Върколачата пещера

Навътре в Забранената гора имаше една пещера, позната на всички като "върколача". Разбира се, в нея не живееха върколаци. Уникалното при нея бе, че входът й представляваше отвор с формата на върколак, застанал в профил, а вътре имаше следи от нокти. Учениците обичаха да идват тук и да правят различни тайни сбирки или просто да се усамотят. Е, само тези, които знаеха къде се намира.

С Ви се срещнахме на петия етаж, тя се засили към мен и без да изрече дори и дума ме прегърна ме и ме целуна.
Целувахме се сравнително кратко. Тя ми предложи да идем във Върколачата пещера:
-Къде, къде? - попитах аз с учудване
-Мак това е една пещера във Забранената гора. - отговори ми тя, а аз продължих да гледам учудено.
-Е, ще дойдеш ли? - отново проговори тя.
-Да, да естествено - осъзнах се аз, погледнах я усмихнато, а тя ми отговори със същото.
Тръгнахме към пещерата. Вървяхме из гъстите дървета като по едно време аз гледах на някъде и един клон ми закачи ризата и тя се съдра на гърба ми.
-Мак внимавай! - веднага стреснато проговори Ви.
Аз се извъртях и видях как брутално е разпорена ризата ми.
-Спокойно, нищо ми няма. - успокоих я аз и продължихме.
Стигнахме до един камък и Ви ме помоли да седнем. Аз не отговорих, а просто тръгнах на там.
Седнахме на камъка. По - точно аз седнах, а Виолет ме изчака аз да седна и се настани в скута ми.
Прекара ръка през двете ми рамена, а аз я прегърнах през кръста. Стояхме така около 15 секунди гледайки се в очите.
Накрая Виолет се наведе напред и ме целуна, аз отговорих със същото. Така се целувахме доста време.
Тогава усетих, че Ви тръгна да...

Заведох Мак във върколачата пещера. Когато стигнахме седнахме и накрая така се получи, че се целувахме. Нещо обаче продължаваше много да ме притеснява и накрая просто се дръпнах, сядайки на 40-50 сантиметра от него. Грифндорецът ме погледна много объркано и леко наранено.
-Аз... - запелтечих, трябваше да измисля смислено обяснение, на нещо, което бях направила без да мисля.
Засмях се нервно и реших, че ще се правя на ударена.
-Кажи, Мак, кой ти е любимия цвят? - попитах все тай ухилена до уши.
Мак...

Доста изненадващо Виолет отново се дръпна от целувката. Даже застана по - далеч от мен. На мен не ми харесваше, че тя ме отбягва.
Попита ме кой ми е любимият ми цвят. Видях, че тя само гледаше да започне някакъв разговор и не отговорих, а я попитах:
-Ви, какво ти става? Защо се дърпаш така? - исках да прозвучи по направо и мислих, успях да го нагодя.
Видях, че Виолет много се разстрой. На мен също ми стана мъчно. Тя ме погледна право в очите. Аз направих същото.
Вече хиляди продължения на тази ситуация ми минаваха през ума. И след много тежко мълчание Виолет ...

Мак май забеляза, че не ми пука за любимия му цвят, но наистина исках това да проработи, затова пробвах още веднъж. Той обаче ми даде един такъв поглед...
Сега, нямаше за какво да се лъжем - съвсем не бях смахната, нито пък тъпа, нито нищо - беше съвсем ясно, че отбягвам Мак.
-Е, какво да ти кажа? - попитах. Сякаш исках той да предположи нещо и да се изпаря.
-Защо ме отбягваш? - каза момчето.
Ох, беше прекалено праволинеен в най-неподходящата ситуация. Трябваше да се измъкна - сама не знаех какво става.
-Аз... сложно е... ами... нали, така... - замрънках някакви глупости.
И това се случи чудо. Ама под чудо имам предвид истинско чудо. Една голяма топка прехвърча между мен и грифиндореца изастана на входа на пещерата, мяукайки гладно.
-ВАСЯ! - скокнах с вик. - Ах, ты, кот несчастный! Где ты была?! - Хванах котката си в задушаваща прегръдка. И продължих да й и говоря. - Так беспокоила меня, - скарах й се.
Оставих котката, изправих се, изтупах мантията и се обърнах към Мак.
-Съжалявам - котката наистина трябва да яде... не само храна, а и бой, - вдигнах рамене. - Трябва да я прибера.
Приближих Вася, която жално ми се търкаше в краката.
-Давай, я тебя питать - оплезих й се и тя измяука, и ме поведе вън от пещерата и гората...

П.П.: Ето превода от руски:
-Вася! - ... - Ах, ти, котка нещастна! Къде беше?! - ... - Така ме притесни, - ... .
...
-Хайде, ще те нахраня - ... .