Зейн Уилиам

Име:Зейн Уилиам
Години:11
Описание:Висок около 166см, Зейн е малко момче на 11 и половина. Очите са му кафеви, близо бежави. Косата му също е тъмно кафява, къса с горе-долу дълъг бритон, до веждите, леко зализан наляво. Зейн има много драскотини по гърба си, по което личеше, че той е бил изтезаван, като малък. Носи най-обикновенни дрехи. Една черна тениска с икона на орел на лявата гърда. Черни панталони, с колан и изглеждащи малко старички. Има ръкавици на двете ръце(такива като за колело), отново черни. Като за възрастта си беше достатъчно умен и хитър. Имаше и една малка чанта окачена около врата му, стигаща до гащите му. Там носеше всички неща, които му трябваха.
Характер:Зейн обичаше да се смее, беше шеговит. През повечето време, той беше с усмивка на лицето, но от време на време се сещаше за починалите му родители и усмивката му просто се изтриваше.През другата част от времето си, той четеше по някоя книга, беше много любознателен. Имаше най-различни серии на книги. Просто обичаше да чете за забавление. Накратко той беше един вид зубар. Той мразеше да е мръсен, защото петната го дразнеха. Обичаше да има конкуренция, защото иначе му беше скучно през повечето време. Обичаше да има много хора около него, беше доста бъбрив. Беше бърз и можеше да надбяга доста хора. Обичаше екстремното и изненадващото. Когато му беше възложена задача, той винаги се стремеше да е перфектно направена, или щеше да продължава да се опитва, докато не го направи перфектно, не се отказваше никак лесно. Когато се ядосваше, той леко почервеняваше и налиташе на бой... Макар и да не беше най-силният. Дори изглеждаше на слабак, който всеки можеше да бие. Когато го ударят, той отвръщаше на удара, повечето пъти в стомаха или в лицето.
История: Когато Зейн бил малък, на около 5-6 години, живял в малко селце из горите, заедно с майка си и баща си, но докато един ден не се случило нещо. Бандити нападнали селцето, убили почти всички, включително родителите му. Те взели малкия, заедно с няколко още момчета и момичета, завели ги на някакво място и оттогава, Зейн живеел там. Всяка седмица го изтезавали с камшик по гърба, от където идват и белезите по гърба му. Хранели го единствено с хляб и малко вода. Карали го да тича по няколко-стотин метра, всеки ден и затова той бил толкова бърз. Когато го карали да прави нещо и той не го направил както трябва го били, отново по гърба с тъпия камшик. Живял толкова радостно преди бандитското нападение, но оттогава, целия му живот заминал. Винаги бил намусен и тъжен. Единственото нещо което го развеселявало и то толкова, че едва да се усмихне, било спомените му с майка му и баща му. Единствено то. На около 8 години, той срещнал един малък приятел - сова! Той му станал пръв приятел, като винаги му отчупвал парче хляб и отделял храна за да се напие и нахрани добре. Совата трябвало да се крие, когато бандитите идвали, защото кой знаеше, какво щяха да му направят. Времето минавало, Зейн растял в бандистската бърлога, с приятела си сова. Един ден, докато бандитите тръгнали на лов, той успя да се измъкне от белезниците си, с помощта на малкото животинче. Те избягали двамата и се скрили в гората. И тук свършва историята му и почва днешните дни.
Домашен любимец: Сова.
Снимка: Няма.