Паркът край замъка

Паркът край замъка представляваше една доста голяма тревиста местност с доста малки цветчета върху нея. По него имаше множество пътеки, водещи коя до Черното езеро, коя до Забранената гора, коя към Пазачът на ключовете и дивеча и т.н. От едната й страна имаше един хълм, от който се виждаше целия пейзаж, включително и куидич игрището. Да не пропуснем, че по самата тревиста местност имаше и много дървета, под които доста от учениците обичаха да седят и да мързелуват.

С Мак тихо се движехме в пълно мълчание. Хванати за ръка обикаляхме из паркът на Хогуортс и накрая стигнахме до една част на хълма, която гледаше към Забранената гора, и нямаше никой наоколо. Седнахме под едно дърво, все така мълчаливи. Тогава момчето кимна към очилата ми и аз отново ги свалих, а той се вгледа в очите ми.
-Само така ли ми се струва, - каза тихичко той, слагайки ръка на врата ми, накраняйки се към мен, - или в очите ти се прокравда сянка на виолетово?
Гласът му звучеше леко игриво и нещо проблясваше в очите му. Беше истински сладур. Усмихнах се.
-Не виолетово, Мак, - засмях се, - на това му се казва лилаво - виолетовото е друг цвят.
Той съвсем се надвеси над мен и започна да ме целува. Някъде измежду целувките измърмори "знам". Накрая ме дръпна в скута си и отърка носа си във врата ми, оставяйки главата си там.
-Понякога, - започнах галейки косата му, - тялото ми по погрешка успява да усвои някакво минимално количество пигменти и очите ми стават лилавеникави.
Мак измърка и ме притегли още по-близо. Прокара ръка по гърба ми и зялата настръхнах.
По едно време вдигна глава, явно искаше да каже нещо...

Решихме да се разходим в парка край замъка. Намерихме си едно местенце и се настанихме там.
Питах Ви един много готин въпрос, за очите й и, че те имали сянка на виолетово.
Не знам защо, но някак ми хрумна. Като зададох въпроса сложих ръка на врата й и се наклоних към нея.
Тя се засмя и ми каза, че цвета е лилаво. Аз се доближих още повече и започнах да я целувам, като между целувките тихичко казах едно ,,знам".
Дръпнах Ви във скута ми и оставих главата си на врата й. Тя започна да ми гали косата и да ми разказва как тялото й усвоявало някакви пигменти и очите й ставали със лек лилав отенък. Аз много готино измърках и я дръпнах още по - близо до мен и прокарах ръка по гърба й.
След това аз си надигнах главата си и щях да й задам въпроса който през цялото време исках да й задам.
Той беше кратък - ,,Какво беше направил брат й" това не ме остави намира през цялото това време.
Какво може да е направил толкова Валентин, че Ви не може да го каже на глас.
След това бавно започнах да говоря:
-Ви, искам да те питам нещо - усетих, че тя леко претръпна, но аз не спрях - какво е направил Валентин?
Тогава, както аз си и мислех тя много се разстрой и най - накрая рече ....

И тогава Мак пусна бомбата - какво бе направил Вал... Въдъхнах, но се подготвих да говоря, може би все пак трябваше да му кажа?
-Вал... - започнах, по млъкнах. - Беше 2 седмици преди началото на годината. Бях получила писмото си за училище и щастлива си бях легнала. Дълго не можех да заспя, а когато започнах да се унасям, се почука на вратата ми. Беше Вал - брат ми, който учи в Дурмщранг, и прекарва почти цялото време в Русия. Но се бе върнал, бе дошъл да честити на малка си сестричка, че е влезнала в Хогуортс. Въпреки че, - засмях се, - той искаше да съм при него в Дурмщранг... Е, поне така искаше преди тази нощ. Както обикновено, седна на леглото ми и ме прегърна. Почна да ме люлее и да тананика нещо, както ме е приспиваше, когато бях по-малка. После ме остави да легна и се надведи над мен. Трябваше да ме целуне по челото, да каже някаква безсмислица и да се изнесе. Но не и този път. - Направих пауза, имах нуждата да си поема дълбоко дъх. - Тогава той ме целуна. По устните... С език... Беше пълна любовничеса целувка, като тези, които възрастните си разменят по забранените филми.
За момент спрях отново. Ставаше ми много, сърцето ми биеше неспокойно, а учудения и объркан поглед на Мак не ми помагаше много.
-Това... това не е много, - каза той, - не е толкова страшно.
Въздъхнах пак.
-Това бе само началото. След това Вал излетя от стаята измрънквайки някакви "съжалявам" и "лека нощ". Дълго време лежах просната на леглото си, не разбирайки напълно какво бе станало. Накрая реших да отида при Вал и да го питам. Той стоеше тихо на леглото си, явно размишлявайки над станалото. Аз седнах при него и го попитах какво има. Той започна да говори някакви несвързани неща, как ме бил обичал, как ме бил желал по непростими начини. Когато накрая спря да говори ме бутна на леглото си и направи това, което стори и в моята стая. Но този път не спря, целувките му продължиха надолу по шията ми, по гърдите, корема... - треперех, беше толкова трудно да говоря за това. - Той ме докосна на онези места... И то не само с устни или ръце... Той ме изнасили, омърси... Аз...
Замълчах... Не можех повече...

Виолет тръгна да разказва как брат й веднъж вместо да я целуне по челото за лека нощ я целунал по устните и било съвсем любовническо.
Аз се съгласих със нея и й казах, че това не е чак толкова много, но тя продължи.
Тя отишла в стаята и седнала до леглото когато Валентин я бутнал на леглото и я изнасилил.
Аз много се стреснах от това. Чудех се как да реагирам. И най - накрая реших да проговоря:
-Според ме е най - добре да забравим за всичко - казах й нежно аз.
Обърнах се и започнах да я целувам. Целувката беше този път много дълга, тогава усетих, че Ви ляга назад, но и ме дърпа със себе си.
Аз естествено разбрах какво иска. Легнахме на земята и се целувахме дълго и прекрасно. Виолет беше обвила ръце около мен...

Мак ме целуна и аз напълно се отпуснах, дори не знаех какво правя. В един момент се оказахме легнали, но не спирахме да се целуваме. Не усещах нищо, освен устните на момчето. Не можех да преценя и времето, колко бе минало? Може би само минути? Или бе станал час? Но целувките ставаха все по-разгорещени и по-разгорещени. Избутах мантията на Мак от раменете му на земята - беше ни обвила като черен облак. След това, не съм сигурна как, се оказах върху момчето, без присъствието на моята мантия. Надвесих се за момент над него, лицата ни на няколко сантиметра. Изплезих му се, а той се надигна леко и ме дръпна отново към себе си за поредната сесия целувки.
Мак отново ни завъртя, оказвайки се върху мен, и не спираше да ме целува. Обвих крака около неговите и телата ни вече бяха максимално притиснати. Усетих езиците ни да се докосват, но само за момент. Тогава устните му се спунаха към врата ми....

Минавайки през величествения парк край замъка забелязах двама души в далечината. Навярно бяха двойка , тъй като бяха като сандвич залепени един за друг. Като се приближих малко видях не кой да е а самата Виолет...
-Виолет какво правиш в този късен час навън? ...

Ние безспирно се целувахме по едно време аз бях отдолу и като се осъзная аз вече бях отгоре. Беше неописуемо.
По едно време се спряхме за малко и аз естествено се оказах отгоре. Тръгнах да махам вратовръзката и погледнах Ви въпросително.
Тя ми кимна усмихна се и аз продължих с махането на вратовръзката. След като я махнах я хвърлих леко настрана и разкопчах първите две копчета на ризата й. Когато тя се обърна изненадващо и започна да ме целува, а аз я прегърнах през кръста.
Тя ми разкопча ризата и прокара ръце през целия ми корем. Точно тогава чух някой да вика в далечината и веднага спрях.
Това беше съоченичка на Ви. Да това беше Хелда бях й чувал името някъде. Веднага станах, закопчах ризата и подадох на Виолет Вратовръзката, прошепнах едно тихо ,,Обичам те, ще се видим по-късно " на Виолет и побягнах към училището.

Ъъм.. като я поогледах разбрах, че тук е ставало нещо преди да дойда. Първо ризата й беше разкопчана, а докато идвах момчето , с което явно беше, изхвърча сякаш туко - що бяха обявили безплатни КФС менюта. Второто нещо, което ме притесни беше изразът на лицето й. Беше объркана.
-Ви , какво става? - нежно я попитах аз.

Всичко стана много бързо и доста се обърках. Накрая останах сама с Хелда, която ме попита какво става. Обясних й, че всичко тръгва от баса с нея, и как съм се запознала с Мак. Разказах й какво стана и на плажната ивица и тук. Тя като че ли се учуди, но замълча до края на разказа.
-А той така се ометее, - засмя се тя.
-Наали? - отвърнах аз през смях. - Но трябва да го намеря.
-Естенствено, - смигна ми Хелда.
И аз щастлива хукнах към замъка, да намеря любимия грифиндорец...

Бях още на първия етаж когато Ви ме посрещна по коридора:
-Мак - каза тихо тя и ме прегърна.
-Хайде да продължим - рекох аз и я погледнах въпросително, а тя кимна във отговор на съгласие.
Излязохме пак на същото място и тя седна в скута ми.
Загледах се към облаците когато усетих, че тя ме докосна по врата.
Погледнах я, а тя се надвеси към мен и започна да ме целува. Отново ми разкопча ризата и легна назад.
Не знам защо, но бях малко омърлушен. Трябваше и аз да направя нещо.
Обърнахме се. Аз бях отгоре, а тя отдолу. Хвана ме с крака и ме притисна максимално до себе си.
Телата ни опираха едно във друго. Не спирахме да се целуваме. Тогава Ви...

Намерих Мак още на първия етаж, той ми предложи да се върнем на същото място. ЗАпочнахме да се целуваме и се оказахме в позата, в която ни свари Хелда. Беше много приятно, чусвах се топла.
Но....
Аз....
-Мак? - Промърморих, докато той целуваше врата ми. - Не знам... дали мога. Аз... нека спрем.
Не знаех какво правя, но не се чуствах сигурно. Нещо вътре ме човъркаше, не ми даваше да се отпусна. Извърнах глава и не смеех да го погледна. Чуствах се... тъпо.
Тогава...

Докато правехме поредната сесия целувки учудващо за мен Ви ме помоли да спрем.
Аз надигнах главата си и я питах:
-Какво имаш предвид?
-Всичко свързано с Вал не ме оставя намира - призна ми тя през сълзи.
-Спокойно - пробвах да я успокоя аз, но тя започна да плаче:
-Как можа да го направи? Как можа?
-Спокойно Ви - аз я дръпнах в скута ми и тя облегна глава на гърдите ми.
Започнах да я галя по косата и да я успокоявам. Виолет ме прегърна праз кръста и стояхме така доста дълго време.
На мен ми беше много кофти, че тя е разстроена заради Вал.

Въпреки сълзите и опитите да изкарам Вал виновен за тях, не знаех всъщност какво има. Беше объркващо и прекалено и в момента просто исках да избягам. Нsкак си, цялата тази ситуация беше извън контрол.
Накрая просто реших, станах и си изтупах мантията.
-Трябва да вървя, - казах тихо и безизразно, - Хелда сигурно вече се притеснява.
И побягнах с всички сили към подземията и общата стая, където можех да си подредя мислите, или поне така си мислех...

Виолет изведнъж стана изтупа си мантията и каза, че трябва да върви.
И побягна към училището. Аз я проследих с поглед и някак си ми стана малко тъпо и имах чувството, че аз бях виновен за .... нещо.
Легнах по гръб на тревата. Започнах любопитно да гледам звездите.
Стоях легнал на тревата доста време или поне на ме така ми се стори. Усетих доста смразяващ по корема ми и тогава се усетих, че още бях с разкопчана риза. Мислех си за Виолет доста време. Накрая се изправих и с много бавна крачка влязох в училището където професор Агрон ме погледна кисело и изкрещя ,,Веднага В стаята. И се закопчай веднага". Аз испълних всичко и се запътих към общата стая като ме обзеха много странни мисли и започнах да си представям някои неща за които не биваше да мисля. Спънах се в едно стъпало и паднах право по нос.
Това стъпало в носа ме накара да си мисля за доста по различни неща. Върнах се в стаята и се огледах в едно огледало.
Носът ми беше малко посинял. Ужас казах си аз и се запътих към леглото.

Отново с Ви се бяхме разбрали да се чакаме тук. Аз бях пристигнал първи. Седях на трявата и си мислех какво ще стане.
Трябваше да успокоя малко топката наистина. Пък и тя се дърпаше също. Много мислих легнал вече на тревата.
Накая окончателно реших да поуспокоя малко топката. Бях затворил очи когато, усетих някой да ме гокосва по рамото.
Тъкмо да се стресна когато си помислих, че няма кой друг така нежо да ме пипа по рамото освен Виолет.
Да, това беше тя. Отворих очи и тя се усмихна над мен. Аз също се усмихнах. Седяхме така към 10 секунди.
Накрая се надигнах, а тя се настани в скута ми. Обърна се към мен и сложи краката си на земята до мен.
Гледахме се точно в очите и си се усмихвахме. Тя ме прегърна и сложи главата си на рамото ми.
Аз обвих ръце около нея. Седяхме така сравнително доста време и тогава тя се дръпна от прегръдката и ....

С Мак трябваше да се срещнем в парка. Когато отидох той вече беше там. Както обикновено се оказах в неговия скут. Постоях така и пак се дръпнах. Беше много странно - всеки път щом го доближавах, се отдръпвах, сякаш нарушавах нещо, нечие притежание... Може би имах чувството, че той принадлежи на друга, може би беше заради мен? Не знаех, но все пак го направих. Настаних се на тревата, този път, не чак толкова далеч от момчето, защото виждах, че го боли.
... Млада чернокоса жена стоеше на поляна до красиво езеро. Слънцето залязваше вече, но тя все още чакаше... Накрая той дойде. Черната му коса весело проблясваше на слабото слънце, а очите му издаваха безмерно щастие. Явно най-накрая беше говорил с сестричето си.
-Трябва да ти кажа нещо... - каза жената, но сякаш го казвах аз.
Лицето му мръкна.
-Знаех си... но ти си си виновна - процеди той през зъбите си.
Нея я болеше, и въпреки че усещах болката й, тя ми достави удоволствие...
Споменът не бе мой... дори не бе и на брат ми... Но какво толкова искаше да му каже това момиче и защо аз видях нейния спомен?!
Всичко се завъртя, усетих главата си на влажната трева и всичко стана черно...

Виолет пак се дръпна от мен и седна на тревата до мен. На мен ми стана изключително гадно. Започнах да мисля какво може да й е?
Дали може да е заради Валентин? Може ли да е заради мен? Какво й имаше? Защо страдаше? Всичките тези въпроси ми се въртяха из главата, която в точи момент щеше да се пръсне като балон. По едно време я погледнах и видях, че тя гледа в нищото. Трябваше ли да направя нещо?
Видях, че й призлява и тогава, тя падна на земята със затворени очи. Веднага изтичах при нея и се надвесих над нея:
-Ви, Ви какво става Ви? - тревожно заговорих аз. Мисля, че тя беше припаднала или беше в безсъзнание. Трябваше да й помогна, но не трябваше да викам никой. Сетих се, как по филмите си удряха един шамар и човека се свестяваше, но усетих, че не трябва да правя това.
Тогава се заогледах за вода наоколо, но тогава се сетих за едно заклинание. ,,Аква Лумос'' прошепнах аз и във шепите ми се появи малко вода. Плиснах я върху очите на Ви и тя се свести.
-О боже ,Ви ! - не се сдъжах аз и я целунах. Изглеждаше доста объркана. Помогнах й да се изправи и пак седнахме един до друг.
-Ви, какво стана защо припадна? - попитах все още притеснено аз. Тя не проговори дори и думичка.
Стояхме така около 20 секунди, а аз я гледах тревожно. Тогава Ви каза...

Изведнъж вода се спече по лицето ми и мракът изчезна. Бях отново в парка до Хогуортс. Не разбирах чий е този спомен и защо го виждам и аз... Явно беше, че не беше на брат ми, защото не усещах неговите чувства, не виждах душата му. Езерото ми беше познато - с брат ми бяхме ходили там след негови куидични мачове, на които ме бе канил. Но това момиче...
Мак ме гледаше объркано и ме попита какво е станало.
-И аз не знам - отвърнах му мудно.
Беше ми призляло. Беше толкова тежко и безнадеждно, като че още усещах чувствата на момичето, което и да беше то. И защо брат ми й бе съскал така, че знае, и че било нейн проблем?
Не можех да се отърва от тези мисли, докато не погледнах Мак и не видях, че той е...

Изведнъж Ви започна да гледа странно надолу в тревата. Аз я погледнах притеснително, а тя ме погледна също.
-Какво стана,Ви? - защо припадна? -Добре ли си?
Отново питах аз.
-Мак,..... аз сега искам просто.... - занарежда тихо Ви и тогава тя се хвърли в мен и започна да ме целува и да ме прегръща доста бързо.
Докато се осъзная бяхме на земята и се целувахме. Аз започнах да я събличам, и аз много се учудих, защото Тя не се дърпаше. Аз бях гол до кръста.
Започнах и аз да махам вратовръзката, а тя бавно започна да плъзга ръце към чатала ми, който беше пораснал до неузнаваемост.
Не успях да повярвам какво щяхме да направим. Или поне така си мислех. Вече бях махнал вратовръзката и разкопчал ризата.

Мак ме бе бутнал на тревата и започна да ми разкопчава дрехите... И в едни момент подскочих.
-Мак! Какво по дяволите?! На колко мислиш, че сме? - попитах слисано.
Сърцето ми биеше лудешки, а момчето така ме бе стреснало, че се намирах на повече от половин метър от него. Не можех да разбера какво иска, какво му се върти в главата.
Той също ме гледаше объркано, май му ставаше навик около мен.
-Ако не ми кажеш си тръгвам, - заплаших и започнах да си закопчавам ризата.
Тогава Мак...

Мислех, че Ви няма да се дърпа, но в един момент тя подскочи и се дръпна.
Започна да ме пита какво правя и на колко мисля, че сме.
Помислих какво да кажа и тогава си дадох сметка, че не знам какво правя.
-Ви, съжалявам - започнах малко объркано аз - не знаех какво правя.
Бях много слисан и объркан. Какво ми имаше. Защо съм тръгнал да правя такива неща.
Стоях в полулегнала поза с разкопчана риза. Мислех си, че всичко ще е ок.
Сега какво трябваше да направя? Бяхме в много кофти ситуация.
Нямах какво друго да кажа. Не знаех какво да направя. И все още не разбирах какво тормози Ви.

Главата почваше да ме боли от толкова много мисли. Нима Мак толкова държеше да спи с мен?! Или това, че брат ми ме бе изнасилил, го караше да мисли... и аз не знам какво. Цялата треперех и пръстите ми бяха потни, за това едва успявах да закопчая копчетата на ризата си. Когато свърших с закопчаването, безнадеждно се заопитвах да завържа вратовръзката си, но така и не се получаваше и накрая я оставих наполовина вързана да виси около врата ми на голям клуп.
Ето едно нещо, за което ми трябваше Вал - стигнеше ли се до някой по-напрегнат момент, не можех да се справя. Започвах да се замислям дали да не трябваше да влезна в Дурмщранг?
Мак накрая се изправи до седнало положение и каза...

Ви още седеше на около метър от мен. И двамата мълчахме. Трябваше да кажа нещо защото обстановката още повече натегна.
Видях, че Виолет не можеше да си сложи вратовръзката и просто я остави около врата си.
Надигнах се и най - накрая проговорих:
-Ви, знам, че тези думи малко ще те стреснат - направих малка пауза - , но въпреки абсолютно всичко не можеш да си представиш колко те обичам.Знам, че не трябваше да започвам, но не знам какво ми стана.
Стана ми шантаво като го казах. След това се погледнахме в очите и стояхме така доста дълго. На мен ми дотежа още повече.
Ви се размърда малко и седна по - удобно. Не знам какво трябваше да кажа или да направя. Просто се гледахме право в очите.
Ви тогава започна да.....

Тогава Мак пак изтърси нещо неуместно - обичал ме. Е, с това чашата преля. Започнах да си говоря главно на себе си.
-Единия ме обича, защото има проблеми с главата, другия ме обича, защото не ме познава... Абе, нямате ли си друга работа, че всичките да ме обичате?!
Започвах да се ядосвам, и двамата бяха успели да прекалят. Вал поне... се държеше нормално сега, а и... не е важно, важното беше, че сега Мак настояваше, че ме обича.
-Не ме познаваш достатъчно, че да ме обичаш, - обърнах се към момчето, което ме погледна с едни такива наранени очи... - Не ме гледай така сега, - продължих, - точно за това ти говоря.
И в този момент Мак...