Класната стая

Катрин влезе в кабинета по вълшебства. Зае едно свободно място и с нетърпение чакаше часа да започне. Първокурсниците влизаха и заемаха местата си, стаята малко по малко се напълни с ученици и часа вече можеше да започне. Професор Уолтър влезе в кабинета, като се извини за закъснението. Набързо ни съобщи двете заклинания, които първокурсниците щяха да упражняват днес. Те бяха "Лумос" и "Нокс". Лумос бе заклинание за светлина,тъмнокосата знаеше това заклинание, дори го бе правила няколко пъти. Второто заклинание бе противоположното на "Лумос", то загасяше светлината. Професор Уолтър произнесе първото заклинание и от върха напръчката излезе светлина която озари цалата стая,след това той бързо изрече "Нокс" и светлината моментално изгасна. Сега бе ред на учениците да се поупражняват над двете отвари. Кат извади пъчката и силно и ясно извика първото заклинание. Върха на пръчкатаи започна да свети, и за миг светлината погълна цялата стая. Момичето бързо изрече и второто заклинание, така светлината бавно угасна. На лицето на Катрин се изписа усмивка, не вярваше, че ще успее да направи заклинанията от първия път, поне не и второто, защото беше ново за нея.
Професор Уолтър наблюдаваше работата на всички първокурсници, след което ги оцени. Не след дълго би и звънеца. Кат излезе от стаята и се запъти към общата стая на грифиндор.

Не бе изминало много време, и Сандра отново започна да закъснява. Някак си й идваше отвътре, не можеше да бъде винаги точна. Тази нощ бе спала така дълбоко, както казваха, като къпана, и сутринта се бе събудила едва-едва, и то вече когато всички помещения на Рейвънклоу се бяха опразнили. Каси се чувстваше като нарушител в стаята, докато се развяваше насам-натам, опитвайки се да се оправи възможно най-бързо. И все пак бе закъсняла, и то не малко, и то не за кой да е час, ами при директора. Но, нямаше какво да се прави, вече се беше случило и не можеше да го промени.
Чернокоската наближи масивната врата, зад която не се чуваше и грам шум. О, да, как хубавичко щяха да я погледнат сега.. точно по средата на часа, съсредоточили се в урока, и тя връхлита в кабинета като някаква загубена птичка.
- Извинете за закъснението.. - тихо промълви първокурсничката, когато влезе в стаята, и сведе глава надолу, тъй като не искаше да види как я гледат съучениците й. Тя пристъпи от крак на крак, докато най-накрая професор Уолтър й каза да си седне на мястото и да се залавя за работа. Каси се усмихна леко, доволна, че се размина със забележки и подобни неща, които, както бе чувала, често се случваха в училищата на мъгълите. Още едно хубаво нещо за "Хогуортс".
Сандра се загледа в дъската, където бяха изписани двете заклинания, които щяха да учат днес, Лумос и Нокс, и тяхната употреба, съответно за светване на магическата пръчка и изгасване. "Това звучи лесно", помисли си момичето и бързо извади пръчката си от дълбокия джоб на черната си мантия. Все още не можеше да свикне с чувството, което изпитваше, когато я докоснеше - едно леко потръпване, сякаш пръчката оживяваше за секунда и след това отново ставаше безжизнено парче дърво, което по някакъв вълшебен начин изпълняваше "заповедите" на своя притежател.
- Лумос! - изрече Каси и в миг върхът на пръчката й светна с ярка, почти бяла светлина, която озари целия чин, а вероятно ако беше по-тъмно, щеше да освети и по-голяма площ. Когато първокурсничката промърмори "Нокс", върхът на пръчката изгасна, сякаш никога не бе светил. "Странно", помисли си чернокоската, чудейки се как ли би реагирал на едно такова явление някой прост човек. Това си беше доста интересно, а и определено имаше смисъл от него.. всъщност имаше ли въобще някое заклинание, от което да нямаше нужда? Надали.
Когато часът свърши и звънецът издрънка щастливо, всички ученици бързо се изнесоха от кабинета, а Сандра затътри бавно крака обратно към стаята си, а очите й почти се затваряха от умората, която я налягаше.

Часът започна бързо. Професорът доста закъсня. Съобщи бързо, че днес ще учим за ,,Лумос" и ,,Нокс".
Аз тези две заклинания ги знаех прекрасно, защото винаги когато брат ми реши, е трябва да ме уплаши. Аз винаги ги използвах за да го видя в тъмното, ако той не ползваше ,,Експелиармус". Учителят ни подкани да започваме, а аз преди всички изрекох ,,Лумос" и върхът на моята пръчка веднага светна. Тогава ми хрумна една идея:
- Защо да не покажа какво друго знам? - казах си аз. Тогава изрекох ,,Лумос максима" и както очаквах моята светлина се вдигна във въздуха.
Всички ме погледнаха, а аз намигнах на Ви. След това изрекох ,,Нокс" и светлината изгасна. Направих още два пъти само Лумос и го изгасих, и повиках учителя за оценка.

ПП: Извинете, че закъснях с поста.

Тичайки преминах първия коридор. Стараех се да правя големи крачки и да стигна бързо. Едва се спрях пред вратата на стаята. Отворих я задъхано и всички ме погледнаха. Да, бях закъсняла.
- Извинете ме, за закъснението ми, професоре. - казах, надявайки се да ме пусне вътре.
Той кимна и аз бързо заех мястото си. Извадих учебниците си и ги оставих на чина.
Днес щяхме да учим заклинанията Лумос и Нокс. Бяха лесни. У дома ги използвах, защото ме беше хванал мързела, за да си светна лампата.
Извадих пръчката си и изрекох тихо:
- Лумос! - от пръчката се появи светлина, която се отрази в усмивката ми. - Нокс! - казах и тя изгасна.
Направих същата процедура още три пъти и повиках професора за оценка.

Прозяйки се, влезнах в кабинета по вълшебство. Бях закъсняла защото миналата вечер с Хелда до късно говорехме с брат ми и се успахме. С момичето седнахме на местата си и учителя тъкмо спомена, че ще учим Лумос и Нокс. Стана ми още по-заспало. Тези заклинания ги знаех не само аз, но и половината клас, просто защото хем бяха лесни, хем много полезни. Направих Лумос и Нокс няколко пъти, докато някой направи Лумос Максима. Това ме върна някъде назад, към вечерните разходки в горите на Русия, близо до Дурмщранг с брат ми.
Забравях нещо, изпусках го... Не забелязвах нещо, което трябваше да видя. Хелда изщрака с пръсти пред лицето ми, когато учителя дойде и при нас, да се увери, че сме разбрали заклинанията напълно...

Професорът влезе с бодра крачка в стаята. Беше малко закъснял, но учениците го чакаха. Поздрави ги весело и започна с урока.
- Здравейте! Първо искам да дам на всички от миналия час по 10 точки. - първокурсниците се спогледаха радостно. - А днес ще учим една проста, но много полезна магия-левитацията. Както предполагам знаете заклинанието е "Уингардиум Левиоса".
Уолтър замахна с пръчката си и изрече заклинанието. учениците ахнаха. Бюрото пред професора сега се рееше свободно във въздуха.
- Сега опитайте вие. Пред всеки от вас има по едно перо. Използвайте Уингардиум Левиоса, за да го накарате да полети.

Малко закъсняла се шмугнах в кабинета по валшебство. Директорът ни каза, че получаваме по 10 точки за миналия урок, което беше страхотно.
Днес щяхме да учим. Отпуснах се назад в стола си и се заоглеждах. Навсякъде се чуваха безумни трансформации на простичката фраза "Уингардиум Левиоса". Наистина бе забавно. Повечето пера правеха какви ли не неща, но не и летене, просто не им се получаваше.
Учителя бавно крачеше между иновете и проверяваше кой как се справя. Когато стигна и до моя чин, се придърпах към масата, замахнах и вдигнах лекото перце във въздуха, както някога бях правила с брат си, леглото си и други подобни.
Учителят кимна и каза, че се справям добре.

Тиха, едва долавяща се въздишка, се отдели от устните на чернокосото момиче, което бе подпряло глава на чина и зяпаше в една точка. Погледът й бе разфокусиран, умът - напълно празен, дори не се помръдваше. Ако човек не я познаваше, би си помислил, че бе напушена.. А тук никой не я познаваше, или поне не и истински. Но на нея не й пукаше особено много, беше й скучно и нямаше какво да направи по въпроса. А във всеки случай нямаше да тръгне да чете урока по Вълшебство, или по Отвари или въобще по каквото и да било. Напоследък се чувстваше толкова странно, някак празна, като че ли нямаше какво да движи живота й.. Дори вече не се чувстваше толкова жизнерадостна, колкото миналата седмица. Трябваше да направи нещо по въпроса. Най-малкото да отиде до селцето, което бе сравнително близо до "Хогуортс" и да си купи някакви сладкиши. Не че кой знае колко й се ядеше сладко, просто смяташе, че това щеше да я поразнообрази. А и на всичкото отгоре, ако беше достатъчно смела, а тя определено можеше да се нарече смела, трябваше да мине по пътя под върбата, за който й бе казала Клеъри Соломон, учителката по.. по какво беше учителка? Някакъв скучен предмет. На Сандра не й беше интересен. И щом не го изучаваше, не я интересуваше.
Първокурсничката тръсна леко глава, за да прогони неприятните мисли, които започваха да я плашат, и погледна към вратата. Точно се чудеше кога ли най-сетне щеше да пристигне директорът, когато неговата глава се показа през вратата и той поздрави учениците си. Урокът започна почти веднага, или преподавателят бързаше, или просто бе нетърпелив да представи на учениците си интересното заклинание, което щяха да изучат този час. А кое беше то?
- Уингардиум Левиоса. - професор Уолтър обяви темата на часа и Каси веднага наостри уши, тъй като името звучеше увъртяно, което означаваше, че правеше нещо забавно или поне интригуващо. Момичето не се лъжеше - оказа се, че тези две сложни думички, които обаче се произнасяха с пълна лекота, изпращаха някой предмет или пък човек във въздуха, в пълна безтегловност, сякаш бе в някоя совалка в необятния космос.
По лицето на чернокоската се появи лека усмивка, а когато видя как бюрото на директора се вдигна на десетина сантиметра над пода, в очите й проблясна искра на радост, и първокурсничката вече бе готова за действие.
Сандра се вгледа в красивото, снежнобяло перо, най-вероятно от полярна сова, което лежеше спокойно върху чина й. Тя не очакваше, че то щеше да се зарее в празното пространство, докато просто го гледаше втренчено, но някъде дълбоко в себе си се надяваше някой ден да бе способна и на това. Макар че нещо от този род бе по-скоро нещо свързано с психиката, с ума, а не с магията.. Чернокоската примига няколко пъти, след което тихичко си повтори двете части на заклинанието, за да успее да го каже от първия път, а не да се бори като първолак с буквар.
- Уингардиум Левиоса. - промълви момичето, насочвайки магическата си пръчка към перцето. От нея се стрелна струя лилав лъч, който за части от секундата стигна перото и то се повдигна на петнайсетина сантиметра от повърхността, на която лежеше. Момичето се усмихна широко, след което забеляза директора, който обикаляше около чиновете, и го повика, за да му покаже какво е успяла да направи.

» Класната стая
» Класната стая
» Стая за упражнения!
» Стая за практика
» Класна стая