Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи

Обикновена мантия - 13 галеона

Шалче на Слидерин - 5 галеона
Шалче на Грифиндор - 5 галеона
Шалче на Рейвънклоу - 5 галеона
Шалче на Хафълпав - 5 галеона

Зелена вратовртъзка - 3 галеона
Червена вратовръзка - 3 галеона
Синя вратовръзка - 3 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона

Мантия дамска/мъжка на Слидерин - 15 галеона
Мантия дамска/мъжка на Грифиндор - 15 галеона
Мантия дамска/мъжка на Рейвънклоу - 15 галеона
Мантия дамска/мъжка на Хафълпав - 15 галеона

Взимам Обикновена мантия - 13 галеона

Шалче на Слидерин - 5 галеона
Зелена вратовртъзка - 3 галеона
Мантия дамска/мъжка на Слидерин - 15 галеона
(Общо - 23 галеона)

Шалче на Слидерин - 5 галеона
Зелена вратовртъзка - 3 галеона
Мантия дамска/мъжка на Слидерин - 15 галеона
------------------------------------------------------------
23 галеона

Шалче на Грифиндор - 5 галеона

Червена вратовръзка - 3 галеона

Мантия дамска,мъжка на грифиндор - 15 галеона

Общо 23 галеона

Шалче на Грифиндор - 5 галеона
Червена вратовръзка - 3 галеона
Мантия мъжка на Грифиндор - 15 галеона
Обикновена мантия - 13 галеона

Общо:36 галеона

Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска на Хафълпав - 15 галеона

Общо 23 галеона

Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска на Хафълпав - 15 галеона

Общо 23 галеона

Аналин влезе в един от малкото обширни магазини на уличката и поздрави любезната дама, която я посрещна.
- Какво ще бъде, миличка? - попита мадам Молкин. Жената не отговаряше на представата на момичето за представител на модния свят, но беше изключително симпатична с елегантната си синя мантия, игривите къдрици и топлата усмивка, която сякаш не слизаше от лицето й.
Ан извади списъка, който бе съставила по-рано и зачете на глас:
- Обикновена мантия, червена вратовръзка, шалче на Грифиндор и дамска мантия на Грифиндор.
Мадам Молкин кимна с весело изражение и й посочи място, където да стъпи, докато й вземе мерки. Ан наблюдаваше с интерес, докато шивашкия метър сам измерваше обиколката на ханша й, дължината на ръцете и врата, дори и разстоянието между очите й, а перото само си водеше записки. Тъкмо се бе зачудила от какво значение е широчината на ушите й, когато чу звънливия глас на Молкин.
- Първа година в "Хогуортс"?
- Точно така. - усмихна се плахо Ан.
- Пожелавам ти успех. - каза тя, докато размахваше пръчката си срещу парче плат.
Балтимор нямаше време да благодари, защото госпожата се бе завърнала с желаните от нея покупки.
- Дотук 36 галеона. - каза тя.
Аналин плати и тръгна към следващия магазин.

Зейн дойде, като поиска мъжка мантия на Рейвънклоу -15галеона. Той даде парите и си замина.

Искам:
Обикновена мантия - 13 галеона
Шалче на Слидерин - 5 галеона
Зелена вратовртъзка - 3 галеона
Мантия мъжка на Слидерин - 15 галеона

Общо:36 галеона

Горещ летен ден. Слънцето направо пареше в очите на Сандра, сякаш единствената му цел бе да я ослепи и тя да подмине магазина, към който се бе запътила. Но така и не успя, благодарение на прекрасното мъгълско изобретение, наречено слънчеви очила. Тя си ги сложи и веднага светът прие съвсем друга светлина - малко по-тъмна, не толкова ослепяваща и във всеки случай много по-хубава, отколкото бе без очилата. Чернокоската забеляза не особено малка табелка, на която пишеше "Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи". Всъщност нямаше начин да не я забележи, бе яркочервена, а буквите бяха изписани в черно с наклонен шрифт. "Съвсем по магьоснически", помисли си Каси и за миг се върна два месеца назад, когато си нямаше и представа какво е това магия, докато един мил възрастен мъж не я забеляза, лутаща се по същата тази улица, без да знае къде се намира. Той й бе помогнал, дори прекалено много, като се имаше предвид, че въобще не я познаваше. Но вероятно тя имаше това излъчване, което вдъхваше на хората доверие.. или пък просто човекът си е нямал с кого да си говори.
Момичето блъсна леко масивната врата, допирайки ръката си до желязната дръжка, която досега бе огрявана от жаркото слънце. Нагорещеният метал опари кожата й, но за сметка на това, когато влезе в голямото помещение, я лъхна прохладен въздух с аромат на нови дрехи. О, колко обичаше странните ухания!! За всички останали те бяха неприятни, но на нея толкова много й харесваха..
- О, здравей, младо момиче! - пълничката продавачка, която изглеждаше на средна възраст, бе видимо зарадвана от клиентката си. Явно днес не бе имала кой знае колко купувачи и сега едно момиче, пристигнало в тази мъртвешка жега, бе добре дошла в магазина.
- Здравейте.. - Лео я поздрави разсеяно, докато търсеше из джоба си листа, на който пишеше какво трябваше да си купи. Бе го препрочитала десетки пъти, и все още не бе запомнила какво точно й трябва. Най-вероятно заради странните наименования на тези.. неща, от които се нуждаеше. - Трябва ми една дамска.. ъ-ъ.. мантия.. на Рейвънклоу.. - чернокоската имаше чувството, че говори на китайски. А може би китайският бе дори по-лесен от тези магьоснически наименования. - .. също така една синя вратовръзка и шалче на Рейвънклоу.. - Продавачката се усмихна леко, накланяйки глава на една страна.
- Май за първи път се запознаваш с нашия свят, а? - въпросът й не бе много учтиво зададен, но пък придружен от дружелюбната усмивка на пълничката жена бе един най-обикновен въпрос.
- Хм, да, всъщност. - Каси се усмихна извинително, и след като отново погледна списъка, за да се увери, че не е забравила нищо, добави: - О, трябва ми и една обикновена мантия. - Жената запомни всичко и започна да обикаля из магазина, търсейки нещата, които трябваха на Сандра. През това време момичето наблюдаваше минувачите през мръсния прозорец. Бе удивена колко странно изглеждаха, с всичките тези.. мантии и островърхи шапки, а някои дори се разхождаха най-спокойно с големи кафези, от които сови кротко наблюдаваха околния свят. Само допреди няколко месеца Леонел бе живяла в един свят, в който всички бяха еднакви, всички бяха скучни.. бяха обикновени. А тук всеки бе интересен по своему, и по някакъв начин Каси се чувстваше не на място сред тези хора. Не й харесваше тук, но се надяваше да свикне, във всеки случай бе по-добре от дома за сираци.
- И така. Всичко общо е 36 галеона. - тънкият глас на продавачката извади Сандра от мислите й и тя едва видимо отърси глава. Бръкна отново във "вълшебния джоб", в който нищо никога не се намираше, и след доста дълго ровичкане най-накрая се добра до парите си. Отброи 36 монети и ги даде на жената. Тя й се усмихна топло, след което й подаде пликът с дрехите. Каси се усмихна тъжно, не искаше да напуска това тихо помещение, така прохладно и приятно, и отново да излиза на шумната улица, която сякаш бе по средата на пустинята. Досега не бе имало такива горещи дни в Лондон.

Шалче на Грифиндор - 5 галеона
Червена вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска/мъжка на Грифиндор - 15 галеона
--------------------------------------------------------------
Общо 23 галеона.

Вече имах магическата си пръчка и трябваше да продължа с покупките. По някаква случайност майка ми знаеше, че за Хогуортс ще ми трябва мантия и затова се запътих към магазин, в който се продават такива. В списъка ми пишеше, че при Мадам Молкин ще намеря каквото ми трябва. Тръгнах нагоре по улицата и точно след Гринготс – магьосническата банка – висеше една голяма табела, на която пишеше: “Мадам Молкин – Одежди за всякакви случаи”.
Натиснах бравата и влязох. Вратата се затвори тихо, а не както при Оливандър. Помещението не бе особено голямо, но предметите така бяха подредени в него, та изглеждаше дваж по-голямо отколкото беше всъщност. Нямаше много клиенти, защото всички си бяха купили каквото им трябва навреме, а не в последния момент, както правех аз.
- Мадам Молкин? – повиках въпросната жена, за да може да ме упъти от къде да взема, това което ми трябваше или пък да ми го даде. Не последва отговор в близките две минути. Поразходих се из магазина, като повиках още два пъти госпожата.
- Да? Кой ме вика? – чух от някъде. Няколко секунди по-късно една жена се появи пред мен, сякаш от нищото.
- Момиче, ти ли ме викаше? – обърна се жената към мен. Вероятно това бе мадам Молкин.
- Ъм, да... – потвърдих, леко стресната, защото мадам Молкин изглеждаше сякаш всеки момент ще ми се разкрещи или ще ми направи нещо ужасно. Миг след като мисълта мина през ума ми, Молкин вече бе широко усмихната, а в очите й се четеше топлота.
- Какво ти трябва, детето ми? - попита ме старицата. Е, не беше толкова стара, но си беше на възраст жената. Погледнах към списъка си, сигурно за шести път днес.
- Една обикновена мантия, една червена мантия и червени шалче и врътовръзка. – изрецитирах като най-скучното стихотворение и насочих погледа си към жената. Тя постоя няколко секунди замислено, след което заобикаля магазина, за да намери каквото бях казала.
- Разпредели ли са те в Грифиндор? – попита Молкин, няколко минути по-късно, когато тръгнах да плащам дрехите. Не сметнах за нужно да й отговарям, затова й не го сторих.
- Заповядай, мила. – каза ми тя, без да направи физиономия или нещо подобно, задето не й отговорих. – 36 галеона.
- Ето. – подадох й парите – Благодаря, приятен ден. – усмихнах се и излязох отново на улицата.
Хората изглеждаха доста по-малко на брой, вероятно повечето си бяха свършили работата и се бяха прибрали по домовете си. Въздъхнах и вдигнах поглед към небето.
Облаци бяха скрили слънцето, но въпреки това беше адски горещо. Или по-скоро задушно. Нямаше и най-лек ветрец, който да те накара да се почувстваш поне малко по-добре и да можеш да дишаш нормално.

Мантия дамска/мъжка на Слидерин - 15 галеона
Зелена вратовртъзка - 3 галеона

Купувам:

Мантия дамска/мъжка на Грифиндор - 15 галеона
Шалче Грифиндор - 5 галеона

Общо 20 галеона

ПП: Откъде мога да си купя мантия невидимка

Обикновена мантия - 13 галеона

Шалче на Хафълпав - 5 галеона

Жълта вратовръзка - 3 галеона

Мантия дамска/мъжка на Хафълпав - 15 галеона

Купувам:
Обикновена мантия - 13 галеона
Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска на Хафълпав - 15 галеона

Обикновена мантия - 13 галеона
Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска на Хафълпаф - 15 галеона

Обикновена мантия - 13 галеона
Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона=21галеона

Али се разхождаше по Диагон-али когато се сети , че все още не си е купила униформата. Тя веднага влезе в магазина и още от вратата каза остро:
- Шалче на Слидерин , Зелена вратовртъзка и дамска мантия на Слидерин ! - тя гледаше с празен поглед в продавачката. Жената веднага отиде и опакова поръчката на госпожица Грийнстоун. Изглежда сякаш Алисън беше изплашила горката жена до смърт. Тя беше предбледняла , запотена и погледа и не смееше да срещне този на Али. След 2 минути женатва се върна с опакованата поръчка и каза с тънък и уплашен глас:
- 23 галеона моля - тя отново не посмя да погледне високото и русо момиче. Али извади апри от джоба си и и ги подаде . Момичто извади пръчката си и махна с нея . След това се обърна и пое към вратата заедно с летящия зад нея багаж :
- Приятен ден и заповядайте отново! - жената подвика след А.

Щастлива се отправих с Лиса напред по каменната тясна уличка към следващия магазин, който видех. Погледнах списъка, за да видя кое ми остава. Мантия и учебници.
-Остават учебниците и мантията. - казах на Лиса. Щастието ме бе заслепило и забравих за всичко, което се бе случило миналия месец.
От един магазин видях да излиза едно русо момиче с гордо вдигната глава, а багажа буквално летеше след нея. От най - последния плик се подаваше малко от един зелен шал. Веднага изпитах някакво гадно чувство. Тази беше от Слидерин. Дома, който най - много ненавиждах. Не мога да повярвам, че родителите ми са били от Слидерин като са били колкото мене. Няма значение. Нека миналото да не ми разваля настроението. Момичето се скри от погледа ми. Явно там е магазина на Мадам Молкин.
-Там би трябвало да е Мадам Молкин. От нея ще си взема униформата. - казах на Лиса и й посочих къде.
-Аха! - избърбори тя, но все едно искаше да каже нещо друго, но си замълча. Реших и аз да си замълча.
Стигнахме до магазина и Лиса отвори вратата. Аз я затворих. На бюрото седеше една доста стресната дебела жена. Тя ни гледаше с големите си сини очи и опита да се усмихне, но направи доста идиотска физиономия. Аз се усмихнах, както и Лиса.
-Добър ден! - поздравихме я.
-Добър ден! - поздрави ни и нас. - Видяхте ли онова русо момиче дето излезе точно преди вас?
-Да, аз да. Зад нея летяха някакви пликове... - казах.
-Да... да! Истински зло дете!
-И на мен не ми направи впечатление като го видях. - избърборих бързо под носа си. Жената кимна. - Какво стана? - беше ми много любопитно за това попитах.
-Не питай! - каза тя. Явно не й бе много приятно да разговаря. - Дано никога не го срещна отново. - Мадам Молкин оправи розовата си рокля и накъдрената си руса коса и се усмихна. - Какво ще желаете?
-Ъм... Дамска мантия на Грифиндор и червена вратовръзка.
-Добре ела да те премерим.
Мадам Молкин ми премери врата, дължината на ръката, дължината от рамото до глезените, ханша, гръдната обиколка и от кръста до коленете. Аз само седях и гледах, понеже въобще не разбирах от такива работи и въобще не знам кое за какво е. Всъщност не ми е й притрябвало. Звучи доста идиотско да можеш да шиеш и да плетеш. Жената ми се усмихна и отиде зад бюрото. Аз също й отвърнах с усмивка. Остави онова нещо, с което се мери и се наведе. Почти веднага извади една черна мантия и отново започна да я мери по мен. Ръце, крака, тяло и гърба.
-Отлично! Тази ти е по мярка. - Мадам Молкин я прибра отново в плика, запечата го и ми го подаде. - Заповядай! - каза тя и отново се втурна влезе в една стая.
Секунда след това излезе, като си тананикаше нещо весело. Подаде ми и вратовръзката и ме погледна. Аз стоях седнала на стола и я гледах. След това се усмихна и продължи да си тананика. Аз се разсмях, защото изглеждаше малко глупаво. Подадох нещата на Лиса, която държеше един плик.
-Няма ли да си купиш шал? През зимата е много студено в Хогуортс. - попита Мадам Молкин и ме погледна сериозно.
-Не. Имам си достатъчно пуловери. - казах и се засмях.
-Хм... 18 галеона! - каза усмихната жената.
Взех от чантата си няколко сиви монети, които по щастие се оказаха точно 18 и й ги подадох.
-Благодаря, благодаря! Радвам се, че обслужих такова лъчезарно дете като теб. - Усмихнах се. - Кои са родителите ти? Може и да ги познавам! Това ли е майка ти? - тя погледна Лиса.
-Не - каза Лиса - Аз съм осиновителка. - тя се усмихна и ме погали по косата. Не беше нужно да го прави. Завъртях стола към Мадам Молкин, която ме гледаше тъжно.
-Съжалявам миличка! - каза тя. - Все пак може да са били добри хора.
-Едва ли. - отвърнах мърморейки си под носа. Обаче изглежда Мадам Молкин не ме беше чула. Обаче аз станах от стола и се отправих към вратата. - Довиждане! - казах и Лиса ме последва.
-Довиждане и да знаете, че винаги сте добре дошли тук! - провикна се Мадам Молкин.
-Добра жена! - каза Лиса.

Шалче на Грифиндор - 5 галеона

Червена вратовръзка - 3 галеона

Мантия дамска/мъжка на Грифиндор - 15 галеона

Обикновена мантия - 13 галеона
Шалче на Хафълпав - 5 галеона
Жълта вратовръзка - 3 галеона
Мантия дамска/мъжка на Хафълпав - 15 галеона

Общо 36 галеона Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи 2159640469

Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи 2159640469

Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи 3490117014

Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи 2801911040

Мадам Молкин - Одежди за всякакви случаи 962941091

» Мадам Пудифут