Библиотеката

Библиотеката бе обширна и просторна, а и много добре осветена, както забеляза Агрон. Имаше десетки рафтове отрупани с книги. Тя отиде в отдела за Отвари, като нов преподавател трябваше да подготви уроците на първокурсниците, които щяха да дойдат, а пък и можеше да попадне на някоя интересна отвара, която бе изпуснала да направи. Заразглежда рафтовете, повечето книги ги беше чела. Една обаче привлече вниманието й, беше оръфана и много стара. Разгледа я и и се стори доста интригуваща, затова реши да я вземе заедно с ръководството за първокурсници.

Вече бях стигнала до библиотеката. Едвам я намерих. Отворих вратата и влезнах. Помещението бе обширно и просторно, както и много добре осветено. Бяха разположени високи колони до тавана с най - различни книги. За някои нямаше място и бяха разположени в един най - обикновен дървен и издран шкаф. Погледнах през прозореца, на който се виждаха много ученици и целият двор на Хогуортс. Улисах се. Толкова бе приятна гледката. Хоризонта не бе равен и бе разположен нависоко - планина. Виждаха се острите връхчета на боровете и елите. Това би трябвало да е забранената гора. Може да отида да я посетя да видя какво има там и защо е забранена, кой ще узнае? Но трябва да уча. Със сигурност вече са ме добавили в списъка и утре трябва официално да започна да влизам в часовете с другите ученици. Днес по програма нямах часове. Затова можех да използвам времето си в преговори. Седнах на една зелена и ниска табуретка до една малка масичка за четирима разположена точно до стената, но оставаше място само за трима и оставих четирите учебника заедно с тетрадките от дясната ми страна, защото от лявата имаше една синя ваза със странно синьо-виолетово растение с оранжеви шарки. Никога не съм виждала такова. Този по З.С.Ч.И., най - отгоре, бе като тухла. Разтворих го на първия урок: 1.Черни изкуства. Изглеждаше интересно. Взех една от мъгълските ми тетрадки на редове и я надписах по мъгълски, както си знаех "Учебна тетрадка по З.С.Ч.И на Кристен Грейнджър от 1 курс, Грифиндор". Започнах да чета урока:

1.Черни изкуства.
Черните изкуства са винаги свързани с магьосниците, които са поели по пътя на злото. Тези магии винаги са използвани от злите чародеи, за да навредят на някого. Черните магии причиняват смърт, болка, мъчения и д.р. Тези зли магии имат за цел да навредят на някои обикновени хора или на добрите магьосници за доброто и за егото на злите. Има многобройни проклятия и те са забранени, но всеки лесно може да се изкуши да направи някое. За това бъдете внимателни и внимателно разлиствайте рози учебник, че иначе...

Веднага затворих учебника, понеже се сетих за Волдемор. Той използва такива черни изкуства, както и родителите ми преди да се родя. А той очаква от мен аз също да ги усвоя добре и да започна да си служа с тях. След 7 години, когато завърша Хогуортс, той ще очаква аз да отида при него и да стана най - доверената му слуга. Но аз не искам и няма да съм слуга на Волдемор, дори и ако трябва да умра, като родителите ми. Те са били смъртожадни, но защо са станали такива? Сигурна съм, че не са искали, просто... А й те веднага са избягали от Волдемор, когато съм се родила, за да ме предпазят, а когато той ги заплашил те не са отстъпили и ги... убил. Ами аз как съм успяла да се защитя? Никой нищо не ми казва. Сигурно съм си изградила някакъв щит като при онзи Хари Потър, но нямам белег никъде или може би някой е бил около мен и е избягал заедно с мен. Ох не знам. А и не искам да знам. Затворих този учебник и взех следващия, който беше по трансфигурация. Надписах тетрадката и отворих тежкия учебник. Но го затворих. Стига ми учене за днес. Защо да уча? Изобщо не ми се учи. Едва ли ще задават въпроси за предишните уроци. Да, защо? Опитвах да се убедя сама, че учителите не изпитват въпроси от предишните уроци, но перфектно знаех, че точно такива задават, за да видят дали учениците знаят. Все тая. Искам да посетя и да разгледам онази забранена гора, но първо да си оставя учебниците. Взех всичко в ръце и бързо излязох от библиотеката, насочвайки се към стаята си.