Sandra Swallow

Име: Касандра Леонел Суалол Рочестър [Cassandra Leonel Swallow Rochester]
Прякори: Каси, Сандра, Лео, Лястовичка
Възраст: 11 години
Рожденна дата: 11. септември 1999 г.
Зодия: Дева
Външен вид: Дълга до кръста, катранено-черна коса, дори преминаваща към сини отенъци, права, сякаш пресата е минавала множество пъти през нея, се увива при всеки лек повей около млечнобялата шия на Лео. Често очите й са с лешников цвят, толкова наситен, истински и ярък, че погледне ли човек в тях, се опиянява от красотата им, усеща уханието на шоколад с лешници, единственото, което желае, е да ги докосне.. да проникне в тях.. да бъде изцяло погълнат от тях. Златистите нишки, които са се обвили около ирисите й не могат да бъдат обяснени от нито един очен лекар, но след като ги има, Сандра се чувства специална, уникална.. различна.
Вече една или две години от лявата страна на косата й виси един тъмносин кичур, който не е от онези фалшиви глупости на мъгълите, които се закачат с някакви фиби, ами си е съвсем истински.
Каси не може да се хвали с много голяма височина, едва достига 1.65 см, но за сметка на това има прекрасно тяло, слабо, но мускулесто, и в никакъв случай не прилича на анорексичка.
Тънките й и бледи, но въпреки това сочни устни приканват всеки мъж да я гледа с благоговение, сякаш тя бе богиня, а мъжете са нейните поданици.. Да, представителите на противоположния пол я обожаваха, а техните половинки - я мразеха.
Характер: Макар и зодия Дева, Леонел не се държи съвсем като такава. Вероятно ако някой познавач на зодии я срещне и се опита да познае зодията й, ще бъде доста затруднен - тя сякаш е смесица от смелостта на Лъва, упоритостта на Девата и добротата на Везните. Естествено, с това не свършва нейното описание.
Често, когато се чувства подтисната, тъжна, депресирана [което поначало се случва рядко], тя има нужда от успокоение, от някой, на чието рамо да поплаче.. но такъв човек няма. Но с времето тя се е научила да се оправя и сама - което значи, че вече почти не й пука дали има кой да я успокои или не. Обича приятелите си, макар и те да са малко и от доста време да не са близо до нея. Всъщност всеки, който успее да се добере до истинската й същност, да "влезе под кожата й", да й се докаже.. никога няма да съжалява. Тя би направила всичко за тези, които са й истински приятели.. да умре, а дори и повече от това. Хората, които се правят на едни, а са съвсем други, тези, които използват приятелите си, лъжат, просто защото вече така са свикнали.. за нея не съществуват, не са хора. Ако имаше някаква възможност, някаква сила, би заличила всички такива жалки подобия на човешката раса от света, но въпросът бе, че нямаше такава възможност.
Не е от стеснителните хора, макар преди да е била много срамежлива. Вече се е научила да живее ден за ден, да не вярва на никого, освен на себе си и най-важното - да си живее живота така, както на нея й харесва, за да не съжалява после, когато остарее.
Тези, които са й врагове, или по-точно казано - неприятели, трябва много да се пазят от нея, понеже тя чисто и просто може да стъжни живота им. Въображението й е повече от огромно и може да заплете какви ли не интриги и да измисли какви ли не номера, само и само за да покаже, че тя е силната.
Не се облича според вкуса на другите хора, има си свой собствен вкус. Мрази да подражава на някого, това е все едно да няма своя собствена личност. Не й харесват обикновените хора, винаги си е търсила някоя приятелка, която да е по-различна, да прилича на нея по един или друг начин.
История: Ранното утринно слънце нежно преминаваше през прозорците, увиваше се около завесите и накрая лъчите му достигаха измъченото лице на млада руса жена. Лястовичките, които бяха направили своите гнезда под прозореца на родилката, внезапно записукаха, сякаш да предвещаят излизането на бебето на бял свят. А ето я и нея - роди се с плач, толкова силен, че чак притесни майка си. Съпругът й стоеше до нея и й държеше ръката, но това нямаше да е за дълго.
Дойката уви дребното бебе в една кърпа и го отведе в друга стая, за да остави жената да си почине. А тя, самата графиня Рочестър, галеше съпруга си нежно по бузата, а на лицето й бе изписана усмивка, но бе истинска усмивка. Толкова дълго бе желала да му роди дете и най-накрая бе успяла, макар и да бе момиче. Но усещаше, че нейното време изтича, а не искаше той да види как любимата му умира. Тихо му прошепна, че й се иска той да отиде да види как е дъщеричката им. Графът не искаше да я оставя точно сега, но се примири. За нея би направил всичко. Тя му прошепна, че го обича, и обърна глава на другата страна. Още с излизането си от стаята, младата жена издъхна. Но така и никой не разбра.
От далечната страна на коридора се чуха викове, прислугата се опитваше да възпре някого, обаче явно не успяваше. Графът надникна в стаята на бебето, и само с един поглед каза на дойката да я скрие някъде. След това продължи напред.
Изведнъж пред него се озова един полицай, след това още един и още един. Започнаха да го налагат с палките си, да го ритат, да го псуват. Той не знаеше защо го правеха. Обаче знаеше, че никой от тази къща нямаше да се измъкне свободен.
И все пак някой се измъкна - дойката успя да избяга с малката през прозореца, имаше късмет, че стаята бе на първия етаж. Отпред имаше още полицаи, но те не я видяха, тъй като тя изпълзя през храстите. Бяга през гората, докато не й останаха сили и накрая падна от умора на земята. Бебето ревеше. Около нея летяха лястовици. И понеже момиченцето все още не бе кръстено, дойката реши да свърши тази работа. Swallow. Беше момиче на лястовиците.
На следващия ден пътуващи търговци намериха жената с детето. Бяха добри хора, затова решиха, че ще им намерят някъде временен дом. Заведоха ги с каруцата си чак до покрайнините на Лондон, където ги оставиха и показаха на дойката една порутена къща. Това щеше да е тяхното убежище.
Жената успя да си намери работа като чистачка на едно богато семейство, а през това време Каси обикаляше огромното имение. Така поне почти не се бе отделяла от живота на охолството. Но дори и това кратко спокойствие в техния живот не трая дълго. Богаташите обвиниха дойката в кражба, макар и тя да не бе извършила нищо лошо. Полицията я прибра, а вече едногодишната Сандра изпратиха в дом за сираци. Там момичето никак не бе гледано като за наследничка на граф Рочестър, но и никой не знаеше историята й. А дори и да я знаеха, нямаше да й повярват.
В дома Лео бе много нещастна, но нямаше друг избор, освен да търпи и да чака съдбата да й се усмихне. Чака цели десет години, но не съжаляваше.
На единадесетия й рожден ден долетя писмо. Да, долетя, не пристигна с пощальона, ами със сова. Сандра бе много щастлива - не че знаеше, защо някаква птица й носи писмо, и то в такава красива хартия, сякаш самата кралица го бе писала. Просто се радваше на птицата, обичаше животните. Успя да го скрие преди жената, която отговаряше за нея, да го види. А какво пишеше в самото писмо? Че е приета в магьосническо училище. Каси не можеше да повярва на това, но новината бе добре дошла - щеше да се махне от това гадно, смърдящо на умрели хлебарки и мухлясал хляб място. Щеше да отиде някъде на по-хубаво.
Без да казва на когото и да било за това писмо, Лео си събра малкото дрехи, които притежаваше, и една нощ избяга от дома. Чак когато се озова сама на улицата се усети, че училището отваряше врати чак в началото на септември. А сега бе още ноември. Все пак успя да намери какво да прави през тези месеци - стана детегледачка в едно богато семейство, а децата направо я обожаваха, макар и да беше едва с няколко години по-голяма от тях. Така и се научи да се грижи и за другите, освен за себе си.
Когато вече настъпи лятната ваканция за обикновените училища, Сандра реши да замине за това училище. Ако не беше още отворено, щеше да спи под някое дърво. И без това обичаше природата.
Допълнително: Има татуировки на две лястовици. Направила си ги е през времето, през което е чакала да тръгне за "Хогуортс". Понякога има чувството, че те.. едва ли не й говорят или нещо такова, когато не знае какво да прави, но си вярва, че това е от слънцето. Също така има пиърсинг над устната.
Има огромно желание да започне да свири на някакъв инструмент, китара или барабани, но досега не й се е отдала възможност, просто поради липсата на пари.
Но все пак е успяла да си купи един фотоапарат, и е осъзнала, че може да прави много, много красиви снимки.
Домашен любимец: Сиво коте на име Лео и полярна сова, която е нарекла Дона.
Снимки:

отивам в Рая..
хм, май е малко големичка..?
вятърът е студен..
имаш нещо да ми казваш ли?
с формата на сърце. ^^
блестя. [:
никога няма да умра.

Eдно огромно браво! Уникален и доста интересен герой. Върви да се разпределиш.