При Оливандър

Усетих, че нещо липсва. Да, трябваше ми магическа пръчка. Все ме плашеха,че в магазина на Оливандър било страшно, затова се поколебах. После усетих две ръце на раменете ми. Едната беше на баща ми-Фредерик Чейс, а другата на майка ми-Атина Чейс. Не знам как беше успяла да се измъкне от работа, за да дойде, но страшно и се зарадвах. Тя каза:
-Не се плаши, миличка. Той е много мил. Ела, ще влезем заедно.
Влязохме. Някъде се чу звънче. Навсякъде имаше кутии с магически пръчки. Имаше малко столче. Седнах. Тогава се появи той-Господин Оливандър. Той беше нисък старец, не по висок от 1.37м. с късо подстригана брада и малко коса в сиво-белезникаво. Той се усмихна. Усмивката му бе както дружелюбна, така и леко дяволита. Не знам защо, но ме полазиха тръпки.
-О, Фредерик, каква изненада. Дъб, 38см.,перо от опашката на феникс. Леко гъвкава и отлична за трансфигурация, нали?
-Добре помниш. Точно така.
-Хей, и Атина. Бодлива зеленика,42см., сърдечна нишка от змей, нали така?
-Наистина, имаш забележителна памет.
-Охо, ето я и малката Анабет. Първа пръчка, предполагам, нали?
-Да, господине.
-Я да видим. Пробвай,бреза,31см.,перо от опашката на феникс. Дали, ще стане?
Вдигнах пръчката и замахнах към счупените очила на Оливандър със заклинанието"Окулус Поправус". Нищо не стана. Господин Оливандър каза:
-Нищо. Виж тази. Лоза,27см.,косъм от еднорог.
Той ми подаде черна кутийка, украсена със сиви и сребърни търки ленти. Вътре имаше пръчка със същите украски. Щом я видях, разбрах,че е тя. Пробвах. Този път заклинанието подейства. Платих 15 галеона и тя беше моя. Най-добрата пръчка на света.