Трите метли

Собственик на заведението е Мадам Розмерта.Тук може да опитате много екзотични питиета като розова вода или горещия бирен шейк...

''Горещ бирен шейк''-4 галеона
''Розова вода''-2 галеона
''Греена медовина''-5 галеона
''Леден сок от тиква''-3 галеона
''Мляко''-2 галеона
''Ром от касис''-5 галеона
''Черешов сироп''-5 галеона

Бела Потър влезе в трите метли! Това беше най- любимото и мяст. Седна на обикновенното си място на бара , а зад него стоеше стара жена с много груб и неприветлив вид, но Бело беше свикнала с нея!
- Моля, четири медовини!- каза високомерно Бела на жената, а тя я покледна злобно и се затътри към вратата за да донесе поръчката

Професор Бела Потър ни беше организирала екскурзия до трите метли.Реших да се запиша.Строи ни в двора и каза да я последваме.Пътят не беше много ,но можеше да се изгубим.Групичката ни беше малко.Все още много деца не бяха дошли в Хогуортс.Ние бяхме хората,които с нетърпение бяхме взели най-ранният влак.Скоро пристигнахме в магическото селце Хогсмийд и професорката реши да ни покаже едно известно местенце на име "Трите метли".То беше наистина много известно.Всички бяха чували за него.Много се зарадвахме и още повече след като професорката обяви,че тя черпи.Взех една медовина и седнах ан една масичка като се надявах някой да дойде и да си поприказваме.Започнах да пия бавно от напитката и да наблюдавам учениците от другите домове.

-Да аз съм Саймън.Саймън Джеферсън.И на мен ми е приятно.
Наистина се чувствах доста неловко.Беше ме адски срам да седя до професор и директор.Но трябваше да свикна.Та аз щях да бъда с тях цяла година..всъщност цели седем години.Наместих се на стола и отпих доооста голяма глътка от медовината си.След това се престраших и казах:
-Благодаря за напитката.Много е вкусно!
Усетих се,че почервенявам.Исках да се скрия под масата и да не шукна.Все едно ме нямаше.Защо все на мен.Защо на мен се беше паднало дас едя с директора и ръководителката на Грифиндор.Да не би да бях..специален...

Харесвах това момче! Беше много умно и пишеше много правилно.........де да можеше да е вмоя дом - каза си наум Бела и се усмихна лъчезарно!
- Е Саймант, чух,че любимият ти предмет е гзмс или вълшебство кое от двете?

-Ъъъ..-"мисли"казах си аз.Трябва да кажа ГЗМС за да не ме изклюкари на ръководителката,че не й харесвам предмета-Грижа за магическите създания разбира се, професоре.
Надявах се да не съм се хванал на уловката.Щом бях Рейвънклоуец трябваше да покажа това в,което съм най-добър,а именно -Мисленето.Облегнах се на стола като вече пресушавах напитката.Наистина действаше като наркотик.Караше те да искаш още и още.След този капан за,който си мислех,че ми е поставила професор Потър се отпуснах.Започнах да си говоря с тях по открито.Разказвах им за семейството ми,питах ги за предметите и училището.В крайна сметак успях;e да завържем нещо от сорта на "приятелство".Е чак приятели не бяхме,но започнах да се разбирам с тях и вече не ми изглеждаха като страшилища нахъсани да те пречупят и да се издъниш с някоя простотия.

Директорът се зарадва от отговора на Саймън, и той самият много обичаше грижа за магически създания като ученик. От това го навяха спомени и той се впусна надълго и нашироко да разказва за ученическите си години. Малко известен факт сред учениците, но доста известен сред учителите, беше че директорът е голям бъбривец. Можеше да говори с часове. След дълга реч, той осъзна, че Саймън и проф. Потър го гледаха с отегчение, затова реши да смени темата.
-Е Саймън, какво мислиш за училището? Купи ли си книгите? Какво мислиш да учиш тази година? - Уолтър изстреля въпросите един след друг и момчето като че ли се обърка. Но вече се чувстваше по-свободно в компанията на директора и професора, което успокой донякъде Уолтър, не искаше да стресира учениците още преди да е започнала учебната година.

Радоста ми,че директора е спрял с побъркващото разказване на детството ми помръкна почти веднага,защото една вълна от въпроси се разби в детските ми уши и за малко щях да припадна.Чудех се от къде да започна.Е трябваше да кажа нещо.Така щеше да изглеждам засрамен,а това нямаше да го позволя.
-Професоре,даскалото е супер-Целият замък е толкова...толкова могъщ и силен.Мисля да запиша ГЗМС,Вълшебство,ЗСЧИ и Трансфигураия!-на последната дума погледнах професорката внимателно
След това се замислих какво още ме беше питал.А,да дали си бях купил всички материали.
-АМи честон казано да.Изхарчих всичките си пари за да се запася с учебници.Сега имам учебниците по тези предмети за всички години и повече няма да се налага да купувам.Оставих празната чаша и се зарадвах,че бях отговорил изчерпателно на въпросите.

Директорът се зарадва от изчерпателността на ученика. Уолтър много го хареса още от самото начало, но в заведението му стана дори още по-симпатичен. Погледна часовника си и се замисли дали не трябваше да тръгват, вече се смрачаваше, а докато стигнеха до замъка имаше доста време. А и там ги чакаше вечерята в Голямата зала. Той отпи последната си глътка и погледна момчето въпросително:
- Да тръгваме ли вече? Как мислиш?

-Добре казах смирено аз.
От вътре си умирах от кеф.Най-накрая директора се беше сетил да каже да се връщат.Излязохме бързо от заведението и аз смълчано тръгнах по пътя а наобратно.Скоро пристигнахахме и се запътихме към Голямата зала.Настанихме се и стартът на вечерята беше обявен

ПП:Сори,че е малко,но трябва да ставам после ще си го удължа.