели ще ми е от полза, помислих си аз... Точно това и каза учителката. Ех колко приятно!
Бях забравила да си извадя нещата от чантата, затова сега тихичко ги взех и записах в тетрадката си " корен от мандрагора, щипка босилек, смрадлика, чаена лъжица розмарин, стръкче лен". След което всички тръгнахме по шкафовете за да си вземем нужните съставки. Като си набавих нещата започнах с босилека. Изчаках 10 дълги минути, през които с Виолет, моята добра приятелка, си разговаряхме разни приказки. После обаче се осъзнахме и спряхме. Добавих стръкчето лен, което се вареше 7 минути. След малко започнах да бъркам отварата в посока на часовниковата стрелка. Дойде моментът и за розмарина и мандрагората. Прибавих ги и тях едновременно към чудната отвара. Изчаках цели 45 минути. Божеее този урок няма край хаха. Пъхнах и смрадликата. И ето , че отварата ми придуби сив цвят. Това означаваше, че е годна за използване.

Тананикайки си една песничка, която се беше забила в главата ми, подтичвах към кабинета по Отвари. Когато стигнах пред вратата я отворих и влезнах в стаята. Застанах пред едно котле. Оставих чантата си долу и зачаках.
След около десет минути в стаята се чуваха разговори на първокурсници. Професор Агрон обаче, започна урока си. Каза, че ще учим Димната отвара. Можела да ни послужи, за да избягамер от някоя лоша ситуация. После трябваше да си запишем съставките, които ще ни трябват: корен от мандрагора, щипка босилек, смрадлика, чаена лъжица розмарин, стръкче лен. Надрасках ги бързо върху тетрадката и заедно с нея се запътих към шкафа. Набавих си това, което ми е необходимо и се върнах при котлето. След това професор Агрон каза как точно да слагаме съставките и ни остави да направим отварата.
Първо сложих щипката босилек в котлето и започнах да варя на силен огън. След десет минути сложих стръкчето лен и отново започнах да варя. След седем минути започнах да бъркам в посока на часовниковата стрелка. Добавих розмарина и корена от мандрагора заедно и започнах да варя. Докато чаках, започнах да си чета една книга. Накрая сложих смрадликата. Отварата беше готова. Придоби сив цвят и зачаках да изстине. Когато и това стана повиках професора да види какво съм направила.

Както почти всеки друг божи ден, Сандра весело подтичваше по коридорите, а черната й коса се развяваше зад нея. На лицето й, както почти винаги, бе изписана искрена и широка усмивка, с която тя сякаш казваше на всеки, с който се разминеше, че е толкова щастлива от живота и нищо не я притеснява. И, разбира се, много хора й се чудеха, отстъпваха назад, когато тя минаваше покрай тях, но на нея не й пукаше особено много. Важното бе, че се чувстваше добре, а не бе имала това усещане повече от пет години.
- Здравейте! - чернокоската бодро поздрави професор Агрон, когато влезе в кабинета по Отвари, който вече бе пълен с първокурсници. Беше закъсняла с минутка-две, но преподавателката явно бързаше, понеже не й направи никаква забележка, само й посочи един свободен чин, където да седне. Каси веднага се подчини, набързо извади един пергамент, мастило и перото си и започна да записва това, което говореше учителката. Урокът не бе много дълъг, а беше и интересен - щяха да правят димна отвара, която би била много добро средство за измъкване от някое помещение, без никой да те види. Из бързо работещия ум на чернокоската започнаха да минават най-различни мисли, въображението й се развихряше, докато си мислеше как би могла да използва такава отвара в най-различни ситуации и с различни хора. Ех, как й се искаше да се случи нещо интересно в това училище, не само да спи, да яде, да ходи на часовете, да си пише домашните и после всичко отново. Започваше да става скучно, което никак не й се харесваше. Но вероятно освен ако сама не си намереше някакво ново забавление, нямаше кой друг да й помогне.
След като професор Агрон изреди съставките, които им бяха нужни за направата на димната отвара, всички ученици се запътиха бавно към шкафа и извадиха от там каквото им трябваше. Когато и Сандра се дореди и взе съставките, бързо се върна на чина си и се залови за работа. Първо взе щипка босилек и я пусна в котела. Чудеше се, дали бе възможно по някакъв начин да си вземе малко от отварата, без учителката да я забележи? Или щеше да е много подло? Или пък бе просто невъзможно.. Не, за Каси нямаше невъзможни неща, когато искаше нещо, винаги можеше да го получи, дори и с известна доза мъчения. Но това бе една глупава и детинска прищявка, трябваше вече да е способна да различава безсмислените от умните идеи. Момичето тръсна леко глава, при което синият й кичур падна пред очите й. Тя го прибра отново зад ухото си и погледна часовника - бяха минали десет минути, през които босилекът трябваше вече да се е сварил. Тя добави и стръкчето лен, което пък трябваше да се вари седем минути. "Това ще е една дъ-ъ-ългичка за направа отвара.", помисли си чернокоската и леко се намръщи, не обичаше да чака, не бе от търпеливите хора. Но все някак трябваше да изтърпи в името на.. точките, които искаше да получи за Рейвънклоу. Примерно. След като изминаха седемте минути, Сандра започна да бърка течността по посока на часовниковата стрелка и добави корена от мандрагората и чаената лъжичка смрадлика. Сега това бе най-дългата част от приготвянето - трябваше да чака цели четиредесет и пет минути. И какво щеше да прави през това време? Да зяпа през прозореца, разбира се. Все още не си бе намерила дружка, с която да се забавлява през скучните части на деня [а те бяха много], затова пък си имаше въображението и гледката към огромният двор на "Хогуортс". Полетът на летните птички, тяхното красиво пеене, всяко облаче, което приемаше различна форма при всяко леко подухване на вятъра, животинките, които притичваха от дърво до дърво в близката гора.. Всичко това бе прекалено интересно на Каси, че да го замести с търсенето на приятелка.
Най-накрая минаха всичките четиредесет и пет минути, сега оставаше само учениците да изчакат отварите им да изстинат. Когато и това стана, за което поне не бе нужно много дълго чакане, течността в котела на Сандра бе придобила сив цвят, като димът, който излизаше през зимата от комините на всяка къща, донасящ приятен аромат на изгорели дървета и огън.

Кат бавно вървеше към кабинета по отвари, както винаги сама. Тази седмица тъмнокосата не бе в настроение, дали защото нямаше с кого да общува или просто нещо я караше да се чувства зле. Дори тя самата нямаше отговор на този въпрос. Опитваше се да се усмихва, за да не прилича на вечно намусена първокурсничка, но и усмивките и бяха някак студени.
Кат влезе в стаята и се настани на обичайното място, а пред нея стоеше празния, черен котел, който чакаше да бъде изсползван. Кат се взираше в една празна точка, и мислеше з ародителите си, които никога не бяха я попитали как е,които никога не и обърнаха внимание, момичето леко се натъжи, но мислите и бяха прекъснати, когато професор Агрон влезе в стаята. Кат предчувстваше, че днес ще правят някаква отвара, затова не извади нужните предмети за писане. Е както винаги се оказа права. Професер Агрон седна зад голямото дървено бюро, и бързо ни съобщи каква отвара ще приготвяме днес. Днес Катрин не беше съсредоточена, мислите и бяха някъде другаде, дори в този момент не чуваше какво говори професорката. И този път отново мислите и бяха прекъснати от учениците, които шумно започнаха да стават от местата си и да тършуват из шкафа. Професор Агрон хвърли един бърз поглед на Катрин, което и подсказа, че трябва да стане и да вземе нужните съставки от шкафа. Момичето бързо скочи и изтича до мястото,където бяха съставките. Катрин отвори малкото чекмедже и се замисли какви съставки им трябват. Беше толкова разсеяна, че не чу какви бяха нучните съставки за направата на димната отвара. Близо до Кат имаше едно момиче, което взе съставките набързо и с леки подскоци се върна на мястото си. Момичето успя да забележи какви съставки бе взела чернокосата първокурсничка, и преди да ги забрави, бурзо се разстършува и за щастие ги намери. Катрин отново седна на мястото си и този път се вслуша в това, което казваше професор Агрон.
Първата съставка беше босилек, тъмнокосата пъхна босилека в котела и изчака десет минути, докато се свари.Кат добави и стръкче лен,този път трябваше да се вари седем минути. Кат се облегна на стола и чакаше лена да се свари. Някой ученици вече бяха стигнали и до последната съставка, но Катрин както винаги беше последна.Всичи правеха отварите си по двойки.Помага си един на друг.Кат се замисли какво не и е наред,че не можа да си намери приятелка,но нямаше отговор и на този въпрос.
Седем минути се изнизаха бързо и момичето пристъпи към следваща съставка, Кат бързо добави корен от мандрагора и една лъжичка смръдлика. Предстоеше най гадната част, сега трябваше да чака четирдесет и пет минути докато отварата бъде напълно готова. Тъмнокосата запомни съставките, и можеше да си направи такава отвара, когато си поиска, или по точно, когато й бе нужно. Някой от учениците започнаха да обикалят из стаята докато отварата им стане готова, а други си седяха кротко на чиновете. Кат също бе останала на чина си и търпеливо чакаше, да изминат тези мъчителни четирдесет и пет минути. Катрин през цялото време се взираше в часовника, който седеше над дъската. Ето че най сетне отварата и бе готова, бе придобила сиво-черен цвят.Кат я разбърка леко и вдигна ръка, а професор Агрон се приближи до чина на момичето,за да провери отварата.

Професор Агрон седеше в кабинета си в очакване на учениците. Първо дойде едно момиче от Хафълпаф. Беше нова ученичка и плахо пристъпи към чина си. Поговориха си докато дойдат и другите ученици. Когато стаята се напълни Агрон започна урока.
- Здравейте! Първо да ви съобщя оценките от миналия час, както и от домашните ви. От часа Слидерин получава 20 точки, Гифиндор - 30 точки и Рейвънклоу - 10. Получих три домашни и по 20 точки получават Слидерин, Грифиндор и Хафълпаф. А сега към урока - днес ще правим отвара против циреи. - няколко момичета се спогледаха погнусени, но Агрон не им обърна внимание, замахна с пръчката си и на дъската се появи рецептата:

ОТВАРА ПРОТИВ ЦИРЕИ

Съставки
* изсушена коприва
* змийски зъби /стрити на прах/
* рогати плужеци /задушени/
* таралежови игли

Начин на приготвяне
* слагате изсушената коприва и варите около 5 минути
* добавяте стритите на прах змийски зъби и бъркате 3 минути по посака на часовниковата стрелка
* нарязвате рогатите плужеци и ги добавяте, отварата трябва да добие мръсно бял до кафеникав цвят
* добавяте таралежовите игли и ги оставяте да врят на силен огън 5 минути докато бъркате
* когато е готова трябва да добие маслено зелен цвят

За да има ефект и отварата да действа трябва да изчакате да истине, около 1 час.

Учениците си взеха съставките от шкафа и Агрон им каза да започват.

Както всеки друг вторник, се проведе поредния час по отвари. Влезнах в кабинета, поздравих професора и седнах на мястото си. Пуснах си айпода и започнах да слушам музика. След малко взех да си драскам нещо на тетрадката. По едно време дойде и Виолет. И накрая почна часа... Темата беше "Циреи и как да се отървем от тях" поне на мен така ми изглежда. :Д Няколко момичета се изкискаха, другите обаче се сдържаха. И тъй, отидох до шкафчето и взех изсушена коприва, змийски зъби, рогати плужеци и таралежови игли. Върнах се на мястото си и започнах да приготвям отварата.
Първо взех копривата и я оставих да се вари 5 минути. След малко добавих змийските зъби, които си бяха стрити на прах и започнах да бъркам 3 минути по посока на часовниковата стрелка. Нарязах рогатите плужеци. Прибавих ги и тях. Отварата стана мръсно бяла близко до кафяв цвят. Накрая добавих и таралежовите игли и ги оставих да врят 5 минути, бъркайки на силен огън. След като времето изтече, отварата придоби маслено зелен цвят.
Зарадвана от успеха си се затичах към професора, като за малко да се спъна и да я разлея върху един съученик.

- Азмсъспи.. - промърмори Сандра все още полу-заспала, и замахна с ръка в празното пространство, за да прогони нещото, което се опитваше да я извади от сладкия й сън. След като обаче лекото, и все пак дразнещо побутване не спря, чернокоската бавно отвори очите си едно по едно и няколко секунди гледаше в една точка, докато се осъзнае къде е. Стена, легло.. мантия. А, да. "Хогуортс", спалнята на момичетата от Рейвънклоу. И тогава внезапно момичето осъзна, че най-вероятно отново закъсняваше и някое от момичетата е решило да бъде мило и да я събуди, преди да изчезне зад портрета.
- Ъ? - измънка тя, когато стана от леглото си и забеляза, че единственото живо същество около леглото й, бе сивият Леонел. Супер, вече и котаракът й я будеше, за да не пропусне някой час.
Първокурсничката се облече за вероятно по-малко от минута, нахвърляйки върху себе си каквито дрехи й паднеха, а мантията си облече в движение. Дори не се огледа в общата стая, за да забележи, че все още имаше ученици там. Каси изхвърча през портрета и с някакво скоростно тичане, което за нея поначало бе невъзможно, стигна до кабинета по Отвари два пъти по-бързо отколкото обикновено. По коридорите бе напълно тихо и, вече притеснена, че е закъсняла наистина много, Сандра рязко отвори вратата и връхлетя в кабинета. И какво да види? Празна стая, само едно момиче и учителката. И двете бяха вперили поглед в нея, а тя стоеше на едно място, опитвайки се да осъзнае какво става. И най-накрая се сети - явно дори бе подранила, вместо да закъснее.
Чернокоската въздъхна и уморено се стовари върху един от столовете, като преди това промърмори едно "Здравейте" на професор Агрон. Как можеше да е толкова глупава? Бе загубила сигурно поне още десет минути сън заради тази глупава котка! О, как щеше да му го върне сега.. Никаква игра, никакво излизане навън.. И само да посмееше да я събуди така още един ден.
Сандра обърна глава към момичето, което седеше през един чин от нея, и я огледа набързо. Беше от Хафълпаф, това си личеше отдалеч. И тъй като нямаше кой знае колко още много хора в стаята, чернокоската реши да се запознае с нея. Но още преди да е имала възможността да изрече дори името си, в стаята нахлуха десетина първокурсници и огласиха кабинета с шумни възгласи, смях и говор, което отказа Каси от напълно добронамерената й идея. Все едно, имаше още време до края на учебната година, все щеше да се запознае с някого.. евентуално.
Скоро и звънецът би и професор Агрон набързо обяви точките, които бе получил всеки дом от миналия час, след което замахна с пръчка към дъската и там се появи днешният урок. Щом учениците прочетоха наименованието на отварата, а именно отвара против циреи, някои от момичетата издадоха някакви странни звуци, които вероятно означаваха, че не им е приятна тази отвара. Но на Каси не й направи впечатление, нали по ГЗМС бяха използвали същата тази отвара.
Когато чернокоската прочете нужните й съставки, бързо се запъти към шкафа и извади нещата от там, след което се върна при чина си и се залови за работа. Първо взе няколко листенца изсушена коприва и ги пусна в котела, гледайки ги как постепенно се заливат от водата. Изчака пет минути, докато се сварят и след това взе от стритите на прах змийски зъби и започна да бърка по посока на часовниковата стрелка три минути. Когато направи и това, Каси се зае с най-неприятната задача - трябваше да нареже задушените плужеци и да ги добави към сместа. Момичето се намръщи, но вече започваше да свиква с изпълняването на такива гадни задачи, така че успя сравнително бързо да нареже животинките и ги пусна в котела. След няколко секунди отварата й придоби цвят като на кален сняг, нещо средно между мръснобяло и бежаво. Добре, засега се получаваше така, както пишеше на дъската. Оставаше й само да добави и таралежовите игли, които трябваше да врат пет минути, докато чернокоската ги бърка. След това течността придоби зеленикав цвят, не съвсем приличащ на маслено, но все пак беше зелено. Първокурсничката се усмихна леко, доволна от резултата си, и повика професор Агрон, за да я оцени.

Вторник. Първи час - Отвари. След като се приготвих набързо в стаята, тръгнах към подземията. Никога не ядях преди час при г-ца Агрон - от някои течности, а дори и съставки, ми идваше да повърна. Вървях по коридорите, вперила поглед в земята. Още ми се спеше и по някое време се блъсках в ученици, които ме гледаха начумерено. Вдигах рамене и продължавах надолу, към студа.
Не след дълго се озовах пред вратата на класната стая. Натиснах дръжката и влязох в помещението. Беше почти пълно. Заех един чин до стената и се облегнах. Затворих очи, докато чаках да започне урока, но за мое разочарование, скоро преподавателката заговори. Изпъшках и започнах да слушам. Не беше лесно - бях разсеяна и в главата ми единствено виждах образа на леглото си. Проф. Агрон обяви, че ще правим отвара против циреи. Смръщих се още повече - чудесно начало на деня. На дъската се изписаха съставките и начина на приготвяне. Всички ученици бързаха да вземат каквото бе нужно, но аз изчаках всички, за да не се блъскам излишно. Станах бавно и закрачих към шкафа. С полуотворени клепачи грабнах съставките и се върнах - този път малко по-бързичко, под строгия поглед на учителката - на мястото си.
Първо трябваше да сложа копривата в котела и да варя пет минути. Изчаках нетърпеливо, имах чувството че петте минути са цяла вечност. След това добавих стритите на прах змийски зъби и бърках с усилие три минути по часовниковата стрелка. Беше ред на рогатите плужеци - нарязах ги и ги пуснах в съда. Ако бях в по-будно състояние, сигурно вече щях да съм се отвратила от всичко това. Но понеже не виждах почти нищо, не ми правеше голямо впечатлние. Скоро отвара доби мръсно-бял цвят, почти кафяв. Добавих таралежовите игли и ги оставих да врат на силен огън пет минути, като през това време бърках. Когато течността пред мен доби зеленикав цвят, реших, че е готова. Вдигнах леко ръка с надеждата, че преподавателката ще ме види, за да оцени "творението" ми. Леко се усмихнах - въпреки мудното ми настроение, се бях справила.

Професор Агрон влезе в стаята. Все още беше почти празна затова тя седна и зачака. Скоро след като се появиха повече ученици, тя започна с урока
- Здравейте. Днес ще учим как да приготвяме замразяваща отвара. С тази отвара, ше можете да замразите някой, като счупите стъкленицата в земята. Действа петнадесет минути. В повечето случаи, е много полезна. - обясни им кратко и ясно. Замахна с пръчката и съставките и рецептата се появиха на дъската.

Съставки:
*Шепа Смрадлика
*Чаена лъжица розмарин
*Кубче лед
*Корен от Шизандър

Начин на приготвяне:
*Изчаквате водата в котлето да заври и прибавяте чаената лъжица розмарин, която се вари 30 минути.
*След това премахвате котлето от огъня и разбърквате отварата.
*Следващата съставка е шепата смрадлика, варите 45 минути на силен огън.
*Веднага след това добавяте и коренът от шизандър и варите 2 минути.
*Отварата е готова, остава само да добавите и кубчето лед. Течноста трябва да придобие синкав цвят.

Учениците отидоха до шкафа за съставки, взеха си каквото е нужно, приготвиха котлите и започнаха.