Разпределителната шапка

Здравейте !
За всеки първокурсник разпределянето е важен момент. Открих тази тема за да си спомном всички думите на разпределителната шапка и да помъдруваме малко над тях заедно. Е какво мислите за разпределителните процеси в книгата?

Настана утро настана вечер Курс първи. Книга 1.....

КНИГА 1

Намираш, че не съм красива,
и смяташ ме за захабена,
но ще се гръмна, ако найдеш
по-умна шапка ти от мене.
Задръж високия цилиндър,
бомбето черно, капа синя,
че аз съм хогуортска шапка
и всичките ще ги надмина.
В главата си нищо не можеш
да скриеш, без аз да го видя -
сложи ме и ще ти укажа
къде е редно да отидеш.
Да идеш можеш в "Грифиндор",
където са сърцата смели -
такава храброст, почит, доблест
от всички други ги отделят.
Или ще бъдеш в "Хафълпаф"
с лоялните и справедливи -
от работа не бягат те,
а верни са и търпеливи.
При мъдростта на "Рейвънклоу"
иди, умът ти щом е буден -
с находчивост и вещина
животът ти не ще е труден.
А може би и в "Слидерин"
ще срешнеш своите другари -
за да постигнеш целите си,
тез хитреци средства не жалят.
Сложи ме и не се страхувай!
Да се тревожиш няма смисъл.
В добри ръце си (и да ги нямам),
щом аз съм шапката мислител!





Изминаха години.... четири отново тя запя:

КНИГА 4

Изминаха хиляди и повече години
откакто бях новоскроена аз.
Живееха тогава сред слава четирима
магьосници, известни и на нас.
Храбрецът Грифиндор, дошъл от пустош волна,
и Рейвънклоу честната - от тясна долчинка,
приветливата Хафълпаф - от равнина просторна,
а Слидерин потайният - от тъмните блата.
Споделяха желания, надежди и мечти
и дружно сътвориха план сърцат.
Училището "Хогуортс" така се появи,
магически таланти призоваха.
И всеки от четирмата магьосници велики
в училището свой дом основа -
че имаха си те предпочитания различни
за силата на своите деца.
За Грифиндор над всичко друго на света
стояха смелостта и дързостта.
Избираше ги Рейвънклоу по сила на ума -
за нея най-най-ценната бе тя.
А Хафълпаф ги искаше за упоритостта -
ценеше тя усърдните в труда.
За Слидерин пък силата бе пътят към славата -
събра славолюбивите деца.
До края на живота си те можеха
избраниците свои да посочват.
Въпрос един обаче ги тревожеше -
след тях децата кой ли ще насочва?
Пръв Грифиндор измисли как да става -
свали ме той от своята глава,
от своя разум всичките ми дадоха,
да мога да избирам вместо тях.
Главите си покрийте с мен сега,
но плътно, та ушите да се скрият!
Надниквам аз в ума и нивга не греша -
дома ви нов веднага ще разкрия!

Последния път когато я чухме бе на следващата година...

КНИГА 5

Щом нова бях, във време давно,
магьосници велики четирима
сградиха тук училище преславно,
уверени, че има дружба несломима.
Споделяха те цел едничка,
на пред ги водеше една идея -
да бъде школата им най-добра от всички
и с "Хогуортс" те да се гордеят.
Да градят и преподават заедно -
основателите тъй си обещаха.
Дори и знак не се яви да предвещае
на тяхното единство краха.
Че приятели най-верни бяха
Слидерин и Грифиндор.
До тях достойно се редяха
Хафълпаф и Рейвънклоу.
Но защо тогава се прекърши
тази дружба и защо се разруши?
Бях там и видях как всичко свърши,
за историята тъжна отворете вий уши :
"Децата с чиста кръв ще обучавам",
Тъй Слидерин реши и тъй отсече.
"На умните деца ще преподавам",
пък Рейвънклоу изрече.
"Ще уча аз сърцата смели",
така се Грифиндор зарече.
"Ще взема всички без да ги отделям",
самата Хафълпаф предрече.
В началото това не вся раздор,
че бяха разногласията леки
и основателите имаха простор
да разполагат с дом, където
да вземат всеки що поискат.
Така избра си Слидерин
магьосниците с кръв най-чиста,
изкусни като него до един.
Които с ум най-бистър бяха,
отидоха при Рейвънклоу,
а тез, що с дързостта блестяха -
при смелия и храбър Грифиндор.
Добрата Хафълпаф под своята струха
останалите взе, със знание дари.
И основатели, и домове живяха
задружно, в отношения добри.
Изкарахме тъй в мир, сговорно
щастиливи няколко години.
Но после страховете ни злотворно
несъгласие родиха, което победи ни.
И домовете досущ колони здрави,
що "Хогуортс" някога крепяха,
едни се против другите изправиха,
разединени, и за власт ламтяха.
Училището - видяха го всички -
клонеше към печален край,
че все кавги, двубои, битки
между другари бяха обичай.
Така се стигна до онази заран,
когато Слидерин от тук замина.
И вече другите не бяха скарани,
ала без вяра се оказахме мнозина.
Щом основателите намаляха,
откак останаха те само трима,
сплотени домовете никога не бяха
като в началните години.
И ето Разпределителната шапка е пред вас
и предстои ни занимание -
дома на всеки точно ще посоча аз,
това е моето призвание.
Но този път ще сторя още нещо
и искам да ме чуете сега добре.
Макар че винаги ви разпределям вещо,
се чудя правилно ли е това.
При все дългът че ме зове
на четири да ви деля,
се питам няма ли това да доведе
до онзи край, от който се боя.
Заплахите открийте, знаменията вижте,
историята така ни дава знак -
в опастност днес е нашето училище
от смъртен външен враг.
Ако тук, вътре, не се сплотим,
от вън ще ни сломят.
След туй, което да ви кажа имах,
на разпределянето идва му редът.