Черното езеро

Черното езеро беше място, което през по-голямата част от деня беше изпълнено с хора. Учениците по навик насядваха по бреговете и разговаряха с часове. Самото езеро беше мрачно и тъмно, като катран, а същнсот водата беше обикновена. Често в дълбините се мяркаше огромна сянка, чиито собственик малцина знаеха. Също така по дъното му се спотайваха доста тъмни създания, като например езеряните. Естествено тук живееха и множество риби и водни кончета.

Стигнах без проблеми на Езерото и оставих нещата си на тревата до мен. Зейн остана, със сигурност, за да се сдобри със Стивън. Трябваше да ги почакам. Отидох бавно до езерото и го огледах. Беше адски черно и разбрах, защо се казва Черното Езеро. Седнах на брега и потопих един от пръстите ми във водата. Водата беше много студена. Поседях така няколко минути и усетих, че не усещам пръста си. Извадих го бързо и го увих във мантiята си. По едно време усетих лека топлина и се успокоих. Станах и се върнах при учебниците си. Седнах до тях и започнах да чакам Зейн и Стивън, може би. Дано не ме накарат да ги чакам цял ден. Исках да си почина и наистина да огледам замъка.

Единствената ми реакция бе да изпусна количеството дим в лицето на Зейн.След това казах:
-Ооо,Черен Петър.Дай да те пипна за късмет.
Замахнах с ръката и го ударих леко по рамото като продължих с речта си.
-Така де,заприлича ми на коминочистач.Защо си черен да не би да си паднал в камината.-казах възможно най-подигравателно аз.
След като ми олекна го подканих да настигнем Грифиндорката.Все пак сега ако и тя ни се разсърдеше щеше да стане грозно...

ПС. Еехх..не сме тук, но карай.

-Махни се Торн! - извика Зейн, посочвайки пръчката си в неговото гърло.
-Хей! Спрете се идвамата! Какво си мислите, че правите?! - попита Николас Орион - нашия ръководител. -Зейн, свали пръчката долу! ВЕДНАГА! Какво си мислите, че правите?! - ядоса се господина. -Хайде и двамата в Стаята ни! Веднага.. А, ти...Грифиндорке...по-добре се прибирай..И без това се стъмва.. Хайде!
Зейн свали пръчката си, тръгвайки ядосан към стаята на Рейв. Дори не обърна внимание на Джени(ХД)...

Докато си седях, чух силни гласове да се приближават. Обърнах се и видях Зейн и Стивън. Зейн опря пръчката си в гърлото на Стивън.
- Хей! Спрете! - извика мъжки глас и аз се обърнах към страната на гласа. Видях един учител и той ги накара да отидат в кабинета му. Зейн се обърна ядосан и тръгна натам без да ми каже нищо. Е, поне знаех, че е от Рейвънклоу и можех да го намеря по някое време.
Учителят ми каза и аз да се прибирам, затова бързо си събрах нещата и затичах навътре. Минах покрай Зейн и тихо казах едно "Чао.", след което тичешком се прибрах в стаята на момичетата от Грифиндор.

След часа ми по отвари отидох до черното езеро и седнах на тревата и започнах да чакам Джени.
Езерото беше невероятно черно и от любопитство потопих ръката си във него.Усетих че е адски студено и веднага си извадих ръката
След това поогледах замъка от по-хубава гледка и отново седнах на тревата усетих лек ветрец който ме накара да легна и
със интерес започнах да гледам облаците и небето.Чаках дълго, накрая видях че започва да ми се спи и започнах да си пиша домашното по отвари.

След часа по отвари тръгнах с моята бавна крачка към езерото. Ходех бавно и съм сигурна, че загубих поне двадесет минути в ходене. По едно време вече можех да видя езерото, както и Мак, който си пишеше домашното с гръб към мен. Промъкнах се тихо зад него и го докоснах по рамото. Той подскочи, а аз започнах да се смея. Той ме погледна сърдито, но после и той се засмя. Оставих учебниците си на земята и седнах на тревата. Беше необичайно топъл ден и се дразнех, че не облякох роклята с късите ръкави. Преметнах мантията си малко назад и навих ръкавите на тази. Когато малко се охладих погледнах към небето и започнах да броя облачетата и птичките, които минаваха през тях.
- Как си, Мак? - попитах изведнъж, докато все още гледах към небето. Тръснах главата си и няколко кичура паднаха пред очите ми. Хванах ги с ръка и ги сложих обратно отзад. - По какво пишеш? - попитах и придърпах тетрадката му към мен.

Все още си пишех домашните когато усетих че някои ме докосна по рамото и много се стреснах.
веднага се обърнах и видях че това е Джени.Отначало това не ми хареса, но когато тя се засмя
и на мене ми стана смешно и аз се разсмях.
Тя ме попита по какво пиша и ми дръпна тетрадката аз отговорих, че пиша по отвари.
Когато свърших я попитах:
-Какво мислиш за професора по отвари? - Защото на мене ми се стори много скучна. Neutral

Седяхме на тревата и изведнъж Мак ме попита какво мисля за професора по Отвари.
- Ами, като се има в предвид, че това е любимия ми предмет, мисля, че професор Агрон си е супер. И хич не е скучна. - казах като го погледнах укорително. - На теб кой ти е любимия предмет? - попитах и отново се загледах в облаците.
Небето криеше невероятни неща. От птици, до миниятюрните звезди, които виждаме вечер. Спомних си как с тате ги гледахме през прозореца и той ми казваше кои са съзвездията. Усетих, че семейството ми ми липсва...

Джени ми отговори , че това й е любимия предмет и че не намира професорката за скучна.
Аз малко се изненадах, но когато тя ме пита кой ми е любимия предмет вече се замислих.Накрая й отговорих:
-Ами аз имам няколко любими предмета.Единият от тях е ЗСЧМ, а другият е Трансфигурация.
Тя кимна и замълчахме.На мен ми стана малко тъпо че мълчиме и подкарах темата за домовете със въпроса:
-На теб кой дом най-много ти харесва и искаше ли да си във Грифиндор?

Той каза, че харесва ГЗМС и Трансфигурация, на която така и не се записах. После и двамата млъкнахме и аз се заиграх с тревата. По едно време той попита дали съм искала да съм в Грифиндор и кой дом ми харесва.
- Ами, в къщи тате ме питаше този въпрос всеки ден и моят отговор винаги беше различен. - ухилих се. - Но последния ден, когато тате ме изпращаше на гарата се провикнах от влака: "Тате, искам да влезна в Грифиндор!" и видях една от усмивките му, която правеше, когато е наистина щастлив. И реших да направя всичко възможно, ако влезна в Грифиндор, да уча и да изкараме много точки. - усмихнах се. - Предполагам не искаш да ти отговарям на това, кой дом ми харесва, защото е очевидно? - попитах и направих опит да повдигна една вежда, но не се получи и той се засмя, след което и аз. Когато спряхме го попитах, все още весело - А ти?

Джени ми разказа как баща й все я питал такива неща и тя отговаряла различно.
След това добави, че точно като тръгвал влака за Хогуордс тя се провикнала, че искала да бъде в Грифиндор, а баща й много се зарадвал.
На мен това ми прозвуча готино.
Каза ми, че няма нужда да питам кой е любимия й дом и ме погледна и се опита да направи нещо което много ме разсмя.
След като поспряхме да се смеем ме попита същото:
-Еми аз много исках да вляза в Грифиндор и съм доволен, че съм в този дом. - Отговорих й аз, погледнах я и тя като се обърна аз успешно вдигнах лявата си вежда защото бях много добър в това.
Видях, че тя се разсмя и аз се посмях малко.
-Еии Джени трябваше да пратя сова на майка ми за първия си час извинявай трябва да бягам.
Аз се надигнах казах и ,,Чао Чао" , помахах й и си тръгнах.

Говорехме си малко и изведнъж той каза, че трябва да тръгва.
- Чао чао. - каза той и помаха.
- Довиждане. - усмихнах се и тръгнах към замъка. Мак ме подсети, че трябва да пратя писмо на тате.

Бях се измъкнала от замъка и се разхождах навън, на лунната светлина. Обичах нощните и спокойни разходки, през които почти никога никой не се сещаше да ме потърси. Лек ветрец подухваше и развяваше пусната ми коса. Въздухът бе влажен, дали щеше да вали? За сметка на това, небето бе чисто, без нито едно облаче. Докато вървях, стигнах до Черното езеро. Водата бе тиха, търпелива..сякаш слушаше нечия история, без да я прекъсва, защото бе развълнувана от думите. Разбира се, нямаше жива душа. Седнах на тревата, близо до брега. Обвих с ръце коленете си, беше хладно тази вечер. Взех едно камъче, което се бе озовало до мен, и го хвърлих лекичко във водата. Тя се раздвижи и образува кръгове по повърхността. Повторих това още един-два пъти, но чух някакъв шум зад мен...

Вървях бавно и внимателно. Бях си обкялкла любимите дънки и суичера и щом задуха вятър се виждаше емблемката му с "I love London". Беше подарък от майка ми за рождения ден, наистина го харесвах и го обличах при всяка възможност. Стигнах до езерото. Беше просторно и много красиво. В далечината се виждаше как прехвърчат прици.
Обиколих около едно дърво, когато чух някакъв шум. Обърнах се и видях едно момиче със дълга златиста коса да седи на тревата. Познавах я. Беше от моя дом.
- Здравей. Извинявай, че те прекъсвам, не исках. - казах аз и понечих да си тръгна.

До мен се приближи хафълпафка..бях я виждала. Притесни се, че ме е прекъснала, но аз се усмихнах.
- Няма проблем. Ако искаш седни, и без това не познавам почти никого в замъка. Аз съм Ванеса - подадох ръка на брюнетката.Най-после щях да завържа, може би, приятелство..Щеше да ми бъде от полза през времето, което щях да прекарвам в Хоуортс.

След поканата на момичето се настаних на тревата до нея и двете се вгледахме в хоризонта. Леките вълни на езерото, причинени от вятъра, си личаха още от далеч. Видях как една птица премина отгоре ни и се сетих за днескашната случка. Усмихна се и погледнах към момичето. Ах, беше божествено красива. Имаше искрящо ярки сини очи иии косата ... и перфектния нос, всичко беше идеално, но знаех, че всеки си има недостатъци, но обичах да ги пренебрегвам, затова гледах само хубавите страни на Ванеса.
- Казвам се Касиди, между другото - подадох ръка и двете се здрависахме. Най- накрая успях да се запозная с някого. Вътрешно се усмихнах и продължих да гледам тези красиви сини очи.

- Много хубаво име - усмихнах се на Касиди. Тя се бе загледала в една птица, която кръжеше около нас. Забелязах как ме оглежда. Бях свикнала, всички подчертаваха красотата ми. Но аз не бях от онези хора, които гледаха смао външния вид.
- Не се залъгвай по лицето, косата, очите ми и всичко останало..не съм чак толкова перфектна - леко се засмях. Другото момиче също се усмихна, беше много лъчезарна.

- А ти какво правиш навън през нощта..в този късен час? - беше ми любопитно. Вярно, аз си падах нощна птица, но не познавах много хора, които да обичаха да се разхождат под лунна светлина - което за мен бе едно от най-прекрасните неща на света. Докато чаках Касиди да ми отговори, легнах на тревата, а косата ми се разпростря наоколо..

Поласках се след като ми каза, че имам хубаво име. Усмихнах и се мило и последвах примера й. Легнах на тревата. Наистина беше приятно. Малките стръкчета леко погъделичкваха ушетата ти и ти става приятно хладно от леко мократа трева. Ванеса ме попита какво правя тук толкова късно. Хмм ... замислих се.
- Честно казано, не знам. Исках малко да се развредя ии обикалям, където ми видят очите - отговорих й аз и погледнах към езерото. - Луната се отразява страхотно, не мислиш ли?
И наистина беше така. Светлината си пропяваше път из езерото и стигаше чак до нас. Огря ни в очите и аз си сложих ръка на челото, за да я прикрия, но видях как Ванеса и се надаждаваше и я пуснах. Тя да не е върколак, помислих си и се засмях. Почувствах нещо.
- Ккк-каво е това? Чувствам .. сила. Да не би да е енергията на луната? - реших да споделя какво чувствам, защото изглежда Ванеса знаеше много повече за тези неща от мен.

Лиз обичаше да се разхожда и да гледа луната.По едно време чу гласове.Тя ги беше чувала и преди.Бяха на Каси и Ванеса.Тя от одавна искаше да се запознае с тях и реши да отиде при тях.Отиде и им каза:

-Здравейте!Искам да се запознаем!Аз съм Лиза!Приятно ми е!

Момичетата се усмихнаха и...

Касиди се разположи на тревата до мен. Изглежда и тя харесваше лунната светлина. Изведнъж всичко около нас бе огряно в бяло. Примигнах, но скоро свикнах със светлината. Момичето до мен прикри очи с ръка, но скоро и тя я дръпна. Не знаех какво е станало, но явно бе някаква сила на луната, както каза Касиди.
- Нямам представа..може би .. - и докато се чудех, до нас се приближи някакво момиче. Все още не виждах нормално от рязката промяна в светлината, но след малко я видях. Беше ми позната, от дом Хафълпаф. Искаше да се запознаем, името и' бе Лиза. Какво пък.

- Аз съм Ванеса - леко се усмихнах. Погледнах към Касиди и видях, че се кани да проговори..

Касиди стана рязко, зави й се свят и изчака няколко секунди докато се оправи.
- Аз съм Касиди - приятно ми е. Бях изненадана от появата на това момиче. Та беше вечер! Кой знае какво прави тук. Изглеждаше сякаш по-малка от нас, невинна, миличка, но знаех, че в Хогуортс ние сме най-малките. Зайци, помислих си.
- Е, Лиза, какво правиш тук толкова късно? - обърнах глава към нея, но отново легнах на тревата и светлината от луната ме огря.

Отидох при тях.Радвам се,че са от моя дом!Надявах се да имам приятелки в това учлище и кой може да мистанат добри прриятелки.После казаха:

-Аз съм Вънеса-и тя се усмихна

-Аз съм Касиди-приятно ми е!

После ме попитаха:

-Какво правиш тук?

Аз седнах и казах:

-Ами незнам,разхождам се!А вие?

Тогава те...

Усмихнах се. Луната се издигаше все повече в нощното небе. Тук-там се виждах звездите, някои ярки, други не чак толкова. Беше красива лятна нощ.
Усетих, че клепачите ми натежават. Не успях да прикрия прозявката си. Погледнах другите момичета и промълвих:
- Аз ще тръгвам, прекалено съм уморена..беше ми приятно - усмивката отново озари лицето ми. Бавно се изправих и тръгнах към замъка..