Стаята беше кръгла и тъмна. Имаше малки прозорци на върха на стаята, от които не влизаше почти никаква светлина. По стените бяха закачени картини на предишни учители, което навяваше на професорката мисълта, че някой ден и неин портрет ще виси някъде там. В центъра на стаята имаше едно масивно, тъмно писалище, с гръб към малките прозорци, отрупано със какви ли не шишенца, съдържащи най-разноцветни течности. Една от страстите на проф. Агрон бе да експериментира и затова се бе затрупала с голямо количество от почти всяка отвара която може да ти дойде наум. Креслото зад писалището бе тъмно червено и много удобно, както забеляза тя. Пред бюрото имаше два стола за посетители, които най-обикновено бяха заети от оплакващи се слидеринци. Агрон се отпусна в креслото си и се впусна да чете книга за отвари, която току-що бе взела от библиотеката.