Класната стая

Това беше първият ми урок. Забързано тичах по стълбите,които се местеха и ме объркваха още повече. Най – сетне намерих класната стая по вълшебство. Влязох запъхтяна и с учудване разбрах, че не съм закъсняла. Директор Уолтър ни показваше заклинанието „Редукто”. Беше ми много интересно, но не бях сигурна дали ще успея да се справя с чашите пред мен. Когато той стигна до моя чин се разтреперих. Директорът ми се усмихна и ме подкани да направя заклинанието. Съсредоточих се, насочих пръчката си към първата чаша, размахах я, както ми бе показано и ясно и чисто произнесох „Редукто”. Успях ! От първия път! Гледах да не изразявам радостта си, но явно ми личеше. Директорът отново се усмихна и погледна другите две чаши. Направих същото и с тях. След това с моята най – добра приятелка Касиди се запътихме към Голямата зала.

Днес имах час по Вълшебства. Малко се успах, но май стигнах навреме. Намерих си един чин и оставих пособията си там. Седнах на стола и зачаках всички да дойдат.
Когато това стана професорът каза, че ще учим заклинанието Редукто. Бях чувала за него, след като веднъж счупих една чаша у дома и мама каза да внимавам. Директорът показа как става и след това каза, че е наш ред. Замахна с пръчката и на всеки чин се появиха по три чашки.
Извадих моята пръчка и я насочих към една чашка:
- Редукто! - произнесох внимателно и тя се счупи на малки парченца. Ухилих се глуповато и насочих пръчката към следващата чашка. - Редукто! - повторих и тя също се счупи. Същото направих и с третата. Когато бях готова се усмихвах самодоволно и повиках директора да дойде, за да види работата ми.

Днес имахме Вълшебство. Бях много развълнувана,тъй като ми бе първият урок. Поради тази причина малко подраних,но щом стана време влязох в стаята и седнах на един от свободните чинове. Всички ученици следяха с интерес урока. Днес изучавахме магията " Редукто". След като директорът размаха пръчката си пред нас се появиха три чаши. Три чаши,о не, о не, дали ще се справя, мислех си аз. Искарах пръчката си и щом господинът се приближи до мен аз я грабнах, изкашлях се един-два пъти, за да пречистя гърлото си, концентрирах се,въпреки че имах малко съмнения, и произнесох " Редукто!" Чашата се счупи. Бях толкова щастлива,че успях от първия път,но не бях готова,имах още две чаши. Побиха ме тръпки,когато се приближих към втората. " Редукто!" отново изкрещях. и втората чаша се бе счупила. Бях безкрайно доволна от работата си, като начинаеща. Остана само една чаша. Директорът ме следеше внимателно. Леки капчици пот се стичаха по челото ми. Не исках да показвам притеснението си,но явно си личеше. "Редукто" повторих за трети път,но чашата не помръдна. Обхвана ме страх. " Редукто" казах отново и ето,че този път чашата се счупи,но на много по-малки парченца. Не видях какъв беше проблема,но се раадвам,че приключих и с третата чаша. Изкачах господин Уолтър да оцени работата ми.

Днес имахме Вълшебство.
Влязох малко подранил в класната стая.
Учителят дойде и много бързо ни съобщи, че ще учим заклинанието ,,Редукто".
Обясни ни какво прави заклинанието.
Той изомагъоса една порцеланова чашка, вдигна пръчката и извика ,,Редукто", а чашата се пръсна на парчета.
Професорът ни предупреди, че трябва да изговаряме много ясно думата.
Замахна отново с пръчката и пред всички се появиха по три чашки.
-Е, започвайте - подкани ни той.
Аз се съсредоточих замахнах с пръчката и извиках силно ,,Редукто", а чашата се раздроби на 9-10 малки парчета.
-Браво, добре стана - казах си аз.
Имах още две чашки.Направих заклинанието отново, но изведнъж ме обзеха мисли за много различни хора.
Заклинанието не се получи.Чашата само се напука, но не се разпадна.
Този път се съсредоточих повече не мислих за нищо, освен за чашата и как тя ще се пръсне.
-РЕДУКТО! - изкрещях аз.
Този път чашата се разпръсна на поне тридесет парчета.
Имах и още една чаша.
Отново се концентрирах и отново ,,Редукто" отекна моят глас.
Чашата отново се пръсна на много парчета.
-Професоре готов съм - извиках аз доволно

Вторият урок на Сандра по Вълшебство.. и не можеше да се каже, че го очаква с нетърпение. В последните дни нямаше желание за нищо, още по-малко пък да учи. Единствено таеше надежда, че пак ще имат практика и няма да е толкова скучно.
Бе една от първите първокурсници, които влязоха в кабинета, и този път седна на един от по-предните чинове. Отвори учебника, макар и според нея да нямаше никакъв смисъл от това, и зачете урока, който би трябвало да вземат днес. Редукто. Някакво заклинание за чупене на предмети. Защо, в името на брадата на Мерлин, на някой магьосник му трябваше да чупи каквото и да било?! Много по-лесно би било просто да метне предмета в земята и пак щеше да се счупи.. без въобще да си правят труда да изричат някакви заклинания и да се чудят дали ще се получат или не.
Каси се намръщи и заби поглед във вратата, надявайки се директорът да дойде час по-скоро. Така и стана. Не беше минала и минутка, откакто Лео се отказа да чете учебника, когато професор Уолтър влезе в кабинета, а след него пристигнаха още няколко закъснели ученици. Часът започна, а чернокоската подпря главата си на лакът с надеждата, че няма да заспи. Не че се притесняваше да не изпусне нещо от урока, просто не искаше да прави лошо впечатление точно на самия директор.
След съвсем кратко въведение към заклинанието, което Каси вече знаеше, дойде ред и на практиката. Първо професорът показа как действа Редукто върху една красива порцеланова чашка на неговото бюро. Момичето не бе много впечатлено, но й стана жал за чашката. Бе наистина, ако не ценна, то поне прекрасна - тъмносиня, в долната й част имаше свежо-зелена трева, а в горната - малки бели облачета, които плаваха по небето, огряно от златното слънце.
След секунди пред всеки от първокурсниците се появиха по три чаши. За първи път откакто бе пристигнала в "Хогуортс", Леонел не се притесняваше, че това, което трябва да направи, няма да й се получи. Този път бе сигурна в себе си, най-вероятно защото вече знаеше какво трябва да направи, как да го направи и какво трябва да се получи.
- Редукто. - промълви чернокоската, насочвайки пръчката си към бялата чашка пред себе си. В същия миг порцеланът се сцепи на стотици парченца, които се разпиляха по чина на момичето. Тя въздъхна, избутвайки няколко парченца от дънките си, и продължи с втората чаша. Резултатът бе същият. При третата вече дори самите парченца не се разлетяха така надалеч, както се случи при първата.
Сандра се усмихна едва видимо, но след секунда лицето й отново бе придобило каменна физиономия. Тя повика професора, за да му покаже какво бе успяла да направи.

Ето един час, в който успях да влезна на време. Седнах до Хелда и тихичко й се похвалих за това, че съм се запознала с някой от грифиндор и съм изпълнила предизвикателството й. Тогава звънеца би, и така и не успях да й разкажа какво е станало.
Днес учехме Редукто. Още едно нещо, което бях учила с брат си. След като преподавателя ни показа какво да правим, създаде по три чаши пред всеки от нас. Докато всички се хвърлиха да се опитват да счупят чашите, аз почнах да се оглеждам наоколо. Един болезнено познат грифиндорец се справяше много добре, чупейки първата и третата си чаши, и пукайки втората. И както го гледах, усещайки, че неволно се усмихвам, завъртях глава към Хелда, която бъркаше произнасянето на заклинанието. Набързо я поправих и реших да се заема с мойте чаши.
-Редукто - казах сухо на първата чаша и тя се пръсна.
Замислих се, дали ще успея да счупя другите две наведнъж? Това си беше предизвикателство вече.
Подсмихнах се и ги побутнах една до друга.
-Редукто - казах пак тихичко и двете чашисе забиха една в дурга, чупейки се на малки парченца.
Тази гледка си заслужаваше.
Вдигнах ръка и зачаках професора да мине и да ни освободи с Хелда - имах да й казвам едно-две неща...

Директорът се разходи между чиновете. Навсякъде беше пълно с малки парченца порцелан, затова трябваше да се внимава. Първо го беше повикала Хелда Гринд. Беше счупила чашките на съвсем дребни парчета.
- Браво г-це Гринд, 10 точки за Слидерин.
Слидеринката до нея, Виолет, също спечели 10 точки за дома си. Две хафълпафки - Калан и Касиди донесоха общо 20 точки за дома си с техните натрошени чашки. След това Джени Хъмфри и Мак Морисън спечелиха по 10 точки за Грифиндор. Сандра Суалоу, от Рейвънклоу, също бе изпълнила задачата си, което донесе 10 точки и на нейния дом.

Рик вляза във часа и каза:
-Професоре много съжелявам за закъснението,можели да не отнемете точки на дома ми а да ме накажете?
Момчето си седна на мястото и попита един ученик какво учиме.Той му отговори,че учиме магията Редукто.Момчето видя чашите и се сети, че трябва да ги счупим със магията.Момчето отиде при една чаша, извади си пръчката, замахна един път и каза:
-Редукто!
Нищо не стана.Момчето си свали пръчката и постоя няколко минути така.След това пак я вдигна, замахна три пъти и каза:
-Редукто!
И тогава чашата се счупи.момчето се зарадва, че бе успял със магията.Момчето седна на мястото си и погледна професора.След това професора ги освободи и всички си тръгнаха.

Едно момче от Слидерин повика професора. Беше леко притеснен, защото бе закъснял, но това не бе проблем. Уолтър огледа разбитата на парчета чаша:
- 10 точки за Слидерин.
Момчето се зарадва много и си седна, вече значително по-спокоен. Уолтър тъкмо освобождаваше учениците, когато се сети:
- За следващият път няма да имате домашно, порадвайте се на уикенда!
Първокурсниците заподскачаха от радост, набързо събраха нещата си и излязоха, обсъждайки най-различни неща, а Уолтър се отпусна в креслото си и зачете днешният брой на Пророчески вести.

Днес отново имахме урок по вълшебство и аз бях малко позакъснял и затова тичах.Когато стигнах до класната стая отворих вратата и казах:
-Извинете, че закъснях, професоре.Може ли да седна.
Директор Уолтър се усмихна и ми позволи да седна.Намерих си място на един празен чин.Не обичах да седя до някого, за да не ми говори.Той тъкмо обясняваше, че днес ще учим Редукто-заклинание за разбиване на предмети.Момчетата (включително и аз) харесахме идеята за чупене на предмети.Аз се чудех дали заклинанието може да чупи и глави.Директорът ни показа нагледно като счупи една порцеланова чаша.След това изомагьоса по три чаши на чин и ни каза, че трябва да ги счупим.Аз се усмихнах и се захванах за работа.Извадих си пръчката и я насочих към първата чаша.След това се съсредоточих и казах:
-Редукто!
Чашата се пръсна на парченца.Усмихнах се и насочих пръчката към следващата чаша.Счупих и другите две чаши.След края на часа се насочих към езерото.

p.s.Съжалявам, че пиша чак сега.

Катрин очакваше уикенда с нетърпение.Последния й час за тази седмица беше вълшебство.Тъмнокосата бавно
изскачваше стълбите на училището.Когато стигна коридора се затича леко,до стаята по вълшебства.Влезе и зае
първото свободно място което видя и зачака всички ученици да се съберат.Днес Катрин беше в добро настроение,
необичайно весела и бодра.След минути стаята беше пълна.Професор Уолтър влезе в стаята,зае мястото си зад бюрото.
След като поздрави учениците,започна да преподава урока.Магията,която щяхме да учим днес беше Редукто.За да ни демонстрира,професора насочи пръчката си към бюрото и там се появи една красива,порцеланова чаша.След това отново
насочи пръчката към чашата и произнесе заклинанието.Чашата се пръсна на хиляди малки парченца.Катрин гледаше с внимание.Пред нея се появи една чаша.Тъмнокосата насочи пръчката натам и произнесе,заклинанието силно и ясно.
-Редукто.-извика тя след което чашата се пръсна по цели чин на момичето.На лицето на Кат се изписа усмивка.Тя винаги
обичаше да прави нещата както трябва.Отново седна на стола,и зачака часа да свърши.

П.П Много съжалявам,че пиша сега но нямах интернет.

Директорът приближи слидеринецът, който го повика. Беше натрошил чашата на много малки парчета.
- Браво г-н Маккол. 10 точки за Слидерин.
Уолтър тъкмо се запъти отново към креслото си, когато едно момиче от Грифиндор вдигна ръка. Директорът видя, че се е справила със задачата.
- Много добре г-це Уест. 10 точки за Грифиндор.

Лиза влезе в часа по вълщебство доста забързана и каза:
-Извинете за закаснението.-и седна.
Днес ни учеха на Редукто добре познавах тази магия.Сестра ми често я използваше върху мой стъклени неща.След като поясни магията професора показа пример с няколко порцеланови чаши.След това той каза заклинанието и чашата буквално се"срути"пред очите ми.Бях доста вълдушевлена.Тогава пред мен също се появиха няколко чаши.Въпреки,че беше практикувала заклинанието с майка си пак малко се притесняваше.тогава тя хвана пръчката,размаха я и каза:
-Редукто!!-и чашата се счупи.
Лизи беше достадоволна от това.После счупих и още чаши и повиках директора за да види какво се е получило.След като свърши часа тя излезе зарадвана от стаята си чакаща с нетърпение другия час.

Едно момиче от Хафълпаф повика Уолтър. Той с лека крачка, се запъти към чина и, внимавайки да не настъпи порцелана по пода. Лиза беше натрошила чашата си и бе усвоила заклинанието перфектно.
- Много добре г-це Стоунър. 10 точки за Хафълпаф.
Момичето бе във възторг от себе си. Директорът отново си седна, а хафълпафката си прибра нещата и напусна стаята.

Директор Уолтър влезе в класната стая с бодра крачка. Вътре го чакаха няколко доста учудени ученици. Причината за това не бе в Уолтър, а в това, че целият порцелан от счупените чаши от предния път, си бяха на същото място. Директорът мина внимателно покрай редиците и отиде към катедрата си. Всички го гледаха недоумяващо.
- Здравейте първокурсници! Както виждате наоколо цари същият хаос от миналия път, как си обяснявате това?
Едно момиче промърмори как тези домашни духчета не си вършели работата и започна да събира порцелана от чина си но директорът моментално я спря.
- Домашните духчета не са виновни госпожице. Аз им наредих да оставят всичко така, защото днес ще усвоим заклинанието Репаро. Както знаете то служи за поправяне на счупени предмети. Ето вижте.
Уолтър взе една стъклена ваза и я събори на земята. Първокурсниците се стреснаха малко. След това директорът извади пръчката си и замахна към натрошената ваза. Сякаш магнит теглеше всички малки парченца стъкло, те се събраха заедно и оформиха същата ваза, която изглеждаше сякаш не бе докосвана.
- А сега е ваш ред - усмихнато подкани Уолтър удивените първокурсници.

Днес щяхме да имаме Вълшебство. Аз бодро и спокойно ходех към кабинета. Знаех, че нямаше да закъснея.
Влязох със спокойна крачка в кабинета. Тогава видях бъркотията от миналия час там си бяха същите порцеланови парченца от чаши. Имаше няколко подранили ученика. Аз се наместих сам на чин и този път отчаяно исках да седне някой до мен. След една минута влезе и професора.
Той ни поздрави и ни помоли да обясним цялата тази бъркотия. Едно момиче промърмори, че домашните духчета не са си вършили работата и започна да събира парчетата порцелан. Професорът строго я спря и ни съобщи, че днес ще учим заклинанието Репаро.
Това заклинание го знаех от брат ми. Защото всичко което счупихме във вкъщи той го оправяше с това заклинание и аз го бях научил добре.
Тогава Професорът бутна една ваза на земята, а тя се счупи на доста малки парченца.
Той сравнително силно изрече ,,Репаро", а парчетата от счупената ваза се слепиха едно към друго и в следващия момент вазата отново си беше цяла. Аз не се изненадах много защото множество пъти съм виждал как действа. Учителят ни подкани да започваме, а аз веднага извиках ,,Репаро" тогава видях, че малко от парчетата порцелан се сляха и се сглобиха в една малка позната ми от миналия час чашка.
-Добре още две. - казах си аз като поставих вече здравата чашка на чина си. Отново извиках силно ,,Репаро" и още една чашка се сглоби.
Без да се замислям отново извиках същата дума. Видях, че още една чаша се подреди. Сложих двете чашки от пода на чина си и извиках Професорът за оценка.

Лиз влезе в стаята и още след секунди погледът й попадна върху чашите,които все още бяха счупени.Тя седна на един чин до един рейвънклоуец,като погледът й не се отделяше от чашите.След няколко минути дойде й директора.Той ни обясни,че ще учим магията Репаро-поравяща магия.Пусна я на земята и тя се счупи всички малко се уплашихме,но той извади пръчката си и махна с нея й пърченцата се затеглиха нагоре и отново вазата стана цяла.Бях изумена!След това той ни каза и ние да го направим.Пред мен имаше още счупената порцеланова чаша.Аз взех пръчката си и замахнах и казах:

-Репаро!

Пърчетата се видгаха, не се получи.Опитах още веднъж,но същия резултат.Ядосах се и казах по-силно:

-Репаро!-и замахнах.

Чашата се събра!Супер!!!!После показах на директора какво се е получило.

Тичах по коридорите, защото малко бях закъсняла. Когато стигнах пред стаята, бързо отворих вратата и изтичах до чина си. Тръгнах да слагам нещата си там, но на чина ми имаше счупените чашки, от миналия път. Гледах недоумяващо и когато професора влезе в стаята, продължих да го гледам така. Той си вървеше най-спокойно и сякаш не се интересуваше от хауса около него.
Накрая стигна до катедрата си и попита, какво мислим, че е станало тук. Едно момиче каза, че домашните духчета не са си свършили работата, но директора я прекъсна и каза, че той им е наредил така, защото ще учим заклинанието Репаро. Хвана една ваза и я пусна на земята. Тя се счупи на хиляди парченца, но професора извади пръчката си, каза заклинанието и частите й се събраха. Каза, че сега е наш ред.
Извадих пръчката си и я насочих към една от чашките пред мен.
- Репаро! - казах и тя стана отново цяла. Преместих пръчката си към следващата. - Репаро! - и нейните парченца също се съединиха. - Репаро! - казах, с насочена пръчка към последната чашка и тя стана цяла. Ухилих се доволно и повиках директора да види резултата ми.

Днес беше петък, последният ден от седмицата. По програма Кат имаше Вълшебства. Тя беше толкова нетърпелива да започне часа и да научи някоя нова магия. Катрин бързо тръгна към кабинета, отвари вратата и за миг си помисли че е закъсняла, но не беше, просто стаята беше пълна с първокурсници. Тъмнокосата се запъти към свободното място, изведнъж нещо изпука под крака и,когато се отмести, видя парче порцелан.След това кат бързо огледа стаята, беше доста учудена от това което видя. Цялата стая бе покрита с порцеланови парчвта, както миналия път. Катрин седна на чина си и избута парчетата порцелан в единия ъгъл. Когато се ослуша забеляза, че всички коментират непочистената стая.След малко влезе професор Уолтър влезе в стаята,и в миг всички млъкнаха,в очакване професора да изясни защо е тази бъркотия. Някой ученици стана и започнаха дса събират разспръсналият се порцелан, но професор Уолтър ги спря. Всичко отново замълчаха и зачакаха отговор на така коментирания въпрос днес от първокурсниците в стаята. Професора ни обясни,че днешнта маги е “Репаро”.Професора с няколко думи ни обясни за какво служи магията, и бързо реши да мине на практиката. Той събори една кристална ваза на земята, високо и ясно произнесе заклинанието и ситните кристални парченца се издигнаха в въздуха и започнаха да се съединяват, а вазата изглездаше като нова, сякаш никога не се е чупила. Когато първокурсниците вече видяха как действа тази магия трябваше да я приложат на счупените чаши.Катрин извади пръчката и я насочи към купчината порцелан.
-Репаро.-извика момичето и в съчия миг парчетата порцелан се издигнаха във въздуха и започнаха да се зглобяват тато пъзел, дори тези порцеланови парчета които бяха на прах,те също отиваха на местата си. Кат взе чашата и я огледа, и забеляза че едно парче порцелан липсва, и точно когато си го помисли, то магически долетя и се залепи за чашата, и дори не остави следа от пукнатина.На лицето на Кат се изписа усмивка, а като си помислеше колко счупени вещи има в стаята, е вече можеше да поправи всичко. Тъмнокосата вдигна ръка в знак че е готова и почака професора да оцени резултата.

Както винаги, Сандра влезе в кабинета по Вълшебство широко усмихната, с бодра крачка и блясък от радост в очите. Днес бе такъв прекрасен ден, слънчев и топъл, но не прекалено горещ, лястовичките чуруликаха под стрехите, а черните като нощта гарвани се събираха по дърветата, като си разговаряха един през друг, прелитайки по клоните.
Чернокоската внезапно се закова на място, когато огледа кабинета. Изглеждаше така, сякаш от миналата седмица по това време никой не бе влизал тук. Чашите, които миналия път използваха за заклинанието Редукто, сега стояха на парченца по чиновете, без въобще да са докосвани. Каси реши, че просто професорът е замислил нещо за днешния урок. Но друго момиче мислеше по различен начин. Когато директорът влезе в кабинета, едно от момичетата промърмори, че домашните духчета не си били свършили работата, и започна да събира парченцата от счупените чаши. Професорът бързо я възпря, обяснявайки, че те ще са им нужни за часа.
След това директор Уолтър се доближи до една красива кристална ваза, която изглеждаше доста ценна, и най-спокойно я бутна на земята. Тя се разби на десетки парченца сред неприятния звук от счупено стъкло. Някои първокурсници ахнаха изненадано, включително и Лео. Но скоро разбра - професорът измърмори "Репаро" и всичките парченца едно по едно започнаха отново да образуват красивата ваза, сякаш въобще не бе имала близка среща с мраморния под. "Това изглежда полезно", помисли си чернокоската и се вгледа в счупените чаши, които стояха на нейния чин. Надяваше се заклинанието да е така лесно, както изглеждаше, понеже точно днес не й се мъчеше с разни съсредоточавания и ясни и отчетливи изказвания.
- Репаро. - тихо каза Сандра, насочвайки пръчката си към първата купчинка парченца. Повечето от тях започнаха да се теглят едно към друго, като почти образуваха дъното на чашата, но внезапно отново паднаха на дървения чин. Момичето въздъхна, но нямаше какво друго да очаква - не бе много лесно още от първия опит да се получи. Тя пробва втори път, като този път изрече заклинанието по-ясно, и имаше успех - всичките парченца се затеглиха към центъра на чина, където след секунда се появи сякаш чисто нова чаша. Каси се усмихна и след това бързо-бързо повтори същата процедура и с останалите две чаши, като и двата пъти бяха увенчани с успех. Този път момичето бе доволно от себе си и повика директора със звънкия си глас, надявайки се този път да спечели повечко точки за дома си.

Нямах никакво желание за каквото и да било. Влезнах в кабинета и забелязах, че чашите от миналия път са си на същото място. Не ми направи голямо впечатление и тежко седнах на стола до Хелда. Професорът най-накрая дойде и застана зад катедрата си. Без много да се помайва каза, че днес ще учим Репаро. Това наистина обясняваше защо чашите бяха все още тук. Насочих се към чашите още преди директорът да е казал да ги поправим.
-Репаро - казах през прозявка с насочена към купчината парченца пръчка.
Парченцата бързо се събраха заедно. Забелязах как някакви момичета си шепнат. Ее, почваше да ми писва, днес просто не ми се занимаваше.
-Репаро - повторих и от купчинката парчета се появи още една чашка.
А след това и още една чашка... Доста лесно и скучно заклинание.
Накрая вдигнах ръка и зачаках професора да дойде.

Задъхана влезнах в стаята изпълнена с ученици. Няколко неща ми направиха впечатление. Първо наоколо беше пълно с парченца от разбитите чаши от миналия урок... Второ Виолет още я нямаше. Седнах крото и чаках даскала и приятелката си. След има няма минута, тя се появи с безизразна усмивка на лицето. Явно беше, че не беше в настроение. Седна до мен, поздравихме се и тогава учителя дойде. Започнахме урока. Трябваше да възстановим чашките, което обясняваше всичко. Първо учителят ни демонстрира заклинанието като пусна една ваза и разбира се я върна в предишното си състояние. Нямах търпение да пробвам това заклинание, помислих си аз. Застанах до няколко парченца чашки.
-Репаро - казах аз. В този момент някои парченца се събраха, намествайки се на точните места. Повторих заклинанието и за другите 2 чашки. След като и трите бяха готови отидох и показах резултата на професора.

Бързах колкото се може. Влязох точно след последния ученик и бързо заех мястото си на единствения свободен чин до Калан. Изобщо не бях забелязла бъркотията, която цареше в стаята, докато директора не започна урока си
Репаро се казваше днескашното заклинание. Професорът започна да обяснява урока. Не след дълго ни демонстрира заклинанието и беше наш ред. Застанах сред първите.
- Репаро! - извиках аз, колкото се може по ясно. Малките части стъкло се събраха и образуваха чисто нова чаша, досущ като предишната. На лицето ми грейна усмивка. Приближих се към следващата чаша. Пречистих гърлото си и отново изрекох заклинанието. Получи се! Огледах се наоколо. Стаята ставаше все по- чиста. Надявах се да не настъпя някое стъкло и да се нараня. Внимателно се приближих към следващите парченца стъкло.
- Репаро! - не стана нищо. Чудех се защо. - Репаро! - повторих и парченцата се събраха, образувайки красивата чаша. Чак сега се досетих, че предния път имах малко затруднение в заклинанието, явно и тук магията се повтаря. Вдигнах ръка,за да може директорът да оцени работата ми.

След като класът беше готов, Уолтър отиде да ги провери. Насочи се към групичка грифиндорци.
- Много добро представяне г-це Уест. Г-ца Хъмфри също. Браво и на г-н Морисън. 30 точки за Грифиндор.
Лицата на първокурсниците грейнаха. Две хафълпафки го повикаха и заслужено спечелиха 20 точки за дома си. Г-ца Суалоу също бе усвоила заклинанието и това донесе 10 точки за Рейвънклоу. Групичка слидеринки донесоха 20 точки за дома си.

Професорът влезе в стаята. Беше закъснял много, за което се извини.
- Здравейте ученици, днес ще изучаваме две заклинания - Лумос и Нокс. Както сигурно знаете Лумос се използва за осветяване на тъмни помещения като от пръчката ви излиза светлина. Нокс изгася тази светлина. Нека ви покажа.
Уолтър вдигна пръчката си и изрече първото заклинание. От върха и се появи снопче светлина. Няколко секунди след това професорът каза ''Нокс'' и тя изчезна.
- Сега опитайте и вие. - подкани ги професорът и си седна на стола зад учителската катедра.

» Класната стая
» Класната стая
» Стая за упражнения!
» Стая за практика
» Класна стая