Хенриета Би

Хенриета Би

Хенриета Би OrnV6xNKFm0m5amhWv0UGtYQo1_500

Никой никога не ме е наричал Хенриета. Само родителите ми, всъщност. И то само два-три пъти в краткия ми единадесетгодишен живот. Всички ме наричат или Хети, или Би.

***

Родена съм и съм израстнала в Лондон, ала нито майка ми, нито баща ми са англичани. Те са хората, които най-много обичам!
Майка ми произлиза от древен род, на който посмъртно не мога да запомня името или каквото и да било от историята, и е французойка. Учила е в Бобатон, както всички момичета от семейството й. Баща ми пък е италианец и няма магически способности.
Запознали са се в Лондон, докато са били там по работа. Разменили са си координатите, но така и не се видяли.. До следващата им среща, отново в този град, няколко месеца по-късно. Решили, че е съдба и седмица по-късно, всеки с куфарите си – та в Лондон, и ето ви едно ново лондонско семейство. После съм се появила аз и прочее, и прочее.
Родена съм в началото на лятото. Може би затова дори през зимата ми е топло. Израстнала съм в просторна къща, сред миризмата на боя, защото виждате ли – баща ми е художник. Всъщност, майка ми и баща ми са тотално различни. Единственото общо между тях съм аз. Ноо знаете какво казват – противоположностите се привличат. Та, по същество.
Живея сред неизброимо количство любов... и крясъци. Да, родителите ми постоянно се карат за нещо, но бързо се сдобряват, а след няколко секунди вече спорят за нещо различно. Но по отношение на моя милост те са единодушни и ме възпитават по начина, който смятат че е най правилният. А именно: да се извинявам, когато съм виновна; да казвам “моля” и “благодаря”, когато трябва; основни мерки за безопасност и други неща.
Още когато съм била малка са ми казали, че майка ми е магьосница, но доскоро не го разбирах. Родителите ми били наясно, че може и да не стана магьосница, но изобщо не се притеснявали от това. Даже били донякъде щастливи. На партито послучай седмия си рожден ден разбрах, че имам магически способности. Майка ми и баща ми разбраха едва когато успяха да дотичат от предния двор на къщата, до задния. Всички бяха впечатлени от оранжевата прическа на леля ми, но не и тя самата. След като върнахме предишния й вид, тя също се зарадва, че ще съм магьосница.
Малко преди да стана на единадесет години, вкъщи започнаха разговори и планове как ще ме изпратят да уча в Бобатон. Скоро дядо ми – най-старият жив магьосник от рода на майка ми, много се разочарова от мен. Предполагам се досетихте защо, но все пак ще кажа, за тези които не са се сетили. След 11 тия ми рожден ден получих писмо от Хогуортс, в което пишеше, че съм приета. Аз реших да отида там, а не в Бобатон, което доста разгневи моите пра-родители.
Но все пак живота си бе мой, решението си е мое. Надявам се някой ден да ми простят, че съм прекъснала .. хъм, традицията. Дано успея да докажа на дядо си, че избора ми не е бил грешен.

***

Характера е може би нещото, което харесвам в себе си и в което не намирам много недостатъци. Всички ми казват, че съм много умно за годините си момиче и ще постигна велики дела. Да видим.
Като цяло характера ми е като на две личности и ми е наистина много трудно да реша нещо. Но се справям някак, все пак – принудена съм да живея цял живот с него. Всички ми казват, че характера ми е доста чудат и странен.
Обикновено съм доста благ и уравновесен човек, който не е лесно да ядосаш, но когато това стане – да не си ми насреща. За сметка на това приемам и давам всякакви щури идеи, които водят до не-малко неприятности.
Принципно съм наблюдателна личност, но има мигове, в които съм доста разсеяна. Инат съм, голям при това. Упорита съм и когато си наумя нещо го правя. Изказвам гласно мнението си и го отстоявам независимо от всичко, с което си навличам гнева на доста хора. Не обичам да ми казват какво и как да направя, приемам съвети и критики, но толкова. Животът си е мой, аз решавам. Човек се учи от грешките си, нали така?! Ако сбъркам, втори път същата грешка няма да направя. Гледам да стоя надалеч от скандалите, но някак не ми се удава. Често се оказвам на подходящото място, в неподходящото време. Смятам, че имам чувство за хумор, но не аз съм тази, което може да го потвърди със сигурност.
Не мисля, че се страхувам от нещо. Не, не казвам, че съм безстрашна, но просто все още не съм открила нещо, от което си заслужава да ме е страх.
В обобщение на всичко изказано по-горе, можем да кажем, че съм приятелски настроено, леко чудато и щуро момиче.

***

Често чувам да ми казват, че съм много сладичка, и подобни комплименти по мой адрес, относно външния ми вид.
Косата ми е светлокестенява, с леки руси отенъци, взависимост от светлината. Понякога може да придобие и рижав цвят. Дължината й варира под или над раменете. Принципно е къдрава. Не обичам да я изправям, защото не мисля, че ми отива. Често я държа спусната, но понякога я връзвам.
Очите ми са кафяви, често сравнявани с шоколад. Устните ми са бледо-розови, но не прекалено бледи. Предимно са отворени в чаровна, лъчезарна усмивка. Чипият ми нос ми придава някакво невинно излъчване, на което е трудно да се устои. Понякога - най-често през лятото - по него се появяват лунички, които правят лицето ми още по-лъчезарно.
Като цяло тялото ми е нормално слабо, висока съм около метър и петдесет. Често ми казват, че не изглеждам като единадесетгодишно момиче, но е факт че съм на единадесет.

***

* Не понасям паяци, змии и всякакви такива пълзящи влечуги и насекоми. Не ме е страх от тях, по скоро гнус или нещо от този род. Не мога да го обясня какво е, но не ги понасям.
* Вегетарианка съм, но ям риба.
* Обожавам лилавия цвят. Всъщност обичам всеки един цвят, защото всеки е уникален по своему, но в лилавия има нещо, което ме кара да го харесвам много повече от останалите.
* Винаги съм искала сестра или брат, но за съжаление съм единствено дете.
* Имам черна котка, която се казва Беатрикс.

Невероятен герой, едно голямо браво! Отивай да се разпределяш Smile

» Хенриета Би - № 117
» Хенриета Би