Плажната ивица

С бавна крачка стигнах до плажната ивица на черното езеро. Заради облог с Хелда, ми се наложи да предложа на някой грифиндорец да се разходим.
След като надълго и нашироко се маях какво да правя, случайно се сбълсках с един грифиндорец в пуст коридор. Той джентълменски взе книгата ми и кутийката ми за очилата.
-Съжалявам, не знам на къде гледах - каза момчето и се усмихна извинително.
Имаше изключителна усмивка. С отговор му се усмихнах.
-И аз имам вина - леко съм слепичка - засмях се, винаги ми се удаваше да се присмивам на собствената си слепота.
-Еее, кажи, как да ти се реванширам... - момчето се запъна - не ми знаеше името.
Усмихнах се още по-широко и възможно най-лъчезарно му отговорих.
-Виолет, Виолет Невърленд, - кимнах. - Нека се разходим по плажната ивица на езерото..? - казах.
-Добре. И аз съм Мак Морисън.
И сега чаках това момче, въобще нямайки представа, защо толкова се радвам...

П.П.: Сашо, как ти се спелваше фамилията на героя?

Разглеждах училището.Тъкмо вървях из един коридор и си блях някъде през прозорците и си мислех за първия час по вълшебство.
Точно тогава неочаквано се блъснах в една слидеринка.
паднаха й нещата и аз ги вдигнах:
-Съжалявам, не знам на къде гледах - казах аз и се усмихнах бледо.
Тя ми отговори, че и тя си е слепичка и, че и тя има вина.
Питах я как да й се реванширам и се сетих, че не й знам името.
Тя ми се усмихна широко и ми отговори, че се казва Виолет Невърленд и ме попита дали искам да се поразходим по плавната ивица на езерото.
Нямаше причина да откажа казах й, че ще дойда иии, че се казвам Мак.
Тъкмо сега тръгнах към плажната ивица видях, че Виолет ме чака там ускорих малко походката си да не я карам да чака.
Най-сетне стигнах:
-Здравей.Много ли те карах да чакаш? - притеснено я попитах аз.
-Не спокойно и аз тъкмо дойдох. - спокойно каза тя.
Започнахме да се разхождаме и да гледаме който на където му е приятно и накрая ми дотежа тишината и започнах със тъпия въпрос:
-Ще ходиш ли утре на урока в Нужната стая?

ПП: Героя се казва Mack Morison - Мак Морисън

След въпроса ми Виолет учудено ме попита дали ще има урок.
Аз се засмях малко и й отговорих, че съм имал предвид за занятието на В.О.Д.А.
Тогава тя спря да ходи и аз също спрях и я погледнах леко разтревожено.
Тогава Виолет ми отговори, че не е знаела и ме попита дали ще може да я заведа следващата седмица.
Тя ме погледна право в очите, а аз направих същото, подсмихнах се леко и отговорих:
-Да може.Ще те заведа.Надявам се, че другите няма да имат нищо против - и когато изрекох това усетих нещо като чудовище в стомаха ми, което искаше да излезе навън.
-Така ли?Супер! - поосъзнах се аз и видях как Виолет леко подскочи във въздуха.
Продължихме да се разхождаме.Тя ме попита как е минал първия час:
-Добре благополучно учихме ,,Потегро" успях да го направя доста добре - отвърнах й аз.

Мак ми каза, че ще ме заведе следващата седмица, и аз бях на върха на щастието, защото... нямам рпедстава.
Когато той каза, че се е справил много добре с това, което са правили. И аз бях, щастлива? Доволна? Сякаш успеха му ме засягаше надълбоко и лично.
И, чуствайки се леко замаяна, го помолих да седнем на един камък. Бързо седнахме и се оказахме доста близко един до друг, поради размера и формата на камъка. Усещах приствието му точно до мен. Това ме объркваше, и то много.
-Аз, ъм... - отново бе настанала неловка тишина. - Как откри магическите си сили? - казах изведнъж.
Така изведнъж го казах, че самата аз подскочих и залитнах. Приземявайки се право в скута на Мак...
И съцето ми така заби. Усетих, че се изчервявам, а това не бе на добре, защото бледата ми кожа ставаше бувално червена, когато се червях.
Накрая притеснено вдигнах поглед към слисаните очи на грифиндореца, който също като че ли не знаеше какво да прави...

П.П.: Просто не се сдържах... дано батко ти не ме набие

Виолет ме помоли да седнем на един голям камък.
Когато седнахме на камъка пак настъпи тегава тишина.
Тъкмо започнах да мисля какво да кажа и Виолет ме попита как съм открил магическите си сили.
Тръгнах да отговарям когато видях, че тя залитна и се озова точно във скута ми.
Точно във този момент чудовището в корема ми се разбушува тя се изчерви, погледна ме право във очите
аз й отговорих със същото и тогава......
Ние се целувахме.Бях под контрола на чудовището в мен, само и единствено то ме правеше абсолютно всичко.


ПП: Спокойно няма да разбере

Аз... се целувах с грифиндореца... Не ми беше първа целувка, но чуството беше сякаш тя бе първата. Не знаех защо го правя, не знам и какво ни подтикна, но чуството беше просто правилно.
И тогава се обади демонът. Демонът, с който живеех от как се помня, който носеше името Валентин и беше мой брат и.... Нееее, няма! Не искам! Остави ме намира!
Не исках да си спомням нищо. Исках този момент да е истински.
И тогава, някъде насред вцепенението на съзнанието ми, Мак сложи едната си ръка на гърба ми и ме отърси от всичко.
Накрая целувката свърши и двамата с Мак като че ли нямахме смелостта да се погледнем в очите.
-Ъ.. това.. беше? - Мак се опита а каже нещо, като накрая несвързаните думи прозвучаха като въпрос.
Явно не бе по-малко объркан от мен. И това някак ме зарадва. Усмихнах му се стеснително и той отвърна със същото. Накрая просто се наклоних към него и сложих глава на рамото му.
Ааами сега? Запита ме едно гласче в главата ми.
Все тая, помислих си. Така ми харесва, така е приятно!, отсекох му.
Но реално нямах представа какво ще стане...

П.П.: Хах... да се надяваме. Ооо, тия двамката (Мак и Ви) ще създадат голеееми проблеми, мисля Просто не се сдържах да вкарам Ви в някоя бъркотия - т.е. демонът й Ше ти пратя на ЛС да видиш нещо, което се откри около тая работа в разговор на Виолет с Хелда (една от слидерин )

Беше невероятно не мислех за нищо освен за Виолет.
Стори ми се, че това продължи много време.
Когато спряхме се опитах да кажа нещо, но не ми се получи и си замълчах.
Видях, че Виолет ми се усмихна и аз направих същото.
Тя се надвеси напред и сложи главата си на рамото ми, а аз я прегърнах през кръста.
След като се пуснахме аз предложих:
-Е, да продължим? - хванах й ръката, станах и тя стори същото.
Дойдох на себе си, чак когато се разхождахме и се държахме за ръце.
Най-накрая я погледнах в очите и просто се усмихнах.

Бяхме тръгнали отново да се разхождаме, и Виолет отново ме помоли да седнем някъде.
Намерихме си едно местенце и се настанихме удобно.
Видях, че нещо направи малки вълнички във езерото и се загледах там.
Чух, че Виолет искаше да каже нещо и я погледнах усмихнато.
Щеше да каже нещо, но каза, че е забравила.
Погледна ме и ми се усмихна.
-Спокойно, не се притеснявай да споделиш - казах й аз и нежно й хванах ръката.
Тя ме погледна право във очите.
Аз я погледнах също и тогава тя се надигна и седна във скута ми.
Аз я прегърнах през кръста.

Докато седяхме така Виолет каза, че е гадно, че сме в различни домове и не можем да се виждаме след вечерния час без да ни накажат.
Аз я питах дали тя спазва правилата, а тя ми каза:
-Разбира се, че не - мен това много ме израдва.
тя си сложи едната ръка и през двете ми рамена.
Тогава тя ме изненада с един въпрос:
-Странно ли е, че мълчим? - на мене това ми се стори малко смешно.
Засмях и изцъках.
След като спряхме да се смеем и двамата се загледахме в езерото.
Видях, че Виолет нещо я тревожи:
-Хей, какво става забелязах, че от началото нещо те трвожи? - попитах я аз

След този въпрос видях, че Виолет много се разстрой.
Тя не каза нищо, но по едно време започна тихо да приказва за някакъв си Вал и да не прави нещо.
Стана ми шантаво тя се облегна на мен, а след това усетих няколко сълзи по мен, но те не бяха от мен.
Притесних се:
-Какво... Ви, какво има? - много притеснено казах аз
Тя ми отговори, че простно не можела да каже нещо на глас.
Аз я стиснах по-здраво до мен.
Стояхме така няколко минути.
Видях, че Виолет вече се успокой и я попитах:
-Какво стана Ви ? - видях, че тя не ми каза нищо и ме придърпа до себе си отново.
След като ме пусна тя през сълзи каза:
-Не ми се говори за това вмомента доближи се до мен и...

Целувката беше много дълга и приятна.
В главата ми беше само Ви и това което беше казала за този Вал.
Кой беше той? - все се питах аз.
Знаех, че ако я питам тя ще се разстрой и не го направих.
Мислех много задълбочено, но тя си сложи ръцете около врата ми и аз спрях да мисля за каквото и да е.
Когато приключихме се погледнахме право във очите.
Не казахме нищо.Просто се гледахме.
Аз се усмихнах широко, а тя ми отговори със същото.
Тя се беше поуспокоила и тогава ми рече...

След като приключихме с целувката, аз я погледнах и и двамата се усмихнахме един на друг.
Тога Ви заговори бавно, че Валентин се казва по-големия й брат.Тя продължи, че той й е много близък и е извършил нещо непростимо и, че не може да каже на никого какво е това.
Аз помислих малко и най - накрая реших да поговоря:
-Няма нужда да ми казваш. - казах аз и нежно я целунах.
Въпреки моята реплика в главата ми минаваха всякакви варианти какво може да е направил този Вал.

Мак ми каза, че няма проблем за сега да не му казвам, и ме целуна. И тъкмо да се отпусна и видях едно момиче, не много далеч от нас. Дръпнах се от Мак и му кимнах към нея, когато той тръгна да пита защо съм се дръпнала.
-Опа, - развеселено каза чернокоското.
Аз се изправих, изтупвайки мантията си и изчаках и грифиндореца да стане. След това бавно се приближихме към момичето. Оказа се, че е хафълпафка.
-Здравей, - казах и момичето се обърна към нас, сякаш досега не ни бе забелязала. Сигурно мислеше за нещо. - Въпреки че не си нито от мое, нито от неговия дом, - като при "неговия" кимнах към Мак, - би ли изкала да се запознаем?
Момичето се усмихна и кимна...

П.П.: сори за краткия пост, ама бързам

-Да!Съжалявам!-казах аз и допълних.-Радвам се,че се запознахме ще се видим друг път.Съжалявам още веднъж.Чао!
-Чао!Лизи,чао Джени!
И ние се Джени тръгнахме.После аз я попитах:
-Сега какво ще правим?
-Незнам!-каза Джени
-Искаш ли да си говорим?За....нещо за нашите семейства или к въри обучението ни?
Джени се усмихна и...