Кристен Джейн Грейнджър

Здравейте! Казвам се Кристен Джейн Грейнджър, хората ме наричат Крис или по - често с пълното ми име Кристен (а й така най - ми харесва) и съм на 11 от Лондон. Станах на 11 преди 2 дена - на 3 Септември. Пораствам... приближавам се към смъртта с всяка изминала секунда. Хората ще кажат, че от много рано започвам да мисля негативно, но нещата не са такива каквито изглеждат. Но за това по - късно. Обичам светло кестенявата си, къса коса и пъстрите си очи. Имам чип нос и плътни червени устни. Веждите са ми попринцип гъсти, но си ги скубя, защото все пак не съм мъж. Челото ми е голямо, но въпреки това не съм умна. Кожата ми не е напълно бяла, каквато ще кажат, че ми е попринцип. Често бузите ми стават червени все едно съм си слагала прекалено много руж като баба ми. Висока съм, по точно ниска съм 1,40 и тежа 38,7 килограма, но не ми личи. Просто костите ми са тежки и изглежда наистина е така, защото никога не съм си чупила кост, само съм си навяхвала тънките като клечка за зъби глезени. Не в буквалния смисъл, разбира се. Иначе не бих могла да ходя.
Привличат ме черните изкуства до някаква степен. Нали знаете? Да се отървеш от идиоти (Аз използвам тази дума за всичко, което не ми харесва или онези хора, които не ми харесват. Примерно... Подаръци за Коледа? Това звучи идиотско!) само с една думичка. Иначе попринцип съм затворена. Мразя големите компании и особено много някой да ми говори за мода! Обличам онова, което първо пи попадне, тоест онова, което е на леглото ми, понеже съм доста мързелива. Обичам да се затворя в една стая и да слушам музика (метъл за предпочитане) часове наред. Мразя някакви нафукани идиотки с идиотско розово червило да ми говорят какво щяло и какво не щяло. Аз ще си решавам сама за себе си какво щяло и какво не щяло. Харесвам фентъзи филми, приключенски, хорър и на ужасите. Слушам метъл, рок, някои по остарели хитчета като на биитълс или там както се пише, за това хората ми казват, че съм откачена! Искам като порасна да карам мерцедес! Създавам си сама правила и никога не ги спазвам и никога не се и старая да спазвам някакви правила. Понякога си говоря сама, а когато съм в депресия си пиша разни негативни неща. Възпитана съм само да мълча, всичко друго ми липсва. Сложен характер съм, хората не ме разбират. Мога да се хиля като идиот, а след 5 минути ставам затворена в себе си.
А сега за живота ми - Ит съкс! Родителите ми са мъгъли, прости хора. Знаех, че съм магьосничка още от 5 годишна, но си траех, и аз не знам защо, просто гледам някакви идиотски филмчета за магьосници, които не казват на родителите си, за дарбата си и реших и аз да не казвам. Обаче дойде писмото за Хогуортс и те узнаха. Това е. Не, това е! Няма друго, което да ви кажа за мен. Е сега не се разбира се от дума! Не, нямам! Ох хубаво де... имам. Но не ми се говори за това. Добре де, просто един човек... по - точно змей, ме заплаши, че ще ме убие, ако не му дам един камък за идиоти. Той нахълта в жилището ни без покана и каза "Кристен Грейнджър? Ти трябва да отидеш в Хогуортс да се учиш на черни магии и да станеш смъртожадна, каквито станаха и родителите ти. Не забравяй призванието си! Когато станеш на 15 и разбера, че не искаш да продължиш древния род на родителите ти с теб е свършено!" След това изчезна. Веднага погледнах родителите ми, които всъщност не ми бяха истинските родители и им казах "Защо не сте ми казали? Този не говори истината нали? КАЖЕТЕ МИ, ЧЕ НЕ ГОВОРИ ИСТИНАТА!!!" Те се спогледаха и след това ме погледнаха с онази идиотска кучешка физиономия. Майка ми каза "Истина е мила!" и аз побягнах навън от къщи. Реших никога повече да не се връщам при тези измамници. Ако трябва ще спя на улицата. След това като заваля дъжд и се чудех къде да се скрия се спънах на един скъсан тънък матрак. Довлачих го до близката къща, в която не живееше никой и всичко беше обрасло и разбих стъклото с бутилката бира, която намерих. След това влезнах вътре и добре, че си носех матрака, защото всички легла бяха разглобени или скъсани и пружини се подаваха от тях. Имаше една покривка, която беше скъсана. Легнах на матрака и се завих с покривката. Беше мокро, но бе по - доброто решение, от това да се върна при онези измамници. После се чу гръм и аз се загърнах през глава с покривката, която за щастие бе голяма. Беше ми студено, но... На другата сутрин се събудих рано, в 6 часа. Грееше слънце и капеше много слабо. Явно бурята е била цяла нощ. Имах в дънките си 50 стотинки, които можеха да ми потрябват да закусвам нещо па после щях да му мисля. Може би можех да стана крадла и да крада пари или нещо такова. После таман да изляза навън и някаква сянка ми препречи пътя. Това бе гигантски човек с голяма брада и коса, които си личеше, че не бе ресал от дълго време. С него си поприказвахме туй-онуй и той ме убеди, че онези хора, които до сега са ме мамели, че са били моите истински родители са искали да ме защитят, понеже са ме намерили изоставена насред шосето. И така отидохме да поговорим с тях. Те казаха, че щяха да ми кажат, когато му дойде времето и така гиганта Хагрид им обясни, за родителите ми, че са били смътожадни, но са предали Волдемор, за да ме защитят. Така той понеже знае, че съм по - силна и от двамата иска да ме запази и да ме направи негова слугиня. След това с Хагрид отидохме на Диагонали да ми купи необходимите неща. Сега каквото и да става, аз не искам да срещам Волдемор или да отивам в онзи загубен дом Слидерин. Мразя Слидерин! Всички Слидеринци заслужават да бъдат най - пренебрегваните идиоти в историята. Мечтая да съм в Грифиндор, понеже притежават изключително хладнокръвие и доблест. Не харесвам никой друг дом от Хогуортс. Само Грифиндор!