Влитайки със страшно закъснение за празненството по случай началото на годината, се настаних на масата на слидеринци и тихо почнах да оглеждам тълпата. Като че ли не бях единствената закъсняла... това беше добре.
"Хелда!" мисълта изведнъж изкочи в главата ми. Бяхме заедно във влака, но после не знам къде се изгуби. Огледах се отново, но не я открих. Кофти, много кофти... сега с кой ше си говоря?!