При Оливандър

В магазина на Оливандър можете да закупите всякакъв вид пръчки. Всяка пръчка струва по 15 галеона. Купувате пръчката си само под формата на РП. Трябва да споменете дължината, дървото и сърцевината на пръчката.

Още с влизането си в магазина се провикнах:
-Оливандър! Г-н Оливандър, тук ли сте?
Чух трополене от вътрешната част на магазина. Малко след това се появи и старецът усмихнат до уши.
-О, г-це Невърленд! Радвам се да ви видя отново - каза развеселено мъжът.
Отново... да, идвах за втори път, защото предния път се мъчихме да намерим моята пръчка часове наред. И в един момент просто ми писна и предложих да дойда по-нататък, и ето как се оказах в този магазин за втори път.
-И аз се радвам да ви видя, г-н Оливандър. Някакъв напредък с търсенето на пръчката ми? - казах възожно най-приветливо и се опитах да обърна крайчетата на устните си нагоре. Безуспешно.
-Да, вече знам със сигурност каква сърцевина ти трябва - сърдечна нишка от змей, нещо ми подсказва, че трябва да е такава.
Той се върна навътре в магазина и се върна с няколко кутии за магически пръчки. Остави ги на високото си бюро и извади една.
-Махагонова, 20 сантиматра, гъвкава, и естествено със сърдечна нишка от змей.
Попаде ми пръчката. Внимателно замахнах към отворената кутия и тя за момент се вдигна, но бързо и тромаво падна. Левитацията ми беше страст, но не и на тази пръчка.
-Не е тази - въздъхнахме в един глас с Оливандър.
След още няколко подобни опита стигнахме до последната пръчка, от тези, които Оливандър беше отделил за днес.
-Тази... имам я от много време, но така и не й намерих достоен магьосник. Много е своенравна, мисля, че ще си допаднете.
Подаде ми една черна и изящна пръчка. Леко замахнах и всичките кутии, донесени от Оливандър се вдигнаха във въздуха. Посочих им да отидат над стария магьосник, после над мен. Чуството беше страхотно. Накрая ги върнах на бюрото.
-Глог със сръдечна нишка от змей - тихо каза Оливандър, като че ли на себе си, - много рядка комбинация, ако питате мен. Точно 27,9 сантиметра. Достатъчно гъвкава...
Той се обърна към мен, гледайки внимателно пръчката, която все още беше в лявата ми ръка.
-Вие и тази пръчка сте невероятна комбинация. Досега не бях продавал глог със сърдечна нишка... - старецът замълча за момент, сякаш бе продължи да си говори наум. Накрая каза нещо, което наистина ме зарадва - Очакват ви невероятни открития в левитационните магии, г-це Невърленд. Надявам се да я пазите добре.
Почти усмихната му попадох 15 златни галеона и прибрах пръчката.
Когато излезнах от магазина се огледах, да не би да има някого. Нямаше, затова се ухилих от ухо до ухо...

Ходех по търговската уличка за магьосници и си мислех в кой магазин трябва да вляза първо.Май най-спешно ми беше пръчката.Без пръчка един магьосник не беше за никъде.Ясно..!Трябваше да отида при господин Оливандър.Запътих се към магазинчето му.Слънцето грееше и нямаше никакви облаци.Небето беше ясно синьо.Наближавах магазинчето на майстора.ЗНаех каква беше процедурата за пръчка.Надявах се този път да не се проточи толкова.Застанах пред вратата на магазинчето.Поех си дълбоко дъх и отворих съвсем лекичко вратата.Промъкнах се в магазинчето и затворих след себе си.Приближих се плахо към продавача или по точно към гишето му.Него го нямаше.Явно се беше изгубил някъде в лабиринта от кутий.
-Господин Оливандър-провикнах се аз
Никакъв отговор не се чу.Реших да опитам пак.
-Господин,Оливандър имате клиент!
Този път също нямаше отговор,но се чуха стъпки.Явно се беше ориентирал по гласа ми и идваше насам.Видя ме и се усмихна
-О!Ако не греша господин,Саймън Джеферсън,нали?
Кимнах за да потвърдя.Нямаше нужда да ме пита какво искам.Беше повече от ясно...ПРЪЧКА!Оливандер отново влезе в лабиринта от кутии и скоро донесе една.Неогъваема,от бук със сърцевина на косъм от еднорог.Взех я!Не почувствах нищо.Все пак реших да пробвам.Замахнах с пръчката си и очилата ан Оливандър се пропукаха.Явно не беше за мен.Оставих я бързо в кутията и му се извиних.Той обаче направи някакво просто заклинание и ги оправи.Отиде за нова пръчка.Този път се забави повече.Когато дойде ми донесе пръчка-27 сантиметра,от ясен,неогъваема и сърцевина на косъм от дракон.Когато я хванах почувствах прилив на енергия.Явно тази беше за мен.Замахнах и кутиите,които беше бутнал в търсенето се подредиха.
-Пръчката напарви добър избор.Такава беше и на баща ви.-обесни ми той.
Зарадвах се.Подадох му 15 галеона и си тръгнах щастлив от магазина.

Влязох в магазина.Там видях леко прегърбен възрастен човек.
-Извинете,ви е ли сте г-н Оливандър.
-Да,млада госпожице.Мога ли да ви помогна? -Ха! Мила? Да бе!
-Искам да си купя Махагон, леко огъваема, 26 см,косъм от еднорог, добра за черни магии.
Мъжът отиде и разрови кутиите.Беше останала една от последните такива пръчки.Той ми подаде кутията.
-Петнадесет галеона. -Обяви той. Платих на човека и излязох от магазина.

Бавно отворих вратата,която леко изскърца.Доближих се до бюрото и извиках;

-Господин Оливандър?-След миг чакане той вече беше зад бюрото.

-Госпожица Уест,нали така?-попита той,отговорих с леко кимване и усмивка.

-Така...-измънках.-Пръчка..леко огъваема,27 сантиметра,с косъм от еднорог.-казах и зачах да ми донесат пръчката.

-Добър избор,тази пръчка е идеална за Черни магии.-добави господин Оливандър,и тръгна да търси пръчката по редовете.ето че след минутка вече я беше намерил и носеше.Той ми я подате,аз я хванах леко и почувствах нещо почувствах магията в тази пръчка.

-Това е...-прошепнах отново.-Благодаря ви господин Оливандър,приятен ден-казах,взех пръчката и тръгнах към изхода.

-Приятен ден,госпожиц Уест-каза той.

След като излязох от магазина се зачудих накъде трябва да тръгна после...,какво ми трябваше?

-О,да...-казах сама на себе си и се запътих към следващия магазин.

Кийтан влезе в магазина на господин Оливандър.Той се разгледа.На това място имаше купища магически пръчки.И всяка една някой ден щеше да отиде при някой магъосник.
Сега беше ред на Кийтан да си има собственна пръчка.Но.... господин Оливандър го нямаше.Или поне Кийт не го виждаше.
-Господин Оливандър-провикна се момчето.
Викът му остана без отговор
-Господин Оливандър - повтори той.
-Да,да...идвам.-чу се гласа на възрастния човек от някъде.-Оооо, здравейте млади момко ако съдя правилно вие ще сте първи курс тази година и идвате за пръчка.
-Ами..... да
-Как се казвате младежо?
-Кийтан Флитни,сър.
-Флитни....Флитни...хм....ооо да спомням си баща ти.Като беше малък и той си купи пръчка от тук.Беше добро хлапе.Но както и да е.Сега,Кийтан каква пръчка мислиш,ч еще ти подхожда най-много.
-Ами,всъщност не съм много наясно с пръчките,но мисля,че една ще ми пасне.
-Коя е тя?
-Ами 27 сантиметра,неогъваема, от дъб, с перо от феникс.
Господин Оливандъ се завтече на някъде и след минута се върна с кутия в ръка.Кийт пое кутията отвори я ,взе пръчката и я размаха.Изведнъж няколко кутии изпадаха от един ред.
-Ооо,съжелявам
-Не се притеснявай момче,ще ги подредя.Е, явно няма да е тази.Тогава ще ти предложа друга.След още една минута човека се завърна с друга кутия, от която извади една пръчка и я подаде на Кийтан.
-27 сантиметраа,еластична,от бук,с перо от феникс.
Кийтан я пое и още преди да я размаха усети сила и енергия навлизаща в нег.Сякаш се свърза с пръчката.
-Е,това е тя.Това е твоята магическа пръчка-каза господин Оливандър.
-Благодаря ви.Колко трябва да заплатя.
-15 галеона.
-Заповядайте.
-Благодаря.
-Довиждане и приятен ден.
-И на теб момче.

Дъждът обливаше стъклата на малкия магазин за вълшебни пръчки на г-н Оливандър. Откъм улицата се чуха стъпки и малко червенокосо момиче се появи на вратата, придружено от висока руса жена - вероятно майка му. Това бяха Бела и г-жа Грийн, магьосница, която преди двадесет години също така плахо бе влязла в магазина с родителите си.
Момичето огледа смаяно лавиците, отрупани с магически пръчки в елегантни кутии. Беше идвало няколко пъти на улица Диагон-али, но никога не бе влизало тук. Но веднага заяви без колебание:
- Искам пръчка, която ще ми е от полза в часовете, майко!
Да, Бела пак мислеше за учението. Тя категорично мразеше, когато учителите обясняваха урок, но нямаше нищо против да се задейства на практика. Точно затова мислеше, че най-много ще й харесат вълшебствата, там кой знае каква теория не би трябвало да има. Тя искаше добра пръчка, която наистина да й е от полза. Знаеше, че повечето биха гледали как изглежда, дали е добра за защита и т.н., но за това имаше време да се мисли. В следващите седем години, пръчката имаше друго предназначение за Бела.
След известно време и много отхвърлени пръчки, всички единодушно решиха, че най-добре пръчката да е от върба, много гъвкава, дълга около 30 см, съдържаща перо от феникс, добра за вълшебство - просто идеална. Майка й я плати и двете заедно излязоха от малкото магазинче с усмихнат възрастен продавач зад щанда.

Времето вън беше хладно и мрачно. Нямаше никой тук. Имаше само едно бюро. На него няколко книги и едно звънче. по- на вътре имаше още много кутии, в които вероятно бяха магическите пръчици. Приближих се към бюрото и натиснах звънчето. Миг по-късно се появи старец. С бяла коса. Е, почти не беше останала такава.
-Здравейте... госпожице ДиЛорентис. -Присвих вежди. От къде ме познаваше? Е, той не забави отговоря и на този мой въпрос. -Много приличате на майка си. -Аз се усмихнах лекичко. Естествено. Е... аз приличам и на баща ми, но това не е от значение. - Да пробваме с тази... -Оливандър се скри за около минутка. След малко се появи с няколко кутийки. Подаде ми едната и аз я взех. Нищо.
-Това ли беше?
-Не. -Оливандър взе втората кутийка и ми подаде пръчката. Отново нищо. Добре... сега цял ден ли ще правя това? -Тази трябва да стане. -Отвори поредната трета кутийка. Отворих я и когато взех пръчката излезе струя светлина.
-Както си мислих. Косъм от коса на вийла, върба, леко огъваема, 29 см. Добра е за вълшебство и за противозаклинания.
-Аха. -Кимнах. Заплатих и излязох.

Влезнах в При Оливандър. Посрещна ме старец, който навярно бе г-н Оливандър.
-Първа пръчка ли ще купувате, млада г-це? – попита ме той добродушно.
-Да – отвърнах.
-Кажете, – каза той, – как открихте сили те си?
-Паднах по стълбите и се приземих на огромна възгласница, която преди това я нямаше – отвърнах, незнаейки какво общо има това.
-Значи трябва да е или от дъб или с косъм от еднорог – каза Оливандър и се скри в лабиринта от кутии.
След малко се върна с няколко кутии.
-Махагон, косъм от еднорог, 29 см? – каза той като въпрос, подавайки ми една пръчка.
Замахнах, но ефекта беше само кутията в ръцете му да падне на земята.
-Кестен, косъм от еднорог, 24 см, много гъвкава, - и ми подаде друга пръчка.
Пак нищо добро.
После пробвах няколко пръчки направени от дъб, но нищо.
Накрая Оливандър замислен се върна в лабиринта и дойде сам с една кутия.
-Дъб, косъм от еднорог, 26 см, много вярна – каза, подавайки ми я.
Хващайки пръчката го усетих. Беше прилив на енергия, чуство на сигурност, чуството, че това е моята пръчка.
-15 галеона – каза усмихнато продавачът.
Платих му и щастлива излезнах от магазина.

Аналин излезе от банката, стиснала кожена кесия с галеони. Пътуването из тунелите на Гринготс, никога не й се бе струвало толкова дълго, нито малките магически магазинчета - толкова много. И всичко се дължеше на един човек - Оливандър или по-скоро на това, което той имаше. Бъдещата й магическа пръчка.
Ан най-накрая се озова пред прага на магазина му. Хвърли поглед на обсипаната с тесни кутии витрина и с треперещи от вълнение ръце избута тежката врата.
- Госпожице Балтимор, време беше. - чу тя гласа на познатия старец, още преди да се е появил измежду колоните от наглед напълно еднакви кутии.
- Добър ден. - усмихна се любезно Аналин. - Дошла съм за пръчка... очевидно.
- Първата пръчка! - почти извика Оливандър, по-развълнуван и от нея. - Да видим. - гласът му се разнасяше навсякъде, докато обикаляше магазина. - Хмел, като на майка ти или бор, като на баща ти? - продължи с бодър тон той, като и подаде две пръчки.
Ан хвана първата и я размаха тромаво, но продавачът я издърпа от ръката й още преди да се е случило нещо. Със втората не можа да реагира толкова бързо и една от колоните се струполи на земята. Балтимор бързо пусна пръчката, като промърмори нещо, като извинение. Оливандър махна с ръка, сякаш се опитваше да изгони досадна муха и след дълго ровене се върна при нея с още три кутии.
- Опитай. - каза той тихо, като й подаде пръчката от първата.
Още щом я докосна, Ан разбра, че именно това е нейната пръчка. Размаха я и над нея се изля дъжд от магически конфети, които изчезнаха момент, преди да докоснат земята.
- Чудесно! Сърцеструна от дракон, двадесет и пет сантиметра, бреза, доста пластична. Пръчка с интересен характер, бъди внимателна с нея.
- Благодаря ви. - усмивката на Аналин бе придобила двойни размери.
Продавачът уви пръчката в парче копринен плат, постави я в кутията и я подаде на момичето, което му заплати и с развълнувано излезе навън.

Рик влезе във магазина и се огледа за господин Оливандър.Изведнъж господин Оливантър изникна и каза:
-О,господин Рикър!какво желаете?
-Една пръчка 28 см. дълга,сърцевина на феникс и да е от бъз!
Господин Оливантър му кимна и почна да търси такава пръчка.След дълго чакане Господин Оливандър я намери и я даде на Рик като му каза:
-Струва 15 галеона!
Рик му даде парите и излезе от магазина със чисто нова пръчка.

С бавна крачка, Зейн влезе в магазина, огледа го и продължи. Той си мислеше, каква ли пръчка да си избере, но след малко време, избра да си вземе 27см, с перо от Грифин и да е от Бреза. Той се нареди на голямата опашка от хора и зачака. Чака, ли чака, но ето, че и неговия ред дойде.
-Здравей, младежо! Какво желаеш? - попита г-н Оливандър.
-Вие ли сте Оливандър?Ако да, искам да поръчам пръчка. - попитах аз, в отговор.
-Ах, но разбира се! Каква пръчка ще поискаш?
-Хм... - замислех се. Можеше да поръчам тази, която си бях намислил, можеше и друга.Не! Избрах си тази, която искам! -Искам..Искам да е от Бреза.Хмм....Също..Да е...около 26-27см дълга и ако не ви затруднява..Ам...Сърцевината да е от перо на Грифин. Сигурен съм, че ще можете да я направите, нали г-н Оливандър?
-Ох, но разбира се, младежо, ще отнеме около час-два. - отговори стареца.
-Два часа?! - разкрещях аз. -Не е ли прекалено малко?
-Не се безпокой. Просто седни и почакай. - Отвърна Оливандър. Аз седнах в ъгъла на магазина, чакайки за новата ми пръчка. Нямах търпение, да я видя. Други деца също идваха. Извадих от чантата си, една малка книга, да почета докато чакам. Казваше се - Историята на Хогуортс. В нея се разказваше, за училището Хогуортс, от колко време съществува и за всички преподаватели и директори. Прочетох за Снейп, за Дъмбълдор и за много друго известни хора. След малко, Оливандър изчезна. Зачудих се къде ли, но останах на място. Продължих да си чета. И хоп, след 5 минути се върна, стоеки до мен, държейки моята нова пръчка.
-Т-това ли е тя? - попитах аз.
-Да, чисто нова. 27см, от Бреза и перо от Грифин. 15 галеона, моля! - отвърна продавачът. Подадох му парите, станах, прибрах си книгата и излязох, благодарейки на Оливандър.

Устата на Леонел бе вече толкова пресъхнала от жегата, че тя едва дишаше. Но трябваше да мине през още два-три магазина и едва тогава щеше да си позволи малка почивка. Предпочиташе първо да си свърши работата, отколкото да седне някъде и после да не й се става въобще.
Чернокоската се озова пред магазина, който вероятно й бе най-интересен от това, което й бе разказвал Джак. Може би заради продавача, който, по думите на Джак, едва ли не живееше вече няколко века. Което бе невъзможно де, но все пак..
Още с влизането си в огромното помещение я лъхна тази прекрасна тишина, която тя обожаваше, сякаш всички кутии около нея бяха притихнали в очакване на нещо. Е, единственото, което можеха да очакват, бе някой да ги купи.
- Ехо.. има ли някой тук? - тънкото гласче на Каси се извиси над високите рафтове, наредени със стотици кутии, една от друга по-големи и по-луксозни. Тя се огледа, обръщайки се бавно, но никъде не виждаше продавачът. След няколко мига се чу и неговият глас, някак от далече, сякаш идваше не от същото помещение, ами от съседната улица.
- Да, да, ей-сегичка идвам! - най-накрая Сандра забеляза дребното му, съсухрено лице да се показва измежду два рафта, а устата му бе разтеглена в широка усмивка. - О! Да не би това да е самата дъщеря на граф Рочестър? - старецът очевидно бе зарадван от клиентката си, но тя нямаше никаква представа за кого говори той.
- Ъм, не, имате някаква грешка.. Фамилията ми е Суалоу, като лястовица. - момичето започваше леко да се плаши, този господин Оливандър й изглеждаше вече някак налудничав с тази си усмивка, огромните очила, кръгли като очи на муха, и плешивата си глава.
- Спокойно де, няма да те изям. - мъжът се засмя звънко, след което се пресегна към една кутия и се приближи с нея към Лео. - Ето, това е пръчка от глог, също като тази на баща ти.. Велик магьосник беше той. Всъщност какво става с него? - Сандра реши да не обръща внимание на приказките му, тъй като не знаеше нищо за баща си, нито въобще за семейството си.. Тя бе човек без история, как можеше да каже каквото и да било на този старец?
Чернокоската пое подадената й пръчка, и по инструкциите на Оливандър замахна леко с ръка. Нищо не се случи. Тя и не знаеше какво трябваше да се случи, но явно продавачът си знаеше, понеже поклати недоволно глава и с рязко движение грабна пръчката от ръката на Каси. Прибра я в кутията й, след което изчезна зад един рафт и няколко минути се чуваше единствено шумоленето от хартия.
- Пробвай тази. - измърмори мъжът и подаде друга пръчка на момичето. Тя отново замахна, но резултатът бе същият. Оливандър въздъхна, дали уморено или изнервено, но във всеки случай такива трудни клиенти не му бяха приятни. Той отново изчезна някъде на вътре, но този път се бави доста по-дълго. През това време Сандра отново гледаше през прозореца, явно това щеше да й стане навик.
Старецът се появи, този път на лицето му едва-едва се виждаше някаква усмивка.
- Дано вече да се получи. - този път бе ред на Каси да се обади, тъй като вече се притесняваше, че няма да намери пръчка за себе си. Всъщност дали това бе възможно? Можеше ли някой магьосник да не може да си намери пръчка и другите магьосници да му се подиграват, само защото е различен? Дали магьосниците бяха като обикновените хора - гадни, подли, винаги търсещи си някоя жертва, с която да се заяждат? Дано не.
Лео замахна и този път резултатът бе осезаем. През ръката й сякаш премина лекичък ток, а от пръчката излетяха златисти конфети, които почти докоснаха тавана, след това се заспускаха към пода бавно и лежерно, сякаш бяха перца, след което внезапно изчезнаха без да оставят никаква следа.
- Това е! - Оливандър бе доволен, че е намерил пръчката за своята клиентка и с усмивка на лице я взе от ръцете й, за да я увие обратно в хартията й. - Бамбук, 26.5 сантиметра, сърцевина от косъм от опашката на кентавър. Много рядка комбинация, понякога дори прекалено опасна. - при тези думи Каси се ококори, сякаш й казваха, че в ръцете си държи атомна бомба, която след една минута щеше да избухне. При вида й Оливандър се засмя леко. - Не се притеснявай, щом е в добри ръце, които дори още не знаят какво да правят с нея, нищо лошо няма да се случи. - това поуспокои момичето и тя подаде петнайсетте галеона на стареца. Едва чуто промърмори "Довиждане" и бързо се изниза от магазина. Нямаше желание да ходи вече където й да е, но й се налагаше.

Вече бях купила учебниците и се нуждаех от пръчка. Запътих се бавно към магазинът на г-н Оливандър. Когато стигнах отворих плахо вратата и усетих силна миризма на дърво.
- Г-н Оливандър? Тук ли сте? - извиках и се заслушах.
След малко пред мен се появи белокос старец с весела усмивка и няколко кутийки.
- Мис Хъмфри. Радвам се да ви видя тук. Да не ви бавим. Ето, опитайте тази. Майка ви си взе същата, когато дойде тук за пръв път.
Подаде ми една пръчка и аз я хванах леко с два пръста. Размахах я и няколко кутии паднаха от рафтовете.
- Явно не е тази.. - засмя се той и ми подаде следваща. - Опитайте с ето тази.
Още с хващането на пръчката усетих как косата ми започна да се вее и как цялата светнах. Това беше моята пръчка.
- Ето тази пръчка ви избра, мис Хъмфри. Дъб, сърцевина от люспа на дракон и 28,5см дължина. - каза с усмивка и я прибра в кутията. - Заповядайте.
- Искрено ви благодаря, г-не. - усмихнах се в отговор, платих му нужната сума и излезнах навън.

Бях закъсняла и то доста, но закъде съм без пръчка. Не можех дори да си помисля за магия, без да имам пръчка. Не си бях купила и мантия, нито учебници. Пълна каша! Когато стъпих на Диагон-Али първата ми мисъл беше къде да отида първо.
Магазинът на Оливандър беше моят избор и се запътих натам. Беше мноого топъл ден, бих казала задушен. Чуваха се птичи песни, но някак като от дъното на мноооооого дълбока пещера или нещо. По улицата имаше адски много други хора, които бяха по задълженията си. Направи ми впечатление една магьосница, може би. Имаше дълъг, крив нос и носеше ярка изумруденозелена мантия. Погледите ни се засякоха, но аз бързо отвърнах своя. Нещо ме плашеше у тази жена. Не знаех какво.
Вниманието ми бе отнето от дългоносата жена и привлечено от голям надпис "При Оливандър".
- Явно това е, което е. - казах си, хванах бравата и влязох в магазина.
Вратата се затвори със силно "тряс" зад мен, а при звука подскочих. Огледах се. Имаше много рафтове, запълнени с шест пъти повече кутии. Чуваше се някакъв шум, идващ сякаш през две улици оттук. След има-няма минута-две се появи и един старец, с отпуснато лице и кръгли очила.
- АА ! - извика старецът, вероятно Оливандър. - Дете, стрестна ме! Не можеш ли да влизаш по-шумно? - попита ме той, а аз погледнах извинително.
- Пробвай тази - от върба е, много огъваема, 27 сантиметра. Сърцевината й е от влакна от перо на хипогриф. - поех пръчката в ръце и я размахах леко. Чу се трясък, много много силен трясък. Старецът поклати глава, изцъка с език и отиде да провери какво бе станало, като си мърмореше тихо. Бях истинска напаст, но просто нямаше начин - трябваше ми пръчка! Мъжът се върна и свали от един рафт, една от кутиите. Извади пръчка, доста дълга, ако трябва да съм честна. - Виж тази. - каза той, подавайки ми я. - Трябва да стане. - размахах и тази пръчка, съвсем леко. Отново се чу шум, този път по-тих.
- Не разбирам! - недоумяваше господин Оливандър. - Госпожице, би ли ми казала името си?
- Хенриета Би. - отвърнах покорно и се усмихнах широко. Той ме изгледа странно и се скри зад един от рафтовете. Не след дълго ми подаде трета пръчка, същата дължина като предната. Нямаше нужда да я размахвам, още щом я хванах през тялото ми премина тръпка. Пръчката ме бе избрала, мама ми е разказвала, че това се случва, когато си купуваш магическа пръчка. Устните на Оливандър се разляха в широка и доволна усмивка. И как нямаше да е доволен - още малко и щях да му срутя магазина.
- Това е то. Хавайска палма, огъваема, 36 см, перо от забулена сова, добра за защитни магии. Петнадесет галеона, мила. - оповести ми той. Усмихнах се, поех пръчката от ръцете му и извадих парите.
- Заповядайте и благодаря. - казах и се врътнах, за да изляза. Точно преди вратата да се хлопне зад мен, чух гласа му, тих, като стъпките на котка по стъклен покрив:
- Аз също!
Подсмихнах се и продължих нагоре по уличката.

Излизах от банката взел 15 галеона , докато изведнъж започна да се изсипва страшен порой влязох в 1-вия магазин който видях и се осетих че съм при Оливандър.Хлопнах вратата и човекът се стресна: -Момче по - полека с тази врата уф , за пръчка си дошъл нали ?. - Да : Отговорих аз.
Много исках хубава пръчка за правене на черни магии , - Да видим тази , : беше от ясен с сърцевина с косъм от дракон дълга 30 сантиметра и неогъваема. Попитах дали е за черни магии и за мое щастие Оливандър кимна.Взех я и осетих как аз и пръчката се свързваме .. направих с пръчката един плъх след това го вдигнах в въздуха и го убих. Да - казах аз - точно като за мен : Метнах 15 галеона на човека и излязох.

Дерек се разхождаше и търсеше магазина на Оливандър.Повървя пет минути и го намери.Влезе вътре, но не видя никой и извика:
-Господин Оливандър!
Никакъв отговор.
-Господин Оливандър!
-Идвам, идвам!
След малко се показа и попита Дерек:
-Здравей, момче.Как се казваш?
-Дерек Маккол.
-Помня баща ти.Съжалявам за него, момче-каза той със съжаление в гласа-Каква пръчка ще искаш?
-Каквато и да
-Добре.
Оливандър се мушна някъде и след малко дойде с една малка правоъгълна кутия.
-Опитай тази.Глог, 27 сантиметра, огъваема, косъм от еднорог.
Дерек я взе и я размаха.Няколко кутии с пръчки се взривиха.
-Не, не е тази-каза Оливандър и донесе друга.-Така...Бук,25 сантиметра, неогъваема, перо от феникс.
Дерек я взе и я размаха.Счупи една чаша с чай.
-Не е и тази-отговори Оливандър и донесе друга-Дъб, 29 сантиметра, неогъваема, сърдечна нишка от дракон.
Дерек я взе и се надяваше, че тази ще му пасне, защото вече му писна.Той я размаха и кутиите, които избухнаха по-рано се върнаха на местата си.Оливандър каза:
-Браво момчето ми, браво.Струва 16 галеона, моля.
Дерек даде парите и излезе.

Влязох в едно старо магазинче и там видях дълго използвано старо бюро с няколко книги на него. Провикнах се:
-Господин Оливандър - Но той не се появи.
-Господин Оливандър - Пак се провикнах аз.
Тогава се чу стар глас:
-Идвам, идвам - И зад ъгъла се появи един старец
-Какво ще желаеш момче?
-Искам да си купя една пръчка.
-Каква да бъде?
-Сърцеструна от дракон, леко угаваема, 26 сантиметра, дъб. - рекох аз.
Старецът се зарови из всички малки добре наредени кутийки и скоро се върна и ми рече:
-Заповядай, това е твоята пръчка - и ми подаде една малка продълговата кутийка.
Аз я отворих и вътре стоеше моята пръчка.Аз я хванах, размахах я и се разхвърчаха червени искри.
-Тази пръчка е за теб - рече ми Оливандър
Аз му благодарих, дадох му 15 галеона и си тръгнах с новата си пръчка в ръка.

Нямах търпение да вляза в този магазин. Отворих вратата,
звънчето звънна, а аз радостно поздравих:
- Здравейте господин Оливандър.
- Здравей, момиче. Как се казваш?
- Калан. Калан Амнел.
- Хмм… Странно – зачуди се Оливандър – тази магьосническа фамилия не ми е позната.
- Оу, баща ми е мъгъл. Майка ми се казваше Дена Сайфър.
- О! Спомням си, доста красиво момиче беше майка ти.Жалко, че ни напусна…Но мисля, че знам точно какво ти трябва.
Г-н Оливандър се качи върху стълбата и измъкна една кутийка от забутан рафт. Издуха прахта и я подаде на момичето, казвайки и просто да я
размаха. Озадачих се, но направих каквото ми бе казано.
- Точно като за теб ! Приличаш на майка си – 24.3 см, сърцевина от дракон, еластична от бреза!
Благодаря ви! – казах. Подадох парите, още веднъж благодарих и излязох.

Следващия магазин,в който влязох беше за магически пръчки. Бях толкова развълнувана,но и леко оплашена. Щом влязох в магазина се огледах. Беше много потискащо и прашно. Доближих се до бюрото и видях няколко пръчки,лежащи си свободно. Тялото ми веднага искаше да сграбчи пръчките,но мозъкът ми не позволяваше. Изкашлях се няколко пъти,пообиколих около бюрото,но никой не дойде.
Тогава реших да взема едната пръчка. Хванах я с едната си ръка,а с другата си предпазих лицето. Изкачах секунда,две,но нищо не стана,тогава направих едно кръгло движение и шкафчетата на бюрото започнаха да се клатят. Паникьосъх се и веднага оставих пръчката.
След малко се чуха стъпки. Господин Оливандър се приближи към мен и ми каза:
- О,не,не, скъпо дете,тази пръчка определено не е за теб. - следва минута мълчание. Господин Оливандър се хвана за брадичката си и започна да се чеше. - Ти трябва да си г-ца Уолинг,нали така?
- Да,господине.
- О,помня,помня,твоите родители,брат ти и баба ти. Знам точно коя пръчка ти трябва. - Мъжът хукна да изпод огромните рафтове да търсии.
След минута се върна,отвори кутийката и ми подате пръчката. Усетих го, усетих магиита.
- Това е - прошепнах.
- Да, 25 сантиметра, сърцевина от дракон, дърво явон, огъваема.
- Благодаря много - казах, подадох парите и си тръгнах с думите ' Довиждане '

Първият магазин на Диагон-Али, в който реших да вляза, беше на Оливандър. Отворих вратата, а звънчето над нея се чу из цялото помещение. Видях няколко деца, които също си избираха пръчка. Още преди да разгледам наоколо, господинът с очилата ме изненада с пискливия си глас:
- Здравей, скъпа, и ти ли ще учиш в Хогуортс?
- Ъм .. да.
- Добре, ела, мисля, че знам точната пръчка за теб.
Отидох до щанда и изчаках продавачът да дойде. През това време гледах как останалите в магазина се опитват да овладеят пръчките си, но някои от тях не се справяха много добре. Както винаги, Оливандър пристигна и отново ме стресна.
- Пробвай тази - от бреза, 24,5 см, косъм от еднорог, леко огъваема. - Изпробвах я. Учудващо за мен, тя ми пасна перфектно.
- Подобна имаха родителите ти, г-це Сайдърс. - усмихнах се.
- Благодаря Ви, г-н Оливандър. - подадох парите и излязох от магазина с новата си пръчка.

Лизи влезе погледът й веднага попадна върху множеството кутийй с различни пръчки.След няколко секунди се появи г-н Оливандъри я попита:

-Пога лиш да ти помогна.Каква пръчка търсиш?Нещо конкретно?

-Ам...преди майка ми е използвала дъб,леко огаваема,30 сантиметра с перо от феникс.А аз се опражнявах с нейната пръчка и ми беше доста лесно-каза си Лизи наум след,което рече:

-Ами да...горе-долу..пръчката на майка ми беше от дъб...

-Вие да не би да сте от семейсто Стоунър?

-Ами...да.

-Помня майка ти да...помня й пръчката й.-и след това той затърси по огромните рафтове пръчката.И след 2 мин извади една кутийка и ми показа пръчката беше почти същата като на майка ми.Лизи се зарадва взе пръчката и я носочи към кутията й започна да движи пръчката напред след това наляво и надясно и кутийката се повдигна.Лизи беше много щастлива.Плати и каза

-Довиждане!Благодаря и приятен ден!-и излезе

Алисън обикаляше из Диагон - Али и зърна магазина на Оливандър. Беше чувала , че тук се продават най-хубавите пръчки . Тъй като Али нямаше собствена пръчка досега , а използваше тази на майка си тя веднага влезе в магазина. Без да се вайка много огледа пръчките , но дори нямаше смисъл .. ТЯ вече знаеше каква пръчка иска. Беше чувала , че пръчките с перо оф Феникс са най-могъщи и естествено тъй като тя искаше да е една от най-добрите каза:
- Една пръчка от махагон , леко огъваема със перо от феникс , 25 см.
Г-н Оливандър погледна учудено момичето и след няколко секунди се усмиьна :
- Вие трябва да сте госпожица Грийнстоун .
- Точно така . а вие трябва да сте Оливандър - каза Али съркастично - Може ли да си получа пръчката моля?
"Моля" от нейната уста не звучеше мило . Оливандър отново се усмухна и каза:
- Тази пръчка е прекалено могъща дете сигурна ли си , че можеш да я контролираш?
- Разбира се че мога . А и как ще разберем ако не пробвам ?
- Добър отговор. - Оливандър изчезна зад ъгъла и след малко се върна със дълга кутия . Той извади пръчката и я подаде на Али . Момичето я пое и моментално усети как топлина и светлина я изпълват от вътре :
- Агуаменти - каза Алисън и насочи пръчката си към празната чаша вода . В същия миг стуйка прсна вода се изтреля от върха на пръчката към чашата - Изглеждате жаден , Оливандър - каза Али и се усмихна самодоволно - Мисля , че това е моята пръчка , а вие?
Оливандър все още не можеше да реагира . Той взе чашата с водата и отпи :
- Вие ще станете иззключителна магьосница , но запомнете едно - Силата може да управлява магьосника така както магьосника може да управлява силата !
- Какво по доволите означава това ? - Алисън попита леко ядосана , че не е разбрала
- Бъди себе си - каза Оливандър - 15 галеона моля
Али извади парите , прибра пръчката си , все покупките и се запъи към вратата размишлявайки над думите на стареца...

С уж моята майка - Лиса, трябваше да отидем на Диагон Али да си купя нужните вещи. Разполагахме само с 350 галеона. Няма да си купувам много работи, за да ми останат още галеони и за в Хогуортс. Кой знае може и там да поискат пари за нещо. Докато се разхождахме имаше много странни същества. Не бях сигурна дали са гноми или тролове, понеже не ги различавах. Имаше много народ, сякаш има панаир. Деца разглеждаха с ококорени очи всички магазини и искаха да си купят абсолютно всичко. От магазина "ненужни вещи" от друг магазин за втора употреба и... я Оливандър! Толкова много пъти прочитах писмото от Хогуортс, за да се уверя, че наистина е пратено за мене и не е имало друго объркване и запомних, че пръчките се купуваха при Оливандър. Значи отиваме при него. А й пръчката, както казват, е най - важното на един магьосник. С нея той се защитава. Погледнах Лиса, която беше доста съсредоточена и сериозна. тя гледаше на всички страни, сякаш имаше опасност. О, боже мой! Тук и да има опасност все някой ще успее да спре лошите магьосници. Лиса ме погледна и видя, че аз я гледам. След това веднага отместих поглед. Въпреки, че Хагрид ми бе разказал, че са искали да ме защитят, за това са ме осиновили и не са ми казали, аз все още не им говорех нито на Том, нито на Лиса. Чувствах се пренебрегната и сякаш са ме подценявали, че мога да понеса това толкова рано. Какво ли щеше да е, ако бях с истинските си родители? Макар смъртожадни и лоши, все пак са искали да ме защитят и за това са се опълчили срещу Волдемор онази нощ. А онзи, който говори против Волдемор и има смелостта да защити едно малко детенце значи в сърцето си е добър човек. Но защо са станали смъртожадни? Може би ги е заплашил? Но те са силни и смели! Щяха да избягат или да го убият, но никога не биха станали смъртожадни сигурна съм. Обаче Волдемор как дойде с трясък в бурната нощ и ми каза със съскащ глас "Кристен Грейнджър ти трябва по наследство да бъдеш смъртожадна, затова се постарай да влезнеш в дом Слидерин и да се обучиш на всички магии, че иначе е свършено с теб. Родителите ти ми бяха много верни и ако ти не си - край! Ще попаднеш в черен свят и никога няма да можеш да излезеш от него!" А аз избягах от онези, които не бяха истинските ми родители. Но и те не са знаели и това е ново за тях. ОХ, защо си го помислих! Завъртях си главата много бързо, сякаш да се отърва от онази проклета мисъл 2 пъти наляво и на дясно. Трябва да спра да мисля за онзи кошмарен ден! До завършване на Хогуортс има чак 7 години, до тогава Волдемор ще е забравил.
-Какво има Кристен? - попита Лиса. Погледнах я. Изглеждаше разтревожена.
-Нищо ми няма. - казах намусено и погледнах настрани. Не трябва да й напомням. Все пак тя е спасила живота ми. Не бива да й се сърдя. Но, ако продължавам да мълча ще подминем Оливандър. Събрах смелост. - Оливандър е ето там. В списъка пише, че той продава пръчките. - Вместо да погледна майка си... тоест Лиса погледнах отново списъка, за да се уверя. Да, така пише.
Витрината беше мръсна, а вратата дървена. Хванах дръжката и бутнах вратата, а тя заскърца. Отправих се напред да видя дали има някой. после чух отново скърцане. Обърнах се. От вън влезе един дребен, слаб и прегърбен стар човек, с бяла коса, с която приличаше на Айнщайн. После се усмихна.
-Добър ден! - каза той
-Добър ден. - поздравих го, както и Лиса
-Вие сте?
-Аз съм Лиса Хюйт, а това до мен е Кристен Грейнджър. - каза майка ми и ме посочи. Аз направих една крачка напред и се усмихнах.
-Ах Грейнджър! - възкликна Оливандър. После ме погледна сериозно. - Слидерин, а?
-Не знам, но каквото и ще да става, аз няма да бъда лицемерена Слидеринка. - казах уверено аз и накрая усетих, че интонацията ми звучеше нещо като обида и веднага се усмихнах леко и повдигнах вежди. Оливандър продължи да ме зяпа все едно ще стана лош магьосник като родителите си, обаче... - ТЕ НЕ СА ЗЛИ!!! - изкрещях. Не се усетих. Божее... какво идиотско поведение от моя страна. Изложих се, изложих се, изложих се, изложих се! Изложих се и то по зверски начин. - Съжалявам! - казах тихичко и погледнах към обувките си.
-Е, случва се човек да си изпусне нервите понякога! На мен много често ми се случва. Хахаха! Забавна история. - каза Оливандър и се запъти с големите кашони, които мъкнеше. Усетих, че положението в помещението става малко напечено.
-Какво носите в тези кашони? - попитах, колкото да сменим темата.
-О, това са куп джунджурии от магазина на близнаците Уизли, които те щяха да изхвърлят. Като ги видях си помислих, че ще станат чудесна украса за магазина ми. - Той извади една голяма връзка и ме погледна. -Какво е това? - попита.
-Връзка от обувки - Разбира се! Какво друго можеше да е?
Оливандър обаче започна да клати глава.
-Я дръпни! - каза той.
Взех аглета и дръпнах. Аглета гръмна и цялата станах черна. Оливандър се засмя като идиот, а аз само се усмихнах, въпреки, че хич не ми беше забавно. Той изтърча зад един рафт и като дойде носеше цяло пакетче обикновени мъгълски салфетки. - Ето вземи.
Докато си бърсах лицето той взе кашоните и отиде отзад зад един рафт магически пръчици. Като се върна, носеше две.
-Магическа пръчка от дъб, със сърцевина от мигла на еднорог. Неогъваема, което значи, че е чуплива. 32 сантиметра. Пробвай. - каза той и ми я подаде.
Махнах един път и нищо не се случи. Втори път махнах и пак нищо не се случи. Обаче третият път пробвах и пръчката счупи чашата с вода на Оливандър. Бързо оставих пръчката и го погледнах.
-Нищо, на ден ми се случва по 50 пъти. Пробвай тази. - той ми подаде една кафява пръчка. - 29 сантиметра, от бъз със сърцевина от перо на феникс. Огъваема, нечуплива.
Взех пръчката и изведнъж тя светна и сякаш в помещението задуха вятър. Това беше моята пръчка. От бъз със сърцевина от перо на феникс, огавема, нечуплива, 29 сантиметра. А й беше красива.
-Честито госпожице! Със здраве да я ползвате и велики дела да вършите с нея! - каза Оливандър и се усмихна. Аз също се усмихнах. Бях щастлива. Мислех, че ще сменя поне 15 пръчки, докато намеря своята. Погледнах Лиса. Тя също изглеждаше щастлива.
-15 галеона струва пръчката. - каза Оливандър.
Дадох пръчката на Оливандър да я прибере в кутията и извадих една сива монета от чантичката си. На нея пишеше :5 галеона:. Още 10. Извадих 2 мотенки, от които едната беше бронзова и я прибрах отново в чантата, а другата беше сива и на нея пишеше :10 галеона:. Дадох му монетите и взех щастлива пръчката си. Прибрах я в чантата си и с Лиса се отправихме към следващия магазин. Нямам търпение да отида в Хогуортс!

Закъснявам о боже .... Тичайки по цялата улица и почти препъвайки се
отворих вратата на магазина. Оправих си косата и се провикнах тихо
-Господин Оливандър? Господине? Там ли Сте?
Учудих се. Защо не е тука?
-Да госпожице Кахил? О подрънихте! Извинете не ви чух!
Подръних ли?!?!
-Няма нищо- усмихвайки казах - е как върви с правенето на пръчки?
-О много добре благодаря! Хайде да ти намерим една ...
И почна да се рови из кутийте. Подаде ми една 20 см със сърцевина с перо от хипограф ...
Хванах пръчката но не усетих нищо ...
-Не не е тази - казах със съжеление
Така пробвахме още 2 / 3 пръчки и със същия ресултат ...
Бях готова да се предам ...
- Чакай малко!
Върна се с една красива пръчка Направена от лешник със издълбани разни форми и планински кристал. Сърцевината беше от перо на феникс.
-Тази е първата ми пръчка ето .
Взех пръчката и нещо плъзна по мен! Направих 1 лесна магия. Стана!
-Ще взема тази колко струва?
-15 галеона.
-Заповядайте!
Излязох от магазина и ми се щеше направо да запея!!