Ариадна Хийтън

Име: Ариадна Хийтън
(моля да ми промените потребителското име)

преподавател по:Пророкуване

Години: 30

Описание: (поне 5 реда)
Чар, красота, нежност, обаяние... Всички тези думи наистина могат да опишат едно красиво създание. В случая това създание трябва да бъде Ариадна. Някой ще си помисли, че това е проява на нескромност и че едва ли не е опит да се опише едно съвършено момиче. Ни най малко. Ари наистина беше много красива с нейната кафява коса и сини очи, но това, че има един наистина страхотен външен вид не означава, че като личност тя е идеална. Напротив... но това малко по нататък в описанието. Бели зъби, хубаво тяло с чудесни пропорции, гладка и чиста светла кожа, една наистина очарователна усмивка, дълга и чуплива кестенява коса... Да, това наистина описва Ариадна Хийтън. При това най-точно, ясно и стегнато. Колкото и скромен да се опитва да бъде човек, не може да не го признае. Естествено глупости като "красотата ще спаси света" не са особено верни. Красотата не може да спаси света, тя може само да го направи едно по-приятно и добро място за живеене, но нищо повече. Точно поради тази причина е хубаво човешката скромност да не минава определени граници. Ето защо описанието на Ди не е никак скромно. Естествено когато казваш нещо без да мериш скромността си, то трябва да бъде абсолютно вярно. Но все пак да се върнем на описанието на Ари. Небрежност - това е думата, която най-точно описва стила и. Тази небрижност обаче си има граници. Когато се налага да изглежда по-добре, Бела наистина се постарава да добие нужния вид...

Характер: (поне 6 реда)
За да опишеш всяка една черта от характера на даден човек, сигурно няма да ти стигне цяла книга. Но естествено това не значи, че не можеш да се опиташ да предадеш поне малка част от необятния океан на характера. Детайлите са важна част от живота на един човек. Някои хора се раждат с изключително ценната способност да се вглеждат в тях и да забелязват и най-малката подробност, а това е изключително важно. Ари обаче за жалост не беше такъв човек. Тя вижда само най-очевидното, най-същественото и най-важното. Но красотата на детайлите остава необятна за съзнанието на момичето. Песимист или оптимист? Защо трябва да избириш как да гледаш на живота си?! Ако всичко е розово, приятно и хубаво за теб, ти няма да можеш да обърнеш внимание на проблемите си. И то само защото си мислиш, че нямаш такива. Ако мислиш обаче, че всичко в живота ти са само и единствено проблемите, ще пропуснеш красотата на хубавите мигове. Точно по тази причина Ари не е нито едно от двете. Сигурно това, което си мислите е, че думата, която ще използвам е реалист. Е, ако наистина е така, бъркате. Да си реалист е дори по-лошо от това да си песимист или оптимист. Така просто не виждаш нито хубавите, нито лошите неща виждат само живота. Ако вземем примера с чашата - как песимистите я виждат наполовина празна, а оптимистите наполовина пълна, то реалистите не виждат нищо, те виждат само чаша с вода, нищо повече. Ето затова Ари просто си живее живота и когато е нужно се радва и изживява хубавите си мигове, а друг път помисля сериозно над това как да се справи с трудностите. Да, за такъв вид хора, а те не са малко, няма точно определение. Но всъщност не е и нужно...

История: (поне 7 реда)
Единствено дете е. Може да се каже, че семейството й е заможно и винаги е получавала всичко, от което има нужда. Когато навършва десет години родителите й се разделят и тя остава да живее с майка си. За да осигурява прехрана и всичко от което се нуждаят тя и дъщеря й жената е принудена да започне работа на ново място, в нов град и с нови хора. Местят се в Лондон . Още с пристигането си разбира, че това място не е като всички останали-постоянно се сблъсквала на улицата със странно облечени хора,облечени като за Вси Светии.
Майка и решила,че тайната пазена от нея и баща й-че самата Ариадна е магъосница,като майка си,била издадена на 11-ия и рожден ден,въпреки нежеланието на мъгълския й баща.Той строго мислел че дъщеря му ще си бъде нормална и дори искал да я вземе да живее при него.Но когато малкото момиченце получава писмото си от Хогуортс и се убедило че всичко това е истина,нямало как да не отиде в това прекрасно вълшебно училище и да се учи на магия.Самата тя си представяла,че ще стане нещо като супергерой и ще може да лети.Но с времето съвсем разбрала,че не е така.А и майка й и обяснила някои неща за магъосническия свят,преди да постъпи в училището.
С годините прекарани в училището,Ариадна разбрала че притежава много рядка дарба,предавана се от поколения магъосници по женска линия-и именно пророчеството.Можела да вижда в бъдещето,дори да не си помага с елементарните магъоснически средства.Скоро в Хогуортс и излязал прякора "Пророка" и с това станала известна.Но всъщност не вярвали много в дарбата й,поне някои.И така докато завършва училището,работи в министерството,но после решава да се върне и да преподава Пророкуване,това което най-много обича.

Допълнително: няма

Домашен любимец: (сова, котка, бухал, прилеп, жаба, плъх или мишка. имате право на едно животно)
има черен котарак,на име Чешър

Снимка: Адриана Лима

P.S.Искам да се откажа от другия си герой и да стана учител...

Одобрена си

» Стаята на проф.Ариадна Хийтън
» Кабинета на проф.Хийтън