Класна стая

Тук се провеждат уроците.При закаснение на ученик с повече от 3 минути му се отнемат 5 точки.

Дейвид влезе з класната стая.Той застана пред учениците и се представи.Прегледа дневника и започна с урока
-Днес ще ви въведа в ЗСЧИ.Този предмет ще ви научи на много защитни магии.Черните изкуства са винаги свързани с магьосниците,които са поели по пътя на злото.Тези магии винаги са използвани от злите чародей за да навредят на някой.Този предмет въобще не е лесен,защото през тази година ще се научите на някой сложни защитни магии.Черните изкуства причиняват-смърт,болка,мъчения и други.Тези зли магии имат цел да навредят на някой обикновени хора или на добрите магьосници.Има многобройни проклятия и те са забранени,но всички лесно може да се изкушат да направят някое проклятие.Днес също ще упражним 2 заклинания Вцепени се и Инкарцерус.Вцепени се е зашеметяващо проклятие ,а Инкарцерус завързва здрави въжета около жертвата.Имате ли въпроси?

Влязох в класната стая по pащита срешу черните изкуства.Добре,че беше близко до общата ни стая.Вълнувах се доста.Все пак беше първият ми час в това магическо училище.Потропах на вратата и влязох в помещението.Беше прекрасно.Имаше доста съоражения за изпробване на заклинания.Запътих се към някое свободно място.Избрах си по средата на вторият ред.Седнах и бръкнах в раницата си.Извадих учебника за седемте години.Професорът ни каза да не вадим друго,защото днес ще учим само магии.Доста се зарадвах.Първият час щеше да бъде страхотен,щом щяхмед а учим само заклинания.И то много ако се съдеше по множественото число.Любопитството ми ме зачовърка от вътре и веднага се заех с учебника.Обърнах го нетърпеливо на първата страница и видях заглавието "Вцепени се и Инкарцерус"-бойни заклинания за начално ниво.По заглавието разбирах какво прави Вцепени се,но Инкарцерус не ми говореше нищо и затова зачетох по-надолу.Точно когато професорът го обясни аз вече бях започнал да го чета..Връзване с въжета,а?Якооо!Облегнах се доволен на стола си докато професорът обявеше началото на практиката.Попита за въпроси.Почти никой нямаше.Облегнах се на чина си и извадих пръчката си.Нямах търпение да започваме.Започнах да си набелязвам противник в случай,че ни кажат да се разделим по двойки.Набелязах набързо един рейвънклоуец и се усмихнах лукаво.Нямах търпение да видя колко съм добър с магиите и въобще дали ме бива.Вече не ме свърташе.Исках да започва практиката.

Вълнение!
На Нейтън му предстоеше да присъства в първият си час по защита срещу черните изкуства. Предната нощ момчето не бе успяло да спи достатъчно добре, имайки се в предвид вълнението, което постоянно бушуваше в стомаха му и каращо го да мисли постоянно за това как ще протече първия му час. Рейвънклолеца влезе в класната стая и зае един от първите чинове, опитващ да докаже на преподавателя, че е сериозен и ще внимава в часовете му. Да, първото впечатление за него бе от особено голямо значение.
Началото на часа!
Пет минути по-късно, когато помещението бе пълно с бърборещи първокурсници и Нейт бе извадил всичките си пособия, които бе приготвил за часа(перо с мастилница, учебник и един тефтер, предназначен само за ЗСЧИ), преподавателя влезе с една доста властна походка, показваща че е строг. Е, поне на Нейтън това не му направи впечатление. Дори му хареса факта, че се намира такъв учител. За него това говореше много, но най-вече – че може да те научи на всичко.
Въведение в защитата!
Боже, нямате си на представа каква агония изпитваше момчето, понякога, когато бе чел нещо и преди това. Да, той определено(като един горд ученик на дом Рейвънклоу) бе изчел целия учебник предварително. За огромна радост урока му се стори доста интересен, та дори успя да научи нещо ново, относно това, с какво се занимава защитата срещу черните изкуства.
Черешката на сладоледа!
Когато преподавателя довърши урока, с усмивка на лицето си, която издаваше само загадъчност, съобщи, че днес ще бъдат правени и първите проклятия по предмета. Това бе върха, имайки се в предвид вълнението, което отново се появи в стомаха на момчето. Изпитваше едновременно един страх и несугорност, от факта, че можеше да не успее, а трябваше да се докаже, и радост, че най-накрая ще използва магическата си пръчка. Просто това чувство не можеше да се сравни с никое друго, поради причината, че същевременно бе неприятно, но заедно с това и доста интересно и гъделичкащо. Оставаше само да разбере, какво трябва да направи с заклинанията. Може би преподавателя щеше да им покаже, или най-малкото – обясни!

Аналин отвори вратата на класната стая и с облекчение откри, че се намира на правилното място. Беше попитала за пътя един от портретите и наистина нямаше доверие на момичето с лукавата усмивка, което й посочи посоката. Още привикваше(ако изобщо някога щеше да свикне) с цялото пространство, което обхващаше замъка и за да не закъснее беше тръгнала близо час по-рано. Явно не бе единствена, защото няколко първокурсници вече бяха заели местата си. Ан последва примера им и седна на един от първите чинове, както винаги правеше, заради ръста си. Постави учебника пред себе си и се зачете, макар вече да знаеше първия урок доста добре, поне на теория.
Стаята постепенно се напълни с развълнувани първокурсници, а не след дълго и професорът се появи. Беше висок, строен мъж със сериозно изражение, който се представи като Дейвид Рийд. Не ги попита за имената им, изглежда не искаше да губи време от часа.
Започнаха с кратко въведение в предмета. Обясни им с няколко разбираеми за тях думи какво представлява защитата срещу черните изкуства, какви са въпросните тъмни изкуства и кой ги практикува. Нещо важно, което липсваше в учебника. След това заговори за заклинания, което грабна вниманието и на най-разсеяните ученици. Вцепени се и Инкарцерус. Аналин ги записа в новия пергамент, който бе приготвила за часа, а шумът от перото й раздра тишината. Щом професорът изясни на класа и какво всъщност представляват заклинанията Аналин, както всеки от първокурсниците, вече нямаше търпение да опита истинска магия. Преди това, обаче, бе време за последни разяснения. Учителят попита дали имат въпроси. Няколко души се престрашиха да дигнат ръка, сред които и Балтимор. Учителят й даде думата и плахият й глас се разнесе из стаята:
- Професоре, какво ще стане, ако объркаме част от заклинанието? Например ако не произнесем Инкарцерус правилно?

Ктрин бавно вървеше по коридора,към кабинета по "ЗСЧИ",това беше любимият й предмет.Застана пред вратата пое си дълбоко въздух и я отвори бавно,вратата изскърца леко при отварянето,това привлече погледите не няколко ученици.които след секунда отново се захванаха с заниманията си.Преподавателя седеше на стола си и чакаше всички да се съберат,поздравих и седнах на един празен чин отпред.Извадих учебника от чантата си и го поставих на чина без да го отварям.след няколко минути професора започна да предава урока,той ни каза че това е изключително сложен предмет,и че всички тези черни магии са използвани от зли магьосници за да направят зло ня някого....Слушах внимателно и се опитвах да натъпча всяка важна думичка в главата си.Днес ни запознаха с две магии Инкарциус и Вцепени се.След като преподаде урока си,преподавателя попита дали някой има въпроси.Няколко ученика вдигнаха ръка и зададоха въпроса си.Аз на свой ред също вдигнах ръка:

-Какви са последиците,ако някой от учениците наруши правилата и....и направи някой от забранените заклинания? -попитах и зачах отговора на преподавателя.

Рик влезе във часа по ЗСЧИ и седна на мястото си.Рик си извади учебника и го отвори на 1 урок.Професора почна да обеснява за забранени магии и такива нещо.Накрая стигна до часта в която каза,че ще учиме 2 нови заклинания Вцепени се и Инкарцерус.Рик почна да слуша добре и разбра,че вцепени се те зашеметява,а Инкарцерус увива едно здраво въже около жертвата.Рик вдигна ръка и професора каза:
-Кажете господин Рикър!
-Ами,ако на примерно някой използва Авада Кедавра върху директора и никой не го хване,дори и Министерството на Магията какво става със убиеца?
Рик не искаше да убие директора,но просто питаше защото му беше интересно и искаше да знае всичко.

Упражнете се с партньора си.Първо Вцепени се после другото заклинание.
П.П.Мен няма да ме има до края на седмицата.Домашното е по 4 изр. за двете заклинания.Домашното го искам до следващия понеделник.

Зейн задъхан дойде тук, разбирайки, че е закъснял.
-Оо не...Трябваше да видя тъпата програма. Хей, може ли някой да ми каже, върху какво трябва да се упражняваме, попита Зейн съучениците си в стаята. Той отиде и седна на стола, който беше до Нейтън и Стив, тъй като, те носеха мантията на Рейвънклоу. Отвори си учебника, на първите страници, търсейки днешният(по-скоро вчерашния) урок. След като видя заглавието "Вцепени се и Инкарцерус". Почна да чете за тези заклинания. Първо почна да чете за Инкарцерус. Това заклинание, беше използвано да "улови" противника с въжета, достатъчно силни да го задържат. Дори можеше да се използва за атакуващо заклинание, ако питахте Зейн. Въжетата могат да се навият около врата на противника, като постепенно въжетата се стягаха, давайки по-малко и по-малко въздух на врага. Това на Зейн му се струваше малко лесно, е, поне на теория. Кой знаеше как щеше да ce представи. После обгърна, на следващата страница, на учебника, пишещо за другото заклинание - Вцепени се. Зейн просто го наричаше Ступефай, за по-незабравимо. Това заклинание, правело нещо подобно, но тук противника припадал. Червена струя излизало от върха на пръчката на магиосника. Ако заклинанието уцелеше, противника би трябвало да припадне на място. Е, освен ако не използва Протего и не се защити, ноо това беше друга тема. Зейн беше чел доста за тези заклинания. Особено за Вцепени се. Искаше много да го научи, защото това беше едно от най-обикновенното заклинание, за един магиосник. Както Зейн го наричаше, това беше хляба и маслото на магиосника.Мина време. Той прочете двата урока, обърна се към Стив и го попита:
-Ей Стив, искаш ли да потренираме, един на друг?

Някакво Рейвънче се настани на чина до нас с Нейтън.Спогледахме се и аз чух,че беше бреве за практика.Идеше ми да скоча от стола.Най-накрая щях да опитам заклинания.И наистина скочих,но имах късмет и не бутнах масата.Новото момче на,което дори й името не знаех ми предложи да се изправим един срещу друг.Разбира се,че не отказах.Даже много се зарадва.Бързо набутах учебника в претъпканата си раница и затворих внимателно с ципа.Метнах я на гръб и зачаках и другото момче да си събере нещата.Чудех се дали ми знае името.Реших да му се представя:
-Приятно ми!Аз съм Стивън Торн в случай,че не знаеш.
Другото момче кимна и също се представи.Да наистина се казваше Зейн.Надявах се да не го вкарам в болничното крило,защото ако нещо се объркаше щеше да стане доста лошо.Приготвих пръчката си и се запътихме към вратата.Учителят щеше да ни покаже специалната стая за практики където щяхме да опражним заклинанието.Всички се изпоблъскахме на вратата,но успях да изляза четвърти.Двамата с Зейн тръгнахме след професора към тази стая където щяхме да направим първите си заклинания.

Влезнах в залата най-спокойно, нищо, че като че ли бях закъсняла малко. Седнах и за случах урока. Не очаквах да е нещо много сложно... и се оказах права. Учехме Вцепени се и Инкарцерус. Тези двете, както и други бяха елементарни и вкъщи родителите ми ги ползваха като наказание.
Учителя не си поплюваше също. Тихо и набързо каза урока, отговори на зададение въпроси и ни освободи. Като че ли очаквах нещо друго.... Но за какво ли ми беше - аз бях фен и на Черните изкуства. Ако бяха ползвани правилно, не виждах нищо лошо в тях. Може би трябваше да отида като брат ми с Дурмщранг - там не деляха магиите за святи и дяволски, а на полезни и безполезни...

Кабинетът по Защита срещу Черните изкуства се намираше на петия етаж на училището и аз се запътих натам. Беше ми втори ден в Хогуортс и вече бях научила къде са кабинетите и стаите, които се водеше, че трябва да посещавам през учебната година. От общата стая слязох направо на петия етаж, естествено – закъсняла. Не се вълнувах особено много, въпреки че предмета бе доста интересен. Дали трябваше да се вълнувам? Защо не се вълнувах? Трябваше ли да се притеснявам? Въпроси, които витаеха из главата ми по пътя към петия етаж. Не след дълго вече бях в коридора, в който бе вратата към помещението, в което щяха да се провеждат часовете по защитни магии.
Влязох в кабинета и попитах дали мога да бъда пусната в часа. Учителят позволи, а аз поободрена пристъпих по-навътре в помещението. Няколко от учениците обърнаха погледите си към мен. В едни се четеше неодобрение, в други любопитство, а в трети – безразличие.
Вече бе обяснено какво щяхме да вземем през този час, така че попитах един – двама от първокурсниците. Заклинанията “Вцепени се ” и “Инкарцериус”. Бяха зададени и няколко въпроса, на които така и не разбрах дали беше отговорено. Няколко минути преди появата ми учителят беше казал да упражним с партньорите си двете заклинания. Всички си имаха такива, от това, което забелязах. Всички освен мен. Предположих, че всеки момент още един закъснял първокурсник, като мен, щеше да влезе през вратата. Надявах се.

p.s. Много съжалявам, че пиша чак сега!! (:

Отново тичах закъсняла към кабинета, където имах урок. Влетях в стаята бързо и няколко глави се обърнаха към мен. Всички бяха застанали един срещу друг и упражняваха магии. Само едно момиче, също Грифиндорка, седеше сама. Тръгнах уверено към нея и тя погледна към мен.
- Здравей. Казвам се Джени. Имаш ли си партньор за упражнение? - попитах с надежда. Тя също се представи и каза, че е закъсняла и си няма. - Е, искаш ли аз да съм ти партньор? - попитах весело. Тя се усмихна и кимна. - А кои заклинания упражняваме? - попитах, защото бях изпуснала тази част от урока.
- Заклинанията “Вцепени се ” и “Инкарцериус”. - каза все така усмихната тя. За моя радост, ги знаех. Тате ме учеше на няколко такива, както и тези включително. И бях горе-долу добра.
Учителят продължи с урока си и отговори на няколко въпроса. След това ни пусна да си ходим. С Хенриета тръгнахме стаяна за практика.

И разбира се аз отново пристигнах със грандиозно закъснение, както винаги.Тичах по коридорите с всичка сила и честно казано малко се вълнувах, защото това беше любимият ми час.Надявах се днес да научим някое много яко заклинание за атака.Не знаех колко съм прав.Влязох когато професор Риид обясняваше, че ще учим Вцепени се и Инкарцерус.
-Извинете за закъснението, професоре може ли да седна-попитах аз като се притесних дали няма да ме изключат защото винаги закъснявам.
Той ми разреши да седна и аз благодарих. Професорът обясни, че вцепени се зашеметява, а Инкарцерус връзва въжета около противника.Отворих учебника точно, когато професор Риид попита дали има въпроси.Не видях дали някой вдига ръка.След малко щяхме да отидем в стаята за практика.Нямах търпение, но не го показвах.Надявах се да съм по-добър от противника си.След малко професор Риид ни поведе към стаята за практика.

» Класна стая.
» Стая за упражнения!
» Стая за практика
» Класната стая
» Нужната стая