Вътрешния двор

Вътрешния двор не представляваше нищо толкова голямо, колкото парка край замъка. Въпреки това той дори бе по-често посещаван, имайки се в предвид, че за повечето от часовете на учениците им се налагаше да минават от тук.
Той също бе една тревиста местност, с множество пейки и едно дърво в центъра, където попринцип седяха префектите, но не бе изключено да зърнете и някой от обикновените ученици.

Зейн имаше свободен час, през който помисли да дойде тук, на малко почивка. Имаше много хора, най-много ученици, разбира се. Той си намери някаква малка, самотна пейчица и седна на нея. Слънцето тъкмо залязваше. Зейн си мислеше, колко ли по-хубаво щеше да се вижда, от Кулата. Той си извади пръчката и почна да я разглежда. Никога не се е задълбочавал по тази тема. Чудеше се какъв ли магьосник може да стане, като порастне. Можеше да продължи да живее тук, в Хогуортс и да работи като учител. Кой знаеше! Много възможности имаше. Слънцето бавно, бавно залязваше със всяка изминала минута.

Имах нужда от малка разходка и реших, че е перфектното време, за опознаване на замъка и околностите му. Излезнах, ходейки бавно във двора и започнах да обикалям по пътеките. По едно време стигнах до вътрешния двор. Беше пълно с ученици и тук-там мернах някои учители. Ухилих се доволно и закрачих бавно навътре. Всички пейки бяха заети, но имаше една, на която беше седнало едно момче от Рейвънклоу.
Застанах леко пред него и извадих на показ най-красивата си усмивка.
- Здравей! Аз съм Джени, Джени Хъмфри. Знам, че сме от различни домове, но ми е приятно да се запознаем. - казах на един дъх и протегнах ръка.
Той ме погледна и не изглеждаше особено щастлив, но все пак стисна ръката ми и се представи.
- Мога ли да седна тук? - попитах и посочих мястото до него. Той кимна и аз леко се настаних на пейката. Забелязах, че върти пръчката си в ръка. - Хубава пръчка си имаш. - усмихнах се и той ме погледна. Видях нещо да проблясва в очите му, но то бързо изчезна. Може да е от вълнение, казах си аз и извадих картата на училището от джоба на роклята си.

-А-ъм..Д-да мер-рси! Х-хубава.....рокл-ля носиш! - каза момчето, едва, едва. Явно никога не еговорил на момиче, освен майка му. Беше доста притеснен, че дори малко почервеняваше отвреме на време(хД).
-Х-хубав залез, а? - попита малко плаховито Зейн. -Е, не знам з-за теб, но на мен м-ми харесва! - просто си личеше, че го беше срам, нямаше как някой да не го забележи. Той погледна нагоре и видя как облаците, почваха да закриват слънцето, виждаше как птиците летят около замъка, беше просто уникално.
-Ех...Някой път ми се иска и аз да имам крила. П-просто да литна нагоре и да не се връщам. Е? - обърна се към момичето - Нова ли си? К-каква ти е историята, че те приеха тук?

Разхождах се случайно по поляната,която обграждаше Хогуортс.Времето беше прекрасно,а природата също.Бях извадил пръчката си и наушкем правех "Алохомора".Беше ми забавно,но скоро ми омръзна.Започнах да разглеждам и видях Зейн и някаква Грифиндорка.Рейвънклоуцеът също ме видя и ми кимна да идвам.Аз обаче нали си бях малко Слидеринец направих гоооолямо сърчице с пръстите и започнах да се смея.След това се запътих към тях като през целият път се подигравах на почервенелият Зейн.Застанах до тях и си стиснахме ръцете с приятелката на Зейн.Представих й се и смигнах на Зейн.

Е, явно много го беше срам, защото се запъваше на някои от думите.
- Мерси за роклята. - казах весело и се усмихнах. Той започна да говори за залеза. Погледах към слънцето, което се криеше зад облаците и около него се виждаха много красиви цветове. - Да, залеза е хубав. - Казах докато гледах към светещия облак. Той каза, че му се иска да има крила и след малко предаде щафетата за говоренето на мен. - Как ме приеха? Ами тате ме попита дали искам да се запиша, аз естествено казах "Да!" и той изпрати писмо до Хогуортс. След няколко дни получихме отговор, че съм приета и да си избера предмети, които искам да изучавам.. - започнах да говоря и едно момче се присъедини към нас. Имаше весел вид. Явно му беше забавно да гледа изчевение Зейн. - Джени. Приятно ми е. - усмихнах се и стиснах ръката му. Той се ухили и седна на пейката до нас. - А ти да не би да заекваш? - не се сдържах най-накрая и попитах Зейн, който отново се изчерви. Този път обаче и аз го последвах. - Аз.. ъм.. извинявай. Просто съм от любопитните.. - казах и се усмихнах за пореден път.

-Аъм..Не, обикновенно се запеквам, когато съм притеснен..Ноо, се оправих, спокойно! - каза Зейн, като леко пукна едното си пръстче. Влиянието на Стив успокой Зейн. То го настрой на друг "режим", той взе пръчката с лявата си ръка и я насочи от гърба си, така, че и двамата да не я видят.
-Каш-Вцепени се-люк!(РОФЛ) - изкашля се Зейн, като съвсем тихичко се чуха думите "Вцепени се" и Стив скочи от пейката. Той бързо прибра пръчката си.
-АУ! ТОВА ПАК КАКВО БЕШЕ?! - изблика Стив в бяс.
-Какво имаш предвид? - отвърна Зейн, подсмихвайки се, тихичко. -Таа...Искаш ли да разгледаме замъка? Да ти призная и аз не съм го разглеждал, откакто съм дошъл. - обръщайки се към Джени. Той се приближи, достатъчно, че да види картата и предложи да видят красивото Езеро..

-Значи подли номера,а Зейн.Не мислех,че си толкова жалък,че да нападаш в гръб-казах спокойно аз.
Набързо се изтупах и се отправих надалеч от тях.Въобще не подозирах,че Зейн няма чест и напада в гръб.Явно трябваше повече да внимавам.Не всички бяха добри и честни каквито си ги представях.Извадих пръчката си и отправих разгневен едно заклинание по дървото до мен.Седнах през две пейки от тях и бръкнах в джоба си.Тайно бях взел от вкъщи цигарите на баща ми и запалката му.Натиснах копченцето и излезе огънче.След това запалих връхчето на цигарата и дръпнах.Беше гадно на вкус,но нали трябваше да се правя на газар.Надявах ес другите да ми завиждат и да се пукат от ят.Пушех си спокойно и отворих учебника по ГЗМС за да видя какво ще учим Понеделника.Беше ми много интересно.

Каза, че се е оправил. После доколкото видях, вцепени Стивън, който явно обичаше да прави сърчица във въздуха, но му нямаше нищо. Естествено не спрях да се смея през цялото им представление. После съвсем неочаквано, Зейн ме попита дали искам да разгледам замъка, като започнем от Езерото, а Стивън сърдито седна на една друга пейка и за мое нещастие започна да пуши! Обърнах се отново към Зейн.
- Нямам нищо против, само да не започнеш да заекваш пак, защото ще започна и аз. А тогава става лошо. - ухилих се и станах от пейката, след което изтупах роклята си отзад. Вдигнах двата си учебника и сложих картата обратно в джоба ми, след което погледах към Зейн. - Е, да тръгваме. - усмихнах се.Тръгнах бавно по пътеката и Зейн ме последва. На няколко пъти се обръщах към Стивън, който все така си пушеше. Но след като видях Езерото, съвсем забравих за него.

-Аз ъъ...Ти върви.. Аз ей сега ще дойда! - извика Зейн, отивайки обратно към Двора, сядайки при Стив.
-Хей, ти започна! - каза по детински начин Рейвънклоуеца, като продължи. - Не съм искал чак да те разсърдя, хайде, ела при нас!

Кийтан беше, така да се каже, на обиколка из училището.Беше му крайно интересно да разглежда всичко и то в детайли.ТОй минаваше през двора.Там в момента беше спокойно,защото часовете бяха току що свършили и почти всички си бяха по стаите.Кийт седна на една пейка и се заразглежда наоколу.Отвреме на време някой приминаваше през двора,но настъпи един такъв момент,когато никой нямаше.Само Кийтан.Той отпусна глава назад и затвори очи....

Излязох да се поразходя из двора на училището,а Демон както винаги ме следваше.Демон беше котето ми,козинаита му беше сиво-черна,а очите му искрящо зелени.Мразеше да стои сам в стаята,докато аз съм навън.Огледах се,наоколо нямаше никой или поне аз не виждах никой.Продължих да ходя с бавни крачки,а Демон вървеше непосредствено до мен.Днес както винаги беше топло,слънцето беше единственото нещо което се виждаше на небето,нямаше никакви облаци.Имаше едно дърво наблизо и Демон веднага изтича натам,покатери се и легна на един клон.Оставх го да си почива и продължих напред.Наблизо имаше пейки,на една от тях стоеше едно момче.

-Хей,как си.-приближих се и седнах на пейката.-Аз съм Катрин.-представих се и подадох ръка.

На Лиз и беше тъжно за нещо.Може би пак се бе замислила за баща й.Разходи се малко.Реши да седне намери една пейка и седна.Понеже се стъмняваше дя се загледа в залеза.Докато гледаше си мислеше:

-Толкова много искам да се запозная с някой.-помисли си тя и отново се загледа в прекрасния залез.По едно време чу шум от към храстите.Лиз бързо се обърна и видя,че в храстите има катеричка.Катеричката се приближи към нея и изведнъж скочи в скута й!Лизи си помисли:

-Доста странно поведение за катеричка.Ще я нарека Рунтавелка.-и запонах да я милвам.

След това тя скочи и отиде до едно дърво,покатери се и изчезна.Лиз отново се замисли за запознанство с някой.