Стая за практика

Стаята беше просторна и голяма.В дъното имаше голям подиум на който може учениците да се дуелират до обезоражаване САМО пред погледа на учителя си.

Домашно на Зейн:
Стив и Зейн дойдоха тук. Разбира се Зейн беше доста притеснен, но нямаше напредстава за Стив. Той извади пръчката си, треперейки малко. Стив отиде на отсрещното място на Зейн, а той отиде на неговото си място.
-Пфуу..Почва се! Хайде, можеш! - казваше си Зейн, тихичко. Той започна да си припомня теорията за заклинанието Вцепени се или Ступефай за него. Изтрелва се червена струя от върха на пръчката, удряйки противника, който би трябвало да припадне, разбира се, ако заклинанието беше изпълнено както трябва. Зейн отвори очи, погледна към Стив и го попита:
-Готов ли си?! З-защото мен, м-ме е малко страх! - извика младежа. Чудеше се какви ли неща, можеше да се случат, ако не направи зазклинанието правилно. Е, времето дойде. Той погледна пръчката си, върна погледа си към приятеля си и посочи пръчката към него. Затвори очи и си шушнеше: "Вцепени се, вцепени се, вцепени се, вцепени се!" После, извика:
-Вцепени се! - Зейн отвори едното си око, за да види дали е станало нещо, но уви, нищо не стана. За миг помисли, че дори няма шанс да го направи. Искаше нещо доста по-лесно. Лесно, като Лумос, но имаше време за това. Той въздъхна, свали пръчката си и каза, че не може. Нямаше шанс.
-Хайде, можеш! - извика Стив, казвайки го с чуство. Това май даде още един шанс на Зейн да се пробва. Той посочи отново съученика си с върха на пръчката, увери се, че я държи правилно и извика силно и с чуство: "ВЦЕПЕНИ СЕ!" Зейн видял как от върха излетяло една струя, право към Стив.

Домашното на Зейн за Икарцерус:
Въпреки, че въжетата държаха силно Зейн, той си държеше, като се правеше на силен, пред Стив. Накрая, той се освободи от заклинанието и отново дойде време за практика. Той се усмихна, малко злобно към Стив, посочкайки пръчката си към него и казвайки:
-Приготви се! Защото когато съм изморен, не мога да е контролирам много!
След това, той се приготви за магията. Затвори очи и изчисти всичко, което го тревожеше от ума си. Вдиша и издиша. Стисна силно дръжката на пръчката си и отвори очи, завъртайки пръчката си и извиквайки Икарцерус! Същия ефект като при Стив. Едва го настигна и падна. Трябваше да пробва отново. Той просто викаше заклинанието, постоянно, но нямаше никакъв ефект. "Концентрирай се!" казваше си наум Зейн, извиквайки за пореден път Икарцерус, но нищо! Зейн седна исе хвана за главата. Не знаеше какво да направи. Едно просто заклинание не можеше да научи. Въпреки, че беше просто, на Зейн не беше.
-Хей, опитай се да го хвърлиш като ласо! - извика Стив към него. Тогава той му хрумна идея. Стана и насочи пръчката за последен път към него. Той завъртя пръчката извиквайки думата и "хвърли" заклинанието към Стив, хващайки го около тялото му и изглежда стана. Стив не можеше да мръдне, само се гърчеше. Най-накрая го беше направил! Беше доста радостен, но го премахна от момчето. Той седна, удовлетворен от работата, която направи днес. Беше научил първите си две магии - Вцепени се и Икарцерус. Той поздрави и Стив и седна да почине на един стол. С усмивка на лицето, разбира се.

Домашно на Стив:
За миг се вцепених,но не от заклинанието,а от уплах.А ако не действах то щях да се вцепеня допълнително.Добре,че успях бързо да се свестя.Без много да му мисля се проснах по корем на земята и забих чене в дървеният под.Заклинанието прелетя над мен и не успя да ме уцели.Зейн ми помогна да стана.Сега бееш мой ред.Приготвих пръчката си и свалих наметалото си за да съм по-подвижен.Гледах Зейн парво в очите.Беше ме страх да опитам.Ръката ми започна да се поти.Реших първо да упражня замаха.Започнах да размахвам пръчката си както бе показано на движещата се снимка в учебника.Движенията бяха лесни и бързо ги научих.Приближих се до Зейн и както размахвах промълвих:
-Вцепени се!-магията ме бутан назад и паднах по дупе,а от пръчката ми излезе вцепеняваш лъч,който бе толкова слаб,че дори не стигна до Зейн.Той започна да се смее,защото наистина изглеждах жалко.Много мразех като ми се подиграваха.Трябваше да му затворя плювалника.Скочих на крака размахах досат бързо пръчката си и промърморих:
-Вцепени се!
Този път като по чудо стана.Но не се бях прицелил и магията мина близко до Зейн.Но това ен значеше,че не мога да я пренасоча.Мръднах пръчката си надясно и Зейн без да губи време тръгна да бяга,а аз да го преследвам.Когато набра дистанция той иползва новонаучената магия и двете заклинания се самоунищожиха.Седнахме измореин,но доволни от свършената работа.Бяхме научили първото ни заклинание.Оставаше само още едно.

Домашното на Стив за Икарцерус:
След като си починахме решихме да се заловим с другото за клинание.Падна ми се аз да съм първи.Приготвих магическата си пръчка и застанах срещу Зейн отново.Този път той се беше подготвил да бяга.Отново започнах да тренирам замаха.Тук беше по труден.Трябваше да описвам формата на нагъната змия,което си бееш трудно за Рейвънклоуец.Все пак Слидеринците бяха по змиите.Започнах да се ядосвам,че не мога да го направя и точно това ме накара да пробвам пак и пак докато не постигнах съвършенство.След като се уверих,че съм готов с първата стъпка бях досат изтощен и взех шишето ми с вода като отпих слонка глътка.Хвърлих го върху раницата и реших и аз ад подиграя Зейн:
-Закъде си се приготвил да бяташ.Да не спринтираш за балета или може би за да отслабнеш!
Започнах да се смея злорадо въпреки,че не го казвах с лошо чувство.Умело замахнах с пръчката и казах:
-Инкарцерус!
От пръчката ми лумна светлина и излязоха тънки въжета,които започнаха да се обвиват около тялото на Зейн.За жалост обаче бяха много тънки и исках да опитам пак.Премахнах заклинанието и го направих повторно.Този път още по уверено.И може би заради това се получиха здрави и дебели въжета,които стегнаха Зейн.Побързах да го освободя,защото не знаех дали му причинявам болка или само стегнатост.Сега беше негов ред и щях да видя.

Оставаха петнадесет минути до края на часа и дойде време за правенето на двете заклинания. Вълнението в стомаха на Нейтън се бе надигнало до такава степен, че имаше чувството, че всеки момент ще повърне. Все пак това бяха неговите първи заклинания в това училище и щеше да запомни този час за много вълго време напред.
Застанал в стаята за практика, намираща се в огромна близост до кабинета по ЗСЧИ, първокурсникът се огледа за да си намери партньор, с когото да упражняват двете заклинания. С периферното си зрение успя да забележи, че на много места бяха поставени въжета, които навярно щяха да бъдат използвани за второто заклинание. Оказа се, че ще упражнява заклинанията с един слидеринец, който макар от този дом, изглеждаше доста компетентен и разбран. Усмихна му се и започна пръв, тъй като това бе желанието на съперникът му.
Концентрация! Винаги бе знаел, от различни четива, че точно тя е от най-огромно значение при правенето на заклинанията. Само за секунда да се отконцентрираш и да си помислиш за нещо странично или отрицателно и заклинанието ти се проваля, а в най-лошия случаи може да навреди на някой. Затова момчето се концентрира, като си представи много точно и ясно как от пръчката му излиза светлина, която обезаръжава противника.
-Вцепени се! – изрече уверено Нейтън, с насочена пръчка към противника си. Естествено не очакваше от първия път да се получи, затова се концентрира отново.
Втората концентрация бе много по-дълбока и рейвънклолеца дори успя да усети как отстъпва назад при самата тежест на заклинанието. Подхили се по-скоро на себе си, отколко на слидеринеца.
-ВЦЕПЕНИ СЕ! – от върха на пръчката му изкочи бяла светлина, която много бързо обгърна учуденото момче и то изхвърча на около два метра, падащо на земята.
Радостен, че успя да направи заклинанието едва от втория път, Нейтън се усмихна и се концентрира за второто заклинание. Знаеше, че ще успее да го направи от първия път или по-точно – вярваше. Вярата бе от особено значение. Концентрацията му доста дълбока, при която успя да се оттърси от всякакви отрицателни мисли и се съсредоточи само върху заклинанието.
-ИНКАРЦЕУС! – извика рейвънклолеца много точно и ясно, с насочена пръчка към въжето встрани. Въжето се издигна във въздуха и страшно бързо се осука около другия първокурсник. При това момчето остана завързано, изпуснало пръчката на земята.
Разбира се, Нейтън му помогна да се отвърже, защото дойде неговия ред да направи заклинанията. Щеше да запомни направата на първите си заклинания.

С Хелда се хванахме под ръка и влезнахме в стаята за практика. Професора внимателно наблюдаваще всичките проби на заклинанията. Най-накрая дойде и нашия ред.

Домашно на Виолет:
С Хелда застанахме една срещу друга, приближихме се на около метър, поклонихме се и се отдръпнахме на разстояние 2-3 метра. Хелдинка беше вперила поглед в мен, но това не ме притесняваше. Всъщност исках всички погледи да са вперени в мен - харесваше ми да съм центъра на внимание. Все пак бях правила тези магии и преди.
-Мой ред - засмях се с лека злоба, надявайки се да не притесня Хелда.
-ВЦЕПЕНИ СЕ - викнах със замах.
Слидеринката литна назад и със силен тропот се удари в стената. Гоолям полет.
-Съжалявам, Хелда - казах леко смутено. Тя ми кимна, че всичко е наред, и се върна на мястото си.
Въздъхна и отново се съсредоточих. Надявах се да не объркам заклинанието. "Ин-кар-це-ус, ин-кар-це-ус," повтарях си наум и накрая замахнах, извиквайки "ИНКАРЦЕУС". Едно дебело черно въже, прилично на гума, се стрелна към Хелда. Обви се около нея с бясна скорост и то много стегнато. Хелда започна да побелява...
Това беше много зле.
Професора изтича до нея и направи някакво заклинание, за да я освободи. После ми хвърли смразяващ кръвта поглед.
-Невърленд, идеята не е да убиеш приятелката си, а само да я обезоръжиш - каза той строго.
-Да, професоре. Много съжалявам, не очаквах, че мога да я нараня, - казах с високо вдигната глава, защото казвах истината. - Хелда, съжалявам... добре си дошла да ми го върнеш тъпкано, - обърнах се към съученичката ми по дом, щом учителя кимна разбиращо.

Домашно на Хелда Гринд (помоли ме да го поста вместо нея):
След като кръвта ми започна да се върти нормално из тялото ми, беше мой ред. Виолет демостративно постави пръчката си на земята на метър от нея.
-ВЦЕПЕНИ СЕ - замахнах към нея и тя полетя, падайки доста лошо.
Тя пъргаво стана и ми смигна.
-ИНКАРЦЕУС - замахнах отново към нея, без да чакам сигнал, че е готова.
Не исках да я нараня, ноо трябваше да отмъстя. Въжето се обви около Ви и тя пак падна като дъска на земята. Професора я освободи и ни каза, че сме свободни.
-Добре ли си? - попита ме Виолет на излизане.
-Да - отвърнах през смях и почти се затичахме по стълбите надолу към подземията.

Тръгнах към стаята за практика,вътре имаше няколко ученици които упражняваха магиите,които бяхме взели в часа.Поогледах се и видях Ан.С нея щяхме да се упражняваме.Отдалечихме се една от друга на около двайсетина крачки и извадихме пръчките си.Аз бях първа,насочих пръчката си към Ан и силно и ясно извиках:

-ВЦЕПЕНИ СЕ.-бяла светлинка с лек син отенък,изскочи от пръчката ми и с огромна скорост,почти невидима за човешкото око,се стрелна към Ан.Магията беше силна,защото ан излетя и се струполи на земята.

-Съжалявам.-изрекох,а тя в отговор ми кимна и се изправи,беше готова да поеме следващия удар.

Поех си дълбоко въздох и отново насочих пръчката към Ан:

-Инкарцеус.-казах този път не толкова силно.Изведнъж се появи въже което бързо обви Ан и се стегна,такаче да не може да се измъкне,все пак тя направи няколко опита,но въжето беше стегнато.Помогнах и да се развърже,Усмихнах и се и и казах:

-Сега е твой ред.-пристъпих няклко крачки назад,за да сме достатъчно отдалечени една от друга и зачаках Ан да изпробва закклинанията върху мен.

Пристигнахме в стаята за практика.Стаята беше много близо до класната стая по ЗСЧИ.Тя беше просторна и навсякъде имаше въжета вероятно за ИНКАРЦЕУС.Щеше да бъде много интересно.Вече всички почнаха да си търсят партньори.Едно момче от Грифиндор дойде до мен и ме попита искам ли да бъда партньор с него.Аз се съгласих.Застанахме на около 7-8 метра един от друг.Щяхме да започнем с Вцепени се, както ни беше казал професорът.Момчето поиска да е първо и аз се съгласих.То извика "ВЦЕПЕНИ СЕ" и аз бях зашеметен на 7-8 метра от положението на което бях.Момчето ми каза, че съм слабак и че не заслужавам да бъда в Слидерин, след като съм изхвърчал толкова "надалече".Страшно му се ядосах.След това момчето опита с ИНКАРЦЕУС и ме върза, но много леко и веднага се измъкнах и без магия.Беше мой ред:
-Тъпкано ще ти го върна-изревах аз-ВЦЕПЕНИ СЕ!
Появи се бяла светлина и момчето изхвръкна десетина метра назад.Като падна той изпъшка и се хвана за крака.Явно много го болеше.Беше се ударил в стената.Според мен си го заслужаваше.От много време исках да натрия носа на някой Грифиндорец, особено на арогантен като този.Бях доволен от себе си.На лицето ми се появи дяволска усмивка.Не го изчаках да стане, а извиках:
-ИНКАРЦЕУС!
Момчето беше увито във въжета, които го стегнаха много здраво.Професорът дойде и го освободи, а след това ми се скара:
-Защо направи Инкарцеус като видя, че го боли кракът?Можеше да му счупиш някоя кост.
-Съжалявам, професоре.Не помислих за това-Отговорих със съжалителна физиономия, но всъщност бях щастлив.

Първокурсникът, който се надявах да се появи, взе че го стори. И беше момиче. Също Грифиндорка, и се казваше Джени. Имаше права руса коса, стигаща й до плешките. Симпатично момиче. След като учителят освободи класа, двете с Джени се запътихме към стаята за практика, където щяхме да упражним двете магии.
Две-три минутки по-късно влязохме в помещението, в което няколко души от класа вече се упражняваха. Аз и Джени си намерихме място и застанахме една срещу друга, изричайки си магиите.
- ВЦЕПЕНИ СЕ ! - извиках, но магията ми не направи това, което очаквах, че ще стане. Вместо това Джени си стоеше там, очакваща и някак изненадана, че не бях успяла да я поразя. Предполагам, че в същото време се е чувствала и леко облекчена, или поне аз така щях да се чувствам.
- ВЦЕПЕНИ СЕ! - извиках още веднъж. От пръчката ми излезе бяла светлина, която отблъсна Джени на около един метър назад, като тя изпусна пръчката си. Усмихнах й се извинително и отидох да й помогна да стане. Тя каза, че няма проблем и аз продължих със следващото заклинание.
Не помня къде, но бях прочела, че за да се получи каквото искаш, трябва да си концентриран и да мислиш само за заклинанието. Очевидно затова не ми се беше получило много добре. Тръснах глава, за да я опразня от други мисли, като междувременно погледа ми спря на въжетата, които висяха от тавана, сигурно приготвени за второто заклинание.
- Инкарце... рус. - казах уверено, но точно накрая на думата се закашлях и не стана нищо. Тези магии не ми се удаваха, но ми бяха първите, така че бе нормално, предполагам. Хвърлих поглед към Джени. Тя все още си стоеше там и ме гледаше изучаващо. Ох, защо не можех да направя заклинанията?! Изглеждаха толкова прости, но всъщност не бяха. Или поне за мен. Другите се справяха много по - добре от мен. Сигурно и Джени бе по-добра от мен. Трябваше да успея да направя заклинанието, за да може и Джени да се упражни. Отнемах толкова много от чуждото време, сякаш другите бяха длъжни да ме чакат да се появя или да свърша нещо.
Концентрирах се, избивайки всяка странична мисъл от главата си. Затворих очи и произнесох:
- ИНКАРЦЕРУС ! - едно от въжетата, окачени на тавана се размърда и се уви около партньорката ми. Усмихнах се доволно, че поне нещо бях свършила както трябва и се завтекох да развържа Джени, защото бе нейн ред да се упражни.
- Благодаря, че си толкова търпелива. - казах й и се усмихнах, очаквайки нейните заклинания да ме поразят и още радостна, че бях успяла. Определено щях да запомня този час.

С Хенриета влезнахме в стаята за упражнения и реших да й дам преднина, като я оставя да е първа. Тя застана срещу мен и се опита да ме вцепени, но не се получи. Втория път ме избута малко назад и изпуснах пръчката си.
- Като за първи път, добре. Аз бях по-зле. - засмях се и тя ми помогна да стана.
Няколко секунди просто ме гледаше и изведнъж каза "ИНКАРЦЕРУС", но се прокашля и не стана, но втория път ме уви здраво във въжето. Помогна ми да се отвържа и вече беше мой ред.
Извадих пръчката от мантията си и се прокашлях тихичко. Насочих я към нея и казах:
- Вцепени се! - тя политна леко назад и пръчката й падна на земята. Усмихнах се на успеха си и изтичах до нея. - Извинявай. - промълвих и й подадох ръка, за да стане.
Отново застанах срещу нея и насочих пръчката си.
- ИНКАРЦЕРУС! - казах уверено и едно въже се стрелна между краката и ръцете й. Изтичах, за да й помогна. - Аз съм се упражнявала достатъчно у дома. Искам ти да се научиш, затова ти ще ги изпобваш срещу мен, докато не ти омръзне. Искаш ли? - ухилих се и я повдигнах.